ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ЛЪВ ХИРОСФАКТ

Коментар на Васил Златарски на тринадесето писмо между Симеон І и Лъв Хиросфакт

Лъв Хиросфакт е високопоставен византийски сановник, който е носел високите титли магистър, антипат и патриций. Запазени са 27 писма от кореспонденцията му, 14 от които са разменени между него и цар Симеон І. Съдържанието на писмата е по превода на Васил Златарски публикуван в СбНУК, ХХІV, 1908, стр. 135-137, като текста е осъвременен, за да е по-достъпен за днешните читатели. Тъй като В. Златарски е направил коментари към повечето писма, те са добавени в списъка по-долу под съответното писмо.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

Преди да разгледаме съдържанието на тия две писма, ние ще обърнем внимание на надслова им. Тук Лъв Магистър изстъпва с всичките си официални титли: μάγιστρος, άνθύπατος и πατρίκιος – магистър, проконсул и патриций, когато в предните си писма се задоволяваше само с титлата μάγιστρος. Това отличие в надслова на последните писма, което едва ли може да се смята за случайно явление като имаме предвид това обстоятелство, че в края на 13 писмо Лъв заговорва вече за своята мисия, ние обясняваме с това, че императорският пратеник, като не получавал от Симеон никакъв отговор на предните си писма, поискал с тоя надслов да обърне най-сетне повече вниманието на българския княз към своята личност и чрез това да го принуди да се заинтересува както с неговата личност като висок държавен магистрат, тъй и с целта на мисията му. Че тая е била подбудителната причина, която е накарала Лъв Магистър да изстъпи с всичките си титли, ни показва и самият тон на 13 писмо, в което той, макар и да изказва в прикрита форма, все пак прибягва, вече към молба и увещания спрямо Симеон, по-скоро да го извади от неизвестността, в която го е държал дотогава.

            13 писмо почва с димите: Ти си обявил на твоя отец и цар (т.е. на императора 1), че ще изпратиш пленниците, които притежаваш, както сега се научавам; а нам пък писа (писмо), че няма да ги изпратиш (с цел), щото и ние, като го прочетем, да го разберем съгласно с теб.”. Надали може да се разбира от първата част на тоя пасаж за някакво повторно (след изпращането на краткото (3) писмо) съобщение от страна на Симеон до императора, че ще върне пленниците, защото такова тълкуване да правим не ни позволява както употребата на глаголните форми (μεμήνυκαςр perf., а έγραφας – аорист, т.е. първото действие очевидно е предшествало второто), тъй и останалата част от съдържанието на 13 писмо. Очевидно Лъв Магистър има предвид обещанието на Симеон, дадено на императора чрез друнгария Евстатий, както това се вижда и от по-нататъшния текст на писмото: „Прочее запази, продължава Лъв, най-човеколюбивото спрямо твоя отец (императора) обещание, но не и насмешливия, както аз мисля, спрямо неговия раб (самия Лъв Магистър) отказ.” Тук явно се съпоставят първото обещание на Симеон с по-сетнешния му отказ пред Лъв Магистър, както се изтъква по-нататък в писмото: българският княз да пожелае, щото „първото и доброто”, т.е. обещанието да му върне пленниците, „да не бъде надвито от последното и лошото”, т.е. от по-сетнешния му отказ, защото само в такъв случай Симеон ще покаже, че нито сам той е похулен, задето не е удържал думата си, обещанието си пред императора, нито пък императорът -, задето последният му се напълно доверил; а, напротив, ще получи за това неповяхваща награда – вечна слава; от друга пък страна, ако постъпи така, той не само няма да покаже, че е оскърбил Лъв Магистър със своето незачитане, като го е арестувал и държал в неизвестност, ами и ще го почете като такъв, който напълно сполучливо е изпълнил мисията си.

 

БЕЛЕЖКИ НА ЗЛАТАРСКИ КЪМ ТЕКСТА:

 

  1. Тук, в това писмо, Лъв два пъти нарича византийския император спрямо Симеон „твоя отец”. Ив. Саккелион по повод на това място забелязва: „почетно нарича императора отец, както и в предишните 2 и 4, като че ли императорът бил възприемник (кръстник) на Симеон при кръщението.” (Δελτίον, посоч. място, стр. 387, забел. 1). Кузнецов, като се позовава на същите тия места, приел горното предположение на Саккелион за факт и, като говори за годината, когато Симеон се е родил, отбелязва следното: „в същата година (803, вероятно вм. 863) Симеон бил вероятно и покръстен заедно с баща си и брат си Владимир. Задочен негов възприемник бил император Лъв.” (каз. ст. стр. 198, забележка 3). Ние се учудваме, как Кузнецов е могъл да допусне една такава нелепост. През 863г. преди всичко не само Лъв VІ не е бил император, но и баща му Василий І Македонец, може би, не е мечтаел още, че ще бъде император. Затова по никой начин не може да се допусне, че Лъв VІ Мъдри е могъл да бъде кръстник на Симеон, нито преди да стане император, нито като император. Що се отнася до израза „твоя отец” в нашето писмо, то той се обяснява изобщо с отношенията на българския княз към византийския император, които се бяха установили при покръстването на княз Борис, като отношения на духовен син към духовен баща, в каквито отношения останаха да се намират и другите след Борис господари от първото царство – Симеон и Петър спрямо византийския император и да се считат за духовни негови синове. (Ср.  Const. Porphyrog., De Ceremoniis, ed. Bon. I, p. 682: πως έχει ό πνευματικός υίός τοΰ βασιλέως ήμων τοΰ άγίου ό έκ Θεοΰ άρχων Βουλγαρίας).

 

 

______________________________

 

Преписката на цар Симеон с Лъв Хиросфакт