ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Император Роман І Лакапин

1-во писмо до цар Симеон І

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Византийският император Роман Лакапин (920 — 944) произхождал от арменски род. По време на битката при р. Ахелой той бил велик друнгарий (μέγας δρουγγάάιις) на флотата и имал задачата да превози печенегите през р. Дунав за да ударят България в тил. Поради недоразумения с Вогас прехвърлянето не било осъществено и Роман Лакапин за малко не бил наказан с ослепяване. През 920г. той успял да извърши преврат и оженил дъщеря си за имп. Константин VІІ Багренородни. Получил титлата василеопатор, а по-сетне бил прогласен и за съимператор на своя зет. Цар Симеон също се домогвал да омъжи дъщеря си за имп. Константин и навярно смятал по този начин да установи контрол над Византия.

От времето на Роман Лакапин има запазени законодателни паметници (като новелата от 922г. за протимезиса /предпочитанието/, новелата срещу динатите от 934г.), както и няколко писма. Значение за българската история имат неговите три писма до цар Симеон.

Трите писма се намират в Cod. Patmiacus gr. - ръкописен сборник от Х, който се е съхранявал в библиотеката на манастира „Свети Йоан Богослов” на остров Патмос. Те заедно с още няколко писма са поставени под общия надслов: „Писмата на патриция Теодор Дафнопат”. На писмата са поставени следните заглавия: 1) До римския папа, като да е написано от името на царя кир Роман Старши; 2) До Анастасий, Ираклийския митрополит, жалещ за ръкополагането на кир Теофилакт, сина на цар Роман Старши; 3) Реч казана пред митрополитите по царска заповед; 4) До египетския емир 5) До Симеон, повелителя на българите; 6) До същия Симеон, архонт на България и 7) До същия Симеон, архонт на България. Титлите на цар Симеон в заглавията вероятно не са взети от заглавията на писмата, а са добавени от съставителя на сборника. Теодор Дафнопат е заемал длъжността протоасикрит, т.е. първи секретар на тайния императорски съвет и е водел дипломатическата кореспонденция при византийския двор.. С неговото име свързват написването на някои от книгите от продължението на Хронографията на св. Теофан. В самото продължение на хронографията обаче не се споменава нито за тези писма, нито за някои аспекти от кореспонденцията между двамата владетели. Затова писмата съдържат ценни и интересни сведения, някои от които не се споменати в други източници.

Писмата са били издадени за пръв път от И. Сакелион в сп. Δελτίον της ίστορικης καί έθνολογικης έταιρίας της Έλλάδος, τόμος А, τεΰχος 4, 1884г., стр. 657 и сл. При това издание са били публикувани само първото писмо до цар Симеон и част от второто. Скоро след това ръкописът бил изпратен от манастирската библиотека на Сакелион за допълнително изследване, при което били подредени откъснатите и разместените листове. Така били открити второто и третото писмо. За съжаление първият лист от второто писмо до цар Симеон е бил силно повреден и не може да се възстанови пълното съдържание на текста. На мястото на празнотите дължащи се на повредите тук са поставени точки. Това наложило писмата отново да бъдат издадени от същото списание (, τόμος В, τεΰχος 5, 1885г., стр. 38 и сл.).

Писмото е издавано на български език няколкократно в превод на В. Златарски - като приложение към т. 1 ч. 2 на „История на българската държава през средните векове”; в Сб.НУК т. 13 (1986г.), с. 285-290 и в Извори за българската история т. VІІІ (ГИБИ-том ІV),стр.298-305.

ALD

До Симеон, владетел на българите¹

По много признаци нашата от Бога царска власт се е убедила, че ваше духовно братство², като се отдава винаги на непристойни и празни размишления, преднамерено пречи на чудното дело на мира и никога искрено и без хитрост нито нещо е помислило, нито е написало. Обаче, като мечтае за неприлични дела и като заблуждава себе си, постарало се е да укрие [това] и от нас. Като обмисляхме грижливо това и опровергавахме по всякакъв начин излаганите от твое братство несправедливи възражения и доводи, ние се възползувахме от предишните писма и те уговаряхме чрез тях,³ от една страна, да престанеш да се стремиш към убийства и война, а, от друга страна, да се придържаш към блажения мир, та може би чрез изпращането на чести писма да бъдем в състояние да смекчим жестокостта на вашето сърце.

Но, както се вижда, ние, без да разберем, напразно сме се трудили и тъй да се каже, по вятъра сме пръснали думите си. Когато получихме вашето писмо и погледнахме надслова му⁴, от него самия узнахме, че не напразно сме имали такова мнение за ваше братство, и като «познахме от влакното платното», [разбрахме], че смисълът на написаното вътре не е добър. И като си помисля за твоето благоразумие и ум, учудвам се, че ти, като мислиш за неприлични дела и действаш за отдалечаването на мира, никога не отстъпваш не само на дело, но дори и на думи. Кажи ми, прочее, какво предимство има за тебе в това, че ти се пишеш цар на българи и ромеи,⁵ когато Бог не съизволява и не съдейства на това дело? Каква печалба си придобил, като си завзел насилствено нашата земя? Какви са приходите ти от нея? Какви са данъците, които ти се дават от нея? Напротив, ако би пожелал да погледнеш справедливо, след толкова убийства и опустошения за тебе не остава нищо друго, освен само владение на крепостите, от които ти се явяват не малко грижи за тяхното продоволствие и въоръжаване, а при това населението в тях се измъчва и гине.

И тъй, ако желаеш да се наричаш цар на ромеите, нищо не ти бърка да се провъзгласиш, ако искаш, и за господар на цялата земя, от която ти не притежаваш ни най-малка част за поселване, ако и много да си въобразяваш. Ако искаш, [наричай се] и амермумн⁶ на сарацините, за да станеш по-страшен за тези, които слушат, за да не говоря празни приказки подобно на жената от приказката, която нарекла дълголетен⁷ сина си, който наскоро след това починал. Ако наистина трябваше някой да се нарече цар на ромеите и на българите, то трябваше да се наречем по-скоро ние, които действително сме получили това от Бога и по негово доверие сме взели властта, отколкото вие, които се борите да добиете тази власт чрез кърви и кланета

Но каква полза има от това, каква е придобивката и предимствата за нас, ако ние се кичим с чужди имена. Недей мисли, духовни брате, че ти, като си разорил целия Запад⁸ и си взел в плен жителите му, можеш поради това да се наричаш цар на ромеите. Защото те не са прибягвали доброволно при тебе, но са заробени от вас насилствено и чрез война, бягат от вашата страна и бягат при нас като при едноплеменници. Прочее помисли и за това. Миналата година са избягали в мирната и спокойна наша държава приблизително около двадесет хиляди българи, които, види се, са намразили вашия войнолюбив устрем и непримирими замисли.⁹ И тъй, нима поради това ние ще се наричаме царе на ромеите и българите? Да не дава Господ да се откажем от своите имена и да се кичим с чужди и чрез това да се подлагаме на осъждане като несправедливци и похитители. Цар на кои ромеи се наричаш ти? На ония ли, които са от тебе изловени, или на ония, които са предадени на неверните племена и обречени на робство? Обаче за другите твърде добре знаеш какво мислят и говорят за тебе. И тъй, духовни ми брате, ако искаш да разбереш, повече слушай мене, отколкото своите лъжепророци и гадатели,¹⁰ които, облажавайки и измамвайки твоя разсъдък, изобличени са и ще се изобличават като лъжци, тъй като работите ти отиват зле. Но аз се боя да не би, като се наричаш цар на ромеите, да се лишиш от собствената си власт и да не си спомняш по-после често за нашето благоразумие, което ти, надсмивайки се и шегувайки се, нарече коварство, а сам оставаш сляп пред Светото писание; и наистина според премъдрия Соломон ние знаем, че коварството е мъдрост, поради което той е и казал «да се даде на незлобивия коварство»¹¹, като загатва в този случай за коварството не в лош смисъл, а го сочи като разумно достояние; вярвайки това, ние не подразбираме под мъдрост едно, а под коварство друго, но знаейки, че то е едно и също, ние го отбелязваме с името коварство; ако пък се е породило у тебе някое друго коварство, то ти сам можеш да знаеш по-ясно.

Това и предявеното в писмото на твое братство е справедливо да бъде споменато и да се покаже самата истина, а именно не че ти сам си бил по-рано оскърбен от нас или пръв си пострадал поради нарушението на взаимните съглашения, та да ти се покорим съгласно с божествената заповед и да успокоим уязвената ти душа, но че ти сам по-напред ни огорчи и пръв наруши съглашенията и клетвите, като тръгна на поход срещу нас, опустоши земята и завзе градовете, цялото население изкла с меч и божествените олтари разруши из основи, а свещеници и монаси направи [да станат] жертва на меча. И вместо, както се падаше, ние като по-напред онеправдани и опечалени да се удостоим от вас с подходящо утешение и да получим онова, което ни бе тиранически отнето, напротив, ние сме укорявани от твое братство като онеправдатели и се изискват от нас и други градове и места освен ония, които ние изгубихме. Въпреки че вие сте извършили неправда, както и писмото¹² показва, ние биваме обвинявани. О, несправедливост и неправда! Но поради такова ваше злодеяние ние няма да пренебрегнем своите [работи] и няма да премълчим справедливите основания и нашите разумни обвинения, че ние сме придобили земите си не чрез кърви и насилие както вие. Защото кой от благоразумните не знае, че Бог е причина на доброто и не е причинител на злото и че той заповядал по-скоро хората да се размножават, отколкото да се намаляват? Кой не знае, че нищо наше не ти е дадено от Бога, защото той се гнуси от мъж кръвник и лукав?¹³ И ако това е тъй как ние ще кажем, че толкова божии дарове са твои, когато Бог мирно и безкръвно раздава собствените си дарове¹⁴ комуто той желае? Доколкото пък трябваше, ние бяхме снизходителни: ние се обръщахме към вашия разум с мирни послания;¹⁵ ревностно дадохме подаръци и още по-ревностно обещахме да дадем, ако твое братство склони да живее в мир; свети отци провождахме да те умоляват;¹⁶ пратеници пращахме с предложения за мир; и най-после се срещнахме един с друг,¹⁷ каквото никой никога не е виждал да става; ние се разговаряхме за богоугодни неща, ако и да не намерихме в действителност нищо от тях у тебе. Ако ли пък ти освен това искаш още друга отстъпка, то за каква още отстъпка да говорим? За това ли, което вие искате? Това според нас не е отстъпка, а падение; не устройство, а опустошение; не обединение, а разкъсване, понеже този, който предава повереното нему от Бога на иноплеменни и кръвожадни народи, се осъжда като такъв, който е направил не отстъпка, а престъпление.
И тъй не се надявай, духовни ми брате, че ще се получи някога такава отстъпка: понеже това, което ни е от Бога справедливо връчено, ние няма да отстъпим на ония, които несправедливо искат да го владеят. И какъв е твоят основателен предлог, за да казваш, че българите имат обичай да изискват чуждото и да не дават, когато и ромеите имат най-непоколебим закон да не предават своето? А пък ако вие тъй усърдно се стараете да спазвате този беззаконен обичай само за да придобиете чрез него чуждото, то как [можете] да казвате, че ние, които се борим за собствените си права, вършим нещо недостойно за себе си, при това и привеждате известното евангелско изречение, което гласи: «Ако някой ти вземе дрехата, дай му и ризата си”.¹⁸ Но ако Христос заповядва и собствената си риза да дадем от любов, то как такъв, който присвоява чуждото и не го връща, може да бъде привърженик на мира и да не си навлече заплахата на Писанието? И аз зная, че на твое братство е твърде добре известно кой е този, който се е възползвал от това изречение за насмешка и поругание над Христовото учение. И ти не трябваше като ученик Христов, както ти се представяш, да разбираш неговите душеполезни думи като вредни за душата поради [твое] порочно и неуместно желание. Понеже не е възможно, щото този, който мисли за такива неща и упорства в това, да се съгласи на мирно споразумение. Прочее как ще се извърши такова велико и небесно дело, когато ти искаш да се домогваш до това, което желаем ήμών δέ μηδέ τόν ξέρτων,¹⁹ и ти би употребил всичко, без да говорим за градове или завземане на земя, ако сам и да разсъждаваш в писмото си до нас, че Доростол и другите места, указани от тебе в писмото ти, са били под властта на предишните императори,²⁰ а сега, когато ти ги владееш, не ни се струвало тежко, защото ние сме били свикнали с това, и че ако да бяхме ти дали тъй наречените от тебе, «мандри»,²¹ то ние можем да забравим и тях, както и ония.

Но нека знае твое благоразумие, че неправилно си написал това. Понеже ромеите, ако и да са привикнали вие да владеете земята им, все пак не са я забравили, па и императорите, които някога са допуснали това, немалко биват укорявани, загдето са позволили вие да заселите тази земя. И тъй, ако ти постановяваш, че онова, което е станало навик, е твърде лесно поносимо, и поради това искаш от нас да ти предадем част от нашите земи, то и ти сам привикни към собствената си земя и не пожелавай оная на ближния.²² Нека това да не се стори тежко на тебе, който се явяваш учител в тия неща; но забрави ония неуместни мисли и бъди доволен от пределите на своите прадеди. Спри меча! Понеже и той се вече умори да убива, за да не би мечът на отмъщението да заблести над вас, и да се опъне лъкът на отмъщението. Заличи н сърцето си най-после старите и неузнаваеми образи, за да може да се впише вместо тях свещеното име на чистия мир! Свести се и познай какво оправдание там горе ще представиш, когато се призоват множеството избити от тебе, като призовават срещу тебе Съдията и Създателя! Отхвърли упорството против мирните съглашения и ако искаш. Ще се съгласим за онова, за което често сме ти известявали, като те уведомяваме за нашите неизменни решения, а именно: ние никога няма да ти дадем нито една педя земя, нито крепост, нито пък някое друго пространство, а само това, че към условията, сключени от императора кир Лъв,²³ ние ще прибавим още известните ти сто скарамангии²⁴, понеже и той, когато вие двамата сте произнасяли страшните клетви за мир, не приел нищо такова, което би причинило гибел и позор на ромейската държава.

И тъй, и ние, като се съгласяваме с това, като се съобразяваме с останалите от него документи, искаме мир и приканваме ваше братство да мисли същото, както и ние, И ако ти, като истински християнин, заради душата си желаеш да издигнеш великото дело на мира, като ни върнеш назад всичката земя и крепостите в нея, напиши и ние ще изпратим хора, които да уредят това най-богоугодно дело. Ако пък не се отказваш от предишните си намерения, но още и сега държиш за тях, без да се поддаваш на подаръци и без да се смиряваш в сърцето си поради страх от Бога, то не ми пиши друг път, нито пък мисли, че някой ще бъде изпратен от нас; зная и съм съвсем убеден, тъй като това съм чул от благочестиви и свети мъже, че ако и да желаеш да сключиш мир, не ще бъдеш в състояние [да сториш това], понеже Бог така е ожесточил сърцето ти, че да покаже силата си върху главата ти.²⁵

Поради това аз не исках да ти пиша дори настоящото, но за да изпълним всичко необходимо и да отнемем от ваше братство възможността за защита, ние ти пратихме това писмо, а ти сам решавай и постъпвай тъй, както искаш, понеже не ще бъдеш в състояние нищо по-лошо да направиш от това, което си направил, или пък да нанесеш някоя друга вреда, освен тази, що сме претърпели. Ние се уповаваме на Бога на отмъщението, на Бога на милосърдието и състраданието, който противостои на високомерните, който издига смирените и сваля гордите, който е състрадателен и дълготърпелив, който се смилява над злочестините на хората. Той чудесно ще прояви своето милосърдие към нас и ще отплати на извънмерно надменните.

БЕЛЕЖКИ:

1. Владетел/повелител на българите – в обръщението Роман Лакапин избягва да посочи титлата на Симеон І. В другите 2 писма го нарича «архонт». Използването на владетел/повелител е и реакция на императора относно обръщението използвано в писмо на цар Симеон, както ще се види по-долу.

2. Духовно братство – Лакапин нарича цар Симеон «брат» не поради родство (бракът между цар Петър и внучката на императора бил уреден след смъртта на Симеон І), а е обръщение на владетел, към равен нему владетел, в случая император към император. Спора, който се води за титлата по-долу е дали Симеон да се титулува само «император на българите» или «император на българите и ромеите».

3. Възможно е Р. Лакапин да говори за посланията на патр. Николай Мистик, но също не е изключено да е имало и други писма на Лакапин, които да не са достигнали до нас.

4. Писмото на Симеон І не е достигнало до нас, но от запазилите се негови печати и е известно, че той се е титулувал «василевс на ромеите». Същевременно от запазените източници е известно, че той е гледал на Роман І Лакапин като узурпатор, имайки предвид, че се е добрал до трона с преврат. Тези податки дават известна представа какъв може да е бил надслова на писмото на цар Симеон І.

5. Тук вече се споменава, че Симеон е претендирал за титлата «василевс на българи и ромеи». На печатите се среща и само «Симеон, в Христа василевс на ромеите»; опако: «На поставения от бога василевс – многая лета»

6. От арабската дума емир-ал-муменин, титла на халифите със значение «княз на правоверните».

7. Не е ясно за коя приказка се загатва.

8. «Запад» били наричани европейските предели на виз. империя, а «Изток» - малоазийските.

9. Честите войни изтощавали икономиката на страната. Зараждането на богомилството също било макар и отчасти реакция срещу тази политика.

10. Тук може би се говори за езическите ритуали, за които споменава в писмото си патр. Николай Мистик.

11. Цитата е от вехтозаветната Книга «Притчи Соломонови»: «да се даде на прости разумност», Библия, издание на Св.Синод на БПЦ, София, 1991г. Сравнението показва, че Лакапин е изменил малко библейския текст за да оправдае действията на византийците.

12. В текста стои λόγος и тук се има пред вид или разговорът на Симеон с Роман Лакапин при срещата им, или пък писмото на Симеон, на което Роман отговорил.

13. Псалм V, 7.

14. Става дума за безкръвната жертва, Св. Причастие с хляб и вино – тялото и кръвта Христови.

15. Възможно е да говори за писмата на патр. Николай Мистик, но е по-вероятно да става дума за недостигнали до нас послания на Роман І до цар Симеон І.

16. Тук навярно става дума за изпращаните като пратеници духовни лица до цар Симеон: катигумена на манастир във витинско-малоазийския Олимп, един епископ-възпитаник на патр. Николай, а и самият патриарх Николай, който се срещнал със цар Симеон преди срещата им с Роман Лакапин.

17. Тук Роман Лакапин има пред вид срещата си със Симеон, която се състояла на 9 септември 923г. при Златния рог. Византийските хронисти са описали речта на имп. Роман при тази среща. Сведенията в това писмо, а и в писмата на патр. Николай показват, че цар Симеон не е мълчал само от срам пред императорските доводи, а е водил разговора доста умело.

18. Една част от изречението е взета от Лука, 6:29, а другата от Мат., 5:40.

19. Тук текстът е повреден и поради това не може да се разбере смисълът на тия думи. Златарски само споменава, че издателят на текста не е коментирал това място. Според някои изследователи ξέρτων е тюрко-българската дума črъtogъ. Най-вероятно обаче пасажът е в смисъл «което желаем: да не разрушаваш/унищожаваш»

20. Тук се загатва за договора между хан Аспарух и Константин ІV Погонат от 681г., според който Доростол и околните земи попаднали в пределите на българската държава

21. По всяка вероятност Симеон е нарекъл, «мандри» (кошари) ония крепости, които той искал да му бъдат дадени от страна на Византия.

22. Намек за 10-щата Божия заповед, Изход, 20:17

23. Тук се подразбират условията на мира, сключен между Симеон и византийския император Лъв VI през 896г.

24. Скарамангия бил връхна дреха у военните, използвана при лошо време. Официалният скарамангии използван при дворцови приеми се отличавал от обикновения по цвят, материя...

25. Отново се търси аналогия с Библията (Изход, 10:1) – при бягството на евреите Бог ожесточил сърцето на фараона и го направил неотстъпчив за да покаже личбите си; това станало причина Египет да бъде сполетян от бедствия.