ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Император Роман І Лакапин

2-ро писмо до цар Симеон І

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]



         Византийският император Роман Лакапин (920 — 944) произхождал от арменски род. По време на битката при р. Ахелой той бил велик друнгарий (μέγας δρουγγάάιις) на флотата и имал задачата да превози печенегите през р. Дунав за да ударят България в тил. Поради недоразумения с Вогас прехвърлянето не било осъществено и Роман Лакапин за малко не бил наказан с ослепяване. През 920г. той успял да извърши преврат и оженил дъщеря си за имп. Константин VІІ Багренородни. Получил титлата василеопатор, а по-сетне бил прогласен и за съимператор на своя зет. Цар Симеон също се домогвал да омъжи дъщеря си за имп. Константин и навярно смятал по този начин да установи контрол над Византия.

            От времето на Роман Лакапин има запазени законодателни паметници (като новелата от 922г. за протимезиса /предпочитанието/, новелата срещу динатите от 934г.), както и няколко писма. Значение за българската история имат неговите три писма до цар Симеон.

Трите писма се намират в Cod. Patmiacus gr. - ръкописен сборник от Х, който се е съхранявал в библиотеката на манастира „Свети Йоан Богослов” на остров Патмос. Те заедно с още няколко писма са поставени под общия надслов: „Писмата на патриция Теодор Дафнопат”. На писмата са поставени следните заглавия: 1) До римския папа, като да е написано от името на царя кир Роман Старши; 2) До Анастасий, Ираклийския митрополит, жалещ за ръкополагането на кир Теофилакт, сина на цар Роман Старши; 3) Реч казана пред митрополитите по царска заповед; 4) До египетския емир 5) До Симеон, повелителя на българите; 6) До същия Симеон, архонт на България и 7) До същия Симеон, архонт на България. Титлите на цар Симеон в заглавията вероятно не са взети от заглавията на писмата, а са добавени от съставителя на сборника. Теодор Дафнопат е заемал длъжността протоасикрит, т.е. първи секретар на тайния императорски съвет и е водел дипломатическата кореспонденция при византийския двор.. С неговото име свързват написването на някои от книгите от продължението на Хронографията на св. Теофан. В самото продължение на хронографията обаче не се споменава нито за тези писма, нито за някои аспекти от кореспонденцията между двамата владетели. Затова писмата съдържат ценни и интересни сведения, някои от които не се споменати в други източници. 

Писмата са били издадени за пръв път от И. Сакелион в сп. Δελτίον της ίστορικης καί έθνολογικης έταιρίας της Έλλάδος, τόμος А, τεΰχος 4, 1884г., стр. 657 и сл. При това издание са били публикувани само първото писмо до цар Симеон и част от второто. Скоро след това ръкописът бил изпратен от манастирската библиотека на Сакелион за допълнително изследване, при което били подредени откъснатите и разместените листове. Така били открити второто и третото писмо. За съжаление първият лист от второто писмо до цар Симеон е бил силно повреден и не може да се възстанови пълното съдържание на текста. На мястото на празнотите дължащи се на повредите тук са поставени точки. Това наложило писмата отново да бъдат издадени от същото списание (, τόμος В, τεΰχος 5, 1885г., стр. 38 и сл.).

           

            Писмото е издавано на български език няколкократно в превод на В. Златарски  в  Сб.НУК т. 13 (1986г.), стр. 291-295  и в Извори за българската история т. VІІІ (ГИБИ-том ІV), стр. 305-310.

                                                               ALD

        
         До същия Симеон, архонт на България1

 Отколе отворената в моя духовен брат рана на раздора, която се е превърнала в язва и не е свършила съвсем гноенето си, ние не преставаме братски да лекуваме и да прилагаме съответното лечение. Обаче ако и да приложихме всякакви церове и всякакво лечение, ако и да измислихме съответните мерки, ние нищо особено не достигнахме и поради тона ние и сега не искахме да пишем на ваше духовно братство. И наистина ние много пъти обещавахме да направим тона, но за да не ти се стори пълното [ни] мълчание като затруднение, ние сметнахме за справедливо да се защитим от всичко, което ти си записал, макар това да се сметне за пустословие и да бъде преценено от тебе пак за напразен труд2

И тъй, като подозираме това, ние трябва да се противопоставим на това, което ти пишеш, и чрез самата истина да докажем, че всяка лъжлива дума се опровергава чрез правдивата защита; понеже не простата защита оправдава тогова, който се брани, но истинската; и не с многословие се накарва [човек] да замълчи, а с доказателства и основателни доводи. Затова счетохме за прилично да оборим с истински доказателства твое во Христа братство, което се уповава на такива лесно оборими оправдания, а нас смята за незащитими, да покажем, че те са безсилни, да противопоставим смисъла на собствените думи и да ти докажем, че ти несправедливо ни укори, загдето ние повече не принуждаваме сарацините да ни върнат земята, крепостите и народите ни. Защото как може да бъде справедливо да изказват порицание онези, които никога ме са се съгласявали с нас на постоянен мир, както нашият духовен брат, и понякога са побеждавани и пленявани от нас, а понякога, ако се случи, и те воюват против нас и ни ограбват? Кой здравомислещ човек ще захване да укорява врага и при това неверника, който се ръководи по други закони и обичаи ? По кое свето писание ще ги наставяме? От кои пророци ще им привеждаме укорни думи? Въз основа на какви закони или съглашения ние ще ги порицаваме като престъпници, когато те винаги са враждебно настроени против нас? Поради това те не живеят постоянно в мир с нас, но като сключат мир за две или три години, спазват го ненарушимо, като получават своите и връщат назад нашите.3 Не е справедливо да укоряваме тях, а по-скоро тебе, нашия духовен брат, който е свързан с нас и по вяра, ръководи се по един и същ закон, наставляван е от едно и също Писание и привидно се придържа към клетвени съглашения, по които се определя и вярата в бога.

Но тъй като твоето писмо ви обвиняваше, че държим чуждото, привеждайки известното апостолско изречение като доказателство, ние ще покажем, че твоят разум е разгледал това неразумно. Защото ние проявихме най-голяма вярност и покорство към вашия зет и цар.4 Тогавашните управвици5 крояха нещо срещу него и си точеха меча, элоумишляваха против него. Аз бях подбуден от него да ти изгоня от двореца; аз се подчиних; изгоних ги с добро намерение, без да съм се надигнал сам срещу него, но като се подчиних на неговите подбуждания, аз го освободих от тяхната ……... .6 аз спасих живота [му с божия помощ, тъй да се каже. Поради това, като верен негов страж и отмъстител, той ме избра за свой баща и направи царството общо ……..…, но тъй спокойно, безметежно……….. и мирно на царския престол аз се покачих. Заради това аз не можех да се считам от здравомислещите нито за пришелец, нито за чужденец. Но ако желаеш [да знаеш], еднаква чест [принадлежи} и мене, и нему, както на баща и син, които чрез родството на брака станаха едно тяло и един член, а поради това и царството е общо. И тъй, по-скоро трябваше да разгледаш и да обсъдиш своите дела, [а именно] как ти, като се намираш в положението на син, си отстъпил от оная духовна, както и по-преди от физическата синовност. След като наруши това положение, като смеси двете неща.. . и постъпи спрямо баща си като [глупав] юноша, от което [се породиха] ужасите на войната, ти произведе съблазън, като провъзгласи себе си за цар не само на собствения си народ, но и на самите ония,………. и като те често наставлявахме духовно да се откажеш от такова лошо прозвище, ние не само не се удостоихме с никаква похвала от тебе, но, напротив, бяхме зачетени за………. относно приписаното на тебе царско име и питам: кой повече се старае да изнамери причина за съперничество? Този ли, който не само не се задоволява от собствения си народ, но отще си присвоява и никак неподходящо нему прозвище, или този, който те поучава и съветва да бъдеш доволен от собствените си доходи и да не се впускаш много по-надалеч? Как твоят най-възвишен и проницателен разум не е обсъдил, че ние писахме не за това изобщо да не се наричаш цар, а за това, че се пишеш цар на ромеите, тъй като ти в своето отечество можеш да правиш каквото искаш. Обаче ако трябва право да говорим, то и там не [можеш]. Понеже откъде би ти се дало такова име? От прадедите ли? Но ти сам всичко знаеш. А [може би] от узурпация или завладяване на земя и от [нарушение] на клетвени съглашения? Това не е царско достойнство, а алчност. Знай и това, че извършеното със  сила не остава завинаги. Така не може, не може, дори и да се стремиш и силиш да се накичиш като гарван с чужди пера, които, след като изпаднат подир малко, ще покажат наяве званието, което по род ти прилича, и съвършено ще покажат изкуствеността и фалшивостта на твоите замисли. Па и как може да има двама царе, както ти напразно се силиш, които се различават по род, различни са по нрави и се надпреварват по царско достойнство? А и с какви ромеи ти ще се помиряваш, като се наричаш цар на ромеите, когато те са едни и същи? Понеже никой не сключва мир с тези, на които е господар, но господарува [над тях]. Ако пък ти се стремиш да господаруваш, [значи ти не желаеш да сключиш мир.

Тъй като ти си присвоил и това [звание] ние, ако и много пъти да чувахме за това и мълчахме, все пак ти писахме за него, а сега ще отговорим откровено. Ние искахме ти сам от себе си да признаеш тая спънка и съблазън за мира и като обмислиш добре злото, доброволно да се насочиш към изправление. Но когато видяхме, че ти упорстваш в същото нещо и по никакъв начин не се склоняваш към доброто, тогава ние бяхме принудени да ти пишем за това, [предполагайки], че с този справедлив укор ние ще поправим твоето заблуждение. Към това се притури и следното — как тъй ние не се стесняваме да снабдяваме с пари и с храни крайморските крепости? Аз искам ти, като дойдеш на себе си, да признаеш, че ние, като правим за себе си такива разходи, понеже се трудим и грижим за собствените си работи, не правим нищо вън от дълга си. И наистина и ние владеем и се грижим за това, което са владеели императорите преди нас. А пък ако се грижехме за чуждото, би било несигурно и осъдително. Такъв е например и нашият духовен брат. Той подражава на оня овчар от баснята, който, за да спаси уж собствените си овци, вкарал ги през зимата в една пещера. И като намерил там диви кози, той започнал да им дава трева с цел да ги направи питомни. По този начин той, като пренебрегнал своите, без да забележи, изморил ги от глад, а козите съвсем изгубил поради тяхната дивост. Това, мисля, и дори нещо повече си е изпатил и моят духовен брат. Понеже, който се занимава с чужди дела и се труди над тия, той получава от тях повече вреда, отколкото полза.

И ето какво ние възразяваме против написаното от тебе. А тъй като ти каза, че на невладеещия прилича да иска от владеещия, то и ние, като смятам това за вярно, искаме от тебе, който си присвоил със сила и война нашата земя, да ни я върнеш, защото чрез това ние силно желаем да [възвърнем] любовта си към нашия духовен брат. Ако пък ти искаш справедливо и правдолюбиво да разсъдиш, ти ще разбереш, че ти не владееш чуждото и се стараеш да не бъде никога отнето от властта ти тава, което ти си завладял въз основа на клетвени съглашения. Защо се бориш като за свое за това, което по-късно ти неохотно ще трябва да върнеш? И защо, като напускаш живота, да не оставиш добър спомен, а навеки лошо име? Аз съветвам моя въжделен брат да избягва с всичка сила това и да остави в живота добра слава, а не лоша.И наистина паметта на кои люде се възпява с похвали и се облажава навеки? Не на тези ли, които са живели в мир? И на кон дори самите имена досега се разгласяват като гнусни? Не на тези ли, които са отблъсквали мира и са поддържали раздорите? И тъй, поради това и ти, духовни ми брате, като изоставиш излишното и безполезното, което не толкова запазва тялото, колкото покварява душата, трябва най-сетне да прегърнеш мира и любовта. Ти трябва да се убоиш, ако не от друго, то поне от тези свети н божествени дни, когато дори демоните, ужасявайки се, прекратяват вечната си борба срещу хората. Какво има по-лошо от лукавия, който е създател на всяка злина? Но и той сега се ужасява и трепери и се отстранява от ония, които живеят мирно помежду си. И тъй страх и ужас ме обземат, когато си помисля, как ти тъй размирно и враждебно можа да прекараш тези свети дни, като се въздържаш, от една страна, от месо, а, от друга - се пресищаш с плътта на брата си и се гордееш със съперничество и раздори! Как ти ще погледнеш на пресветото и животворящо Христово възкресение, когато ти си настроен тъй враждебно към брата си? Как би се причестил с неговото пречисто и принесено за нас в жертва тяло, когато ти си цял окървавен, цял си осквернен и отвсякъде опетнен? С какви ръце би приел оня небесен и пребляскав бисер, който дава оправдание на ония, които достойно го приемат, и осъжда ония, които го приемат недостойно Ето, духовни ми брате, до каква радост ти ще достигнеш и поради преходна страст не се лишавай от онази неизказана радост. Ние сме части от едно и също тяло. Нека станем чрез мирния договор едно тяло, за да се съединим с Христа, главата на всички.

Тъй като ти казваш също, че с дарове се увеличава и усилва любовта, то и ние казваме, че истинската любов нито с тленни подаръци се увеличава, нито пък с други изрази на дружба се усилва, но се поддържа само със свободна воля; че тези, които се стремят с подаръци да придобият божията любов, ще станат съучастници в проклятието на Симона влъхва, защото мислят с пари да придобият дара божи. И тъй, ако ти сам по добра воля приемеш мира и любовта, то и ние ще се покажем щедри към тебе, без да се поскъпим в нещо от това, което зависи от нашата власт. И тъй, това, което бяхме ти обявили в предишното си писмо, потвърждаваме и със сегашното [си] писмо. Ако ти като истински християнин и заради спасението на душата си, а не поради някоя житейска угода искаш мир, като ни върнеш всичката наша земя и крепостите в нея, то напиши ни и ние ще изпратим хора, които да послужат на това дело. А докато ти не ги върнеш и не ни напишеш за надлежните съглашения, не се надявай да получиш някога от нас нещо подобно, освен само сто скарамангии в прибавка към предишните условия. Понеже не се говори за сключване на мир, каква полза ще има от пратеници, когато ние двама лично водихме преговори,7 а не става нищо от онова, което допринася за мира?

И тъй, аз се надявах, духовни ми брате, че ако ние се помирим и съгласим помежду си, този от нас, който по-напред напусне живота, ще остави другия като настойник и пазител на децата си и като втори духовен баща. Но тъй като бог не благоволява това да стане, то и ние няма да се противопоставим на неговата воля. Ние го призоваваме да ни помогне във време на скръб и да ни бъде защитник и помощник и на него възлагаме надеждите си и от него просим отмъщение.

 

БЕЛЕЖКИ:

1. Писмото било написано в началото на 925г. Вж. Златарски; Писмата на Романа Лакапена. . - стр. 300.

2. Второто писмо на Роман Лакапин било написано през март или април 925г. Вж. Златарски, Писмата на Романа Лакапена..., стр. 300.

3.Има се пред вид извършването на размяна на пленници между двете страни. Византия сключвала договора със своите съседи за откупване или обмяна на пленниците (например с арабския халифат). Такъв договор бил сключен и между Византия и България по времето на хан Омуртаг. Вж. В. Златарски, Сюлейманкьойският надпис, ИАД, III, София 1912—1913, стр. 131—179. В. Бешевлиев, Първобьлгарски надписи, увод, текст и коментар, ГСУифф, ХХХI (1934—1935), стр. 47 - 48; 128.— Общо за тия отношения вж. Браунинг, Рабство в Византийской империи, стр. 49.

4. Т. е. към император Константин VІІ Багренородни, който бил женен за Елена, дъщеря на Роман Лакапин.

5. Тук се имат пред вид регентите начело със Зоя — майката на малолетния император, които управлявали до 919г. В тая година Роман Лакапин ги свалил и заел властта.

6. Многоточията означават повредите

7. Загатва се за срещата при Цариград през 923г.