ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Император Роман І Лакапин

3-то писмо до цар Симеон І

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Византийският император Роман Лакапин (920 — 944) произхождал от арменски род. По време на битката при р. Ахелой той бил велик друнгарий (μέγας δρουγγάάιις) на флотата и имал задачата да превози печенегите през р. Дунав за да ударят България в тил. Поради недоразумения с Вогас прехвърлянето не било осъществено и Роман Лакапин за малко не бил наказан с ослепяване. През 920г. той успял да извърши преврат и оженил дъщеря си за имп. Константин VІІ Багренородни. Получил титлата василеопатор, а по-сетне бил прогласен и за съимператор на своя зет. Цар Симеон също се домогвал да омъжи дъщеря си за имп. Константин и навярно смятал по този начин да установи контрол над Византия.

От времето на Роман Лакапин има запазени законодателни паметници (като новелата от 922г. за протимезиса /предпочитанието/, новелата срещу динатите от 934г.), както и няколко писма. Значение за българската история имат неговите три писма до цар Симеон.

Трите писма се намират в Cod. Patmiacus gr. - ръкописен сборник от Х, който се е съхранявал в библиотеката на манастира „Свети Йоан Богослов” на остров Патмос. Те заедно с още няколко писма са поставени под общия надслов: „Писмата на патриция Теодор Дафнопат”. На писмата са поставени следните заглавия: 1) До римския папа, като да е написано от името на царя кир Роман Старши; 2) До Анастасий, Ираклийския митрополит, жалещ за ръкополагането на кир Теофилакт, сина на цар Роман Старши; 3) Реч казана пред митрополитите по царска заповед; 4) До египетския емир 5) До Симеон, повелителя на българите; 6) До същия Симеон, архонт на България и 7) До същия Симеон, архонт на България. Титлите на цар Симеон в заглавията вероятно не са взети от заглавията на писмата, а са добавени от съставителя на сборника. Теодор Дафнопат е заемал длъжността протоасикрит, т.е. първи секретар на тайния императорски съвет и е водел дипломатическата кореспонденция при византийския двор.. С неговото име свързват написването на някои от книгите от продължението на Хронографията на св. Теофан. В самото продължение на хронографията обаче не се споменава нито за тези писма, нито за някои аспекти от кореспонденцията между двамата владетели. Затова писмата съдържат ценни и интересни сведения, някои от които не се споменати в други източници.

Писмата са били издадени за пръв път от И. Сакелион в сп. Δελτίον της ίστορικης καί έθνολογικης έταιρίας της Έλλάδος, τόμος А, τεΰχος 4, 1884г., стр. 657 и сл. При това издание са били публикувани само първото писмо до цар Симеон и част от второто. Скоро след това ръкописът бил изпратен от манастирската библиотека на Сакелион за допълнително изследване, при което били подредени откъснатите и разместените листове. Така били открити второто и третото писмо. За съжаление първият лист от второто писмо до цар Симеон е бил силно повреден и не може да се възстанови пълното съдържание на текста. На мястото на празнотите дължащи се на повредите тук са поставени точки. Това наложило писмата отново да бъдат издадени от същото списание (, τόμος В, τεΰχος 5, 1885г., стр. 38 и сл.).

Писмото е издавано на български език няколкократно в превод на В. Златарски в Сб.НУК т. 13 (1986г.), стр. 295- и в Извори за българската история т. VІІІ (ГИБИ-том ІV),стр. 310-314.

ALD

До същия Симеон, архонт на България¹

Ето аз пак се връщам към стария си навик и не се отказвам да търся някогашния мир.² Ако и да съветва пословицата да не се говори на уши, които не слушат, все пак Христос, като човеколюбец, е казал: ”Ще се отвори на онзи, който чука”.³ Ако и да е казал апостолът да се оттегляме от оня, който често бива наставляван и не се покорява, сам след това обаче препоръчва да се настоява, приканва и укорява,⁴ та може би с такова настояване и приканване ще се достигне желаното. И ние, подражавайки на това, няма да замълчим, като чакаме, напомняме постоянно за едно и също и укоряваме, докато сърцето на моя духовен брат⁵ се разтвори от състрадание. Ако една малка капка, падайки постоянно, разяжда твърдия камък, то колко повече едно миротворно подбуждане и една увещателна реч ще може да смекчи и да умилостиви едно благоразумно сърце? Тъй като и братя, след като са се скарали малко помежду си, се помирявали; и бащи са се разгневявали на децата си, но след това пак са живели мирно с тях. Наистина съперничеството, породено от душевна низост, се премахва с великодушие и мирно разположение. А ние, като пренебрегваме тези наставления, пристъпваме всекидневно към кръвопролитие и оръжие. Каква е ползата? Каква е изгодата? Какви блага произлизат от кървите? Ако бог се погнусява от несправедливо проляната братска кръв и осъжда виновника за убийството да охка и трепери на земята⁶, то сега, когато не един, а много хиляди братя всекидневно се изтребват взаимно, какво, предполагаш ти, мисли бог за това? О, колко е силно действието на дявола! О, какво нещастие е вмъкнал той между нас Уви! Колко сме станали предмет на позор и злорадство за съседите и враговете си!⁷ Нека се вразумим, ако и късно, духовни ми брате, че не за взаимно изтребване сме създадени от бога. За славословие ние сме създадени; за да разберем създадените от него твари; за да познаем истинската вяра и изпълняваме заповедите му. Скоро ще захванат и животните да ни укоряват, защото и те често не се докосват до мъртвите трупове, като че ли се боят от своя създател; ние пък ги разсичаме с меч почленно и сме станали по-жестоки и по-несъстрадателни от животните. Не, духовни ми брате, да не стигаме до такова безразсъдство, така щото животните да усвояват нашия живот, да живеят мирно помежду си и да се покажат по-разсъдителни, а ние да приемем на драго сърце тяхната дивост; напротив, нека покажем такъв мир и любов, щото и околните народи да покажат ревност към тях и се насочат към богопознание. Понеже как ще повярват тези, които не познават бога, когато ние, които ги учим да живеят в мир, сами не правим това, на което ги учим? Та и защо от народа на двамата ни едни се угнетяват в плен и затвор, а други са предадени от вас в робство на неверни народи? За какво ще стена и какво ще оплаквам? Злочестините на поробените ли, или безчислеността на умрелите? Охканията на осиротелите ли, или сълзите на клетите вдовици? Опустошението на земята ли, или разрушението от войните? Колко божии жертвеници са разрушени! Колко свещеници и монаси са погинали — едни при извършване на божествените тайнства, а други със свещено славословие на устата О, дълготърпение на твоето милосърдие, господи!

И тъй, поради всичко това, духовни ми брате, ние не пощадихме нищо от това, което е в наша власт, и нямаше да пощадим нито злато, нито сребро, нито драгоценни одежди, нито друго някое необходимо нещо. Прочее, ние извършихме всичко, което подобаваше; и изпровождаме свети мъже, за да те уважават; пращаме пратеници с предложение за мир; дадохме на драго сърце подаръци и с още по-голяма готовност обещахме да дадем и други подаръци, ако твое братство склони да се помири; срещнахме се един с друг и беседвахме за богоугодни неща. Времето минава. Краят на живота е неизвестен. Бъдещият съд е неумолим. Прочее какво друго ни остава, освен да се помирим и да се насладим от взаимната любов? И тъй, въпреки това, нека ти бъде напомнено, духовни ми брате, и ако ти не искаш да [ни] послушаш, то поне послушай поради божията заповед. Ако пък и към нея останеш глух, то какъв по-достоен за доверие съветник от бога можем да ти посочим? Съжали се над бащите заради синовете, тъй като и ти сам си баща! Умилостиви се над синовете заради бащите, защото и на тебе ти е дарил бог синове. Трогни се от плачовете на младенците, тъй като и ти си бил младенец и си имал деца, и ти си сукал от май чина гръд, за да повярваш на другите от собствения си [опит]. Има насита, духовни ми брате, и от злините, както от добрините. И тъй, ако добрините, преди да бъдат изпитани, причиняват удоволствие, а след като бъдат вкусени, предизвикват насита, то злините, които, преди още да бъдат изпитани, причиняват неприятност, как, след ката бъдат вкусени, да не се покажат по-противни и да не предизвикат пресищане? Аз не зная нищо по-противно и по-тежко от войната между братя. Знай, премили ми брате, че след като други са почнали войната⁸ и справедливо са изтребени от бога, то несправедливо е, щото целият народ, който не е направил нищо лошо, да се избива. Нека не се показваме по душевно разположение по-лоши от варварите, които, ако и да живеят донякъде в мир с нас и извършват размяна на пленниците, все пак не обичат съвършения мир, понеже не са от съвършена вяра. Ти пък, духовни ми брате, като привърженик на съвършена и правилно предадена вяра, защо не се съгласиш на мирни и неразрушими договори? Отвърни се от злото и стори добро. Давид ти казва наедно с нас: „Потърси мира и го последвай”⁹. Безполезно е, духовни ми брате, разкаянието в часа на смъртта. Преди да настъпи смъртта, извърши доброто, да не би някак внезапно да бъдеш грабват [от нея] и да не навлечеш страшна присъда за душата си.

Но аз, духовни ми брате, ако и да пиша това, зная, че ти ще се разкаеш и ще се съгласиш на мир, понеже не е възможно ти, който си от благочестив корен, да не дадеш и плодове, които подобават нему¹⁰. Ти ще се разкаеш не лъжливо, не коварно, но незлобливо и истински, не като се преструваш тайно, не като се бориш, за да завладееш повече земя, не като се противопоставяш на даването на по-малък подарък, не като замисляш невъзможни неща и многоглаголствуваш, но като обсъдиш и обмислиш възможното. Понеже кой ще бъде тъй смел да наруши и премине границите, които са установили добре и справедливо нашите отци?¹¹ И тъй, духовни ми брате, за да не се поиска от нас отчет там горе за всичко това, нека се откажем от неуместното користолюбие и да свикнем да се задоволяваме само със своето и нека настане между нас мир и бог да се прослави! Ако желаеш, духовни ми брате, да направиш това, то ти ще видиш небесата отворени и как ангелите божии се качват и слизат¹² и се радват за твоя мир с нас и съгласие, постигнато със съдействието на Христа, истинския бог наш, който умиротвори със собствената си кръв раздорите. Амин.

БЕЛЕЖКИ:

1. Златарски отнася написването на това писмо към 926г. Надслова не е взет от писмото, а от заглавието в сборника поставено от съставителя. Затова цар Симеон е наречен „същият”.

2. Не е ясно за кой мир между България и Византия става дума - за мира от 896г., или пък за мира от 865г., сключен още по времето на Борис.

3. Мат, VІІ, 8.

4. Тимот., IV, 2.

5. Роман І нарича Симеон І, тъй като и двамата са императори. Според концепция от времето на Македонската династия императорът е духовен баща на владетелите извън пределите на Византия. Тъй като цар Симеон е получил също императорска титла, то той не е „духовен син”, а „духовен брат”.

6. Прави се алегорично сравнение за отношенията между двете християнски държави с убийството на Авел от Каин.

7. Псал. 78,4

8. Роман Лакапин има предвид за регентите, които управлявали преди той до вземе властта, и които започвали войната с България.

9. Псал., 30, 15. 6.

10. Намеква се за миролюбивата политика на св. Борис-Михаил І.

11. Прит. 22,28. Чрез библейския израз се намеква за възстановяване на границите, които са съществували при управлението на основателя на Македонската династия Василий І и княз Борис-Михаил. Василий І е дядо на Константин VІІ, зетя на Роман Лакапин.

12. Йоан, 1,52