ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

До монаха и исихаста Арсений, след като са му били изпратени ония от България, които искаха да станат монаси

Митрополит Симеон счита, че това писмо е написано по времето, когато Фотий повторно е бил патриарх, т.е. в периода 878-886г. Съдейки по здравословните проблеми, които Фотий споделя с Арсений, вероятно е написано в последните години от живота на патриарха.

Самото писмо, освен в заглавието не съдържа интересни данни за българската история. По тази причини в ГИБИ, т. 4, са публикували само заглавието без текста (стр. 103). Тук е даден пълният текст. Съдържанието на писмото не е съвсем без значение, защото показва подхода и критериите на патриарх Фотий при подбора на хората, на които се поставя задача да посветят в монашеския живот новопокръстените българи.

Ръкописи: Cod, Athous 4804 (XIV s.); Cod, Athous 684 (XVI s.)

Издания: Migne, PGr, col. 904 С; J. N. Valletas, Φωτίου του σοφωτάτου καί άγιωτάτου πατριάρχου Κωνστινουπόλεως Έπιστολα, londres, 1864, № 255; Посланието на цариградския патриарх Фотий до българския княз Борис, превод на митрополит Симеон – В: Български старини, кн. V, София, 1917, стр. 22-24.

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]]

До монаха и исихаста Арсений, след като са му били изпратени ония от България, които искаха да станат монаси

Ако аз съм „гледащ", дори и тогава съм такъв с помощта на очите на Оногова, който отдавна гледа. (Защото за такъв ме е похвалило писмото ти и ме е облагодетелствало, нещо, което впрочем нито с приятност, нито току-тъй просто бих го приел, за да не би да се окаже неусетно, че съм невежа). Но, ако аз съм що-годе гледащ, как бих поставил слепец за водач на ония, които бързо крачат към светлината на истината? Така би постъпил не човек, който гледа, а най-тежкото, такъв, който ослепява желаещите да гледат и отбива далеч от правия път опия, които спешно търсят да тръгнат по него. Ако, прочее, похвалата не е досущ сън и театрален дар, мога да кажа, че поверих на гледащ нуждаещите се от ръководство и, като изпратих човеците на твое съвършенство, съм се водил не от приятелство в присмех на правдата, нито от родителска обич, изпадаща в нелепо пристрастие от милост към чедата, но от нелицеприятен съд и от права мисъл. И така, нека се премахне това, което ми се отдава не по достойнство, и чудото, съблечено от чудесното, нека стане обикновена работа, поставена в подобаващия на делата ред. Ние не сме направили на Ваше Блаженство някое чудно или умерено благодеяние. Напротив, ние получихме велика добрина с това, дето добихме братя, които отскоро се оттеглиха от бурята на живота и чрез тебе искат да пристигнат до пристанището на спокойствието и на философския живот.

Ние заболяхме от остра п неочаквана болест (ако трябва да я наричам болест, а не преддверие на смъртта), но с Вашите молитви острият припадък отслабна, като Бог свише ни продължи живота пак, за да се покаем, (което дано да се сбъдне). И така пак живеем, при всичко че остатък от болестта причинява още болки на телцето.