ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Питакий на цариградския патриарх Филотей до цар Иван Александър написано около 1365 година

Питакият е свързан с влошаване на отношенията между Византия и България, което довело до подтикване на граф Амадей Савойски да нападне българските черноморски градове, а това на свой ред улеснило турските завоевания в югоизточна България.

Литература: F. Miklosich, Io. Müller, Acta et diplomata graeca medii aevi sacrd et profana, Acta Patriarchatus, t. I, p. 453-454; В. И. Григорович, О Сербии в ее отношении к соседним державам в XIV - XV в., преимущественно в XIV и XV столетиях. Казань. 1859, стр. 76-79.

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]]

Питакий

† [До] Негово Височество Българския цар, в Светия Дух желания син на Наше смирение, благодат, мир, милост, добро и многолетно душевно здраве, сила и крепко тяло, избавление от всяка скръб и прочее [за] всичко добро, душеполезно и спасително се моли за Твое царство пред Всемогъщия Бог Наше смирение. Твое царство знае, че вече доста време откакто между моя държавен и свят самодържец, Брат на Твое царство и тебе се постигнаха съгласие и състояние, които и станаха според тези искания, които вие имахте; може, следователно, да разсъди Твое царство, като най-благоразумния и разсъдителен цар, че ако простите съглашения, които биват и между всички хора, имат признание и неотменимост, то още повече трябва да имат крепкост и неразрушимост тези, които царете извършват и то за общохристиянско укрепване и полза, така както е очевидно, че съгласието и любовта между вас двамата е за ромеите и българите укрепване и полза, неприязънта пък и раздорът причиняват вреда на тези две племена; защото заради греховете стана така, че поради малобройността на ромеите и тяхното стесняване, по-скоро могат да вредят българите, отколкото ромеите, ако Бог допусне нещо, причиняващо съблазън между вас. И тъй като светата и божествена църква наблюдава и съхранява единението и мира, който Господа наш Иисус Христос и Бог в своя завет на светите свои ученици и апостоли, а чрез тях на всички нас е оставил, казвайки: „мир Ви оставям, Моя мир ви давам”, то и аз имам неизменната нужда да поучавам за мир и да съветвам; защото всичко добро произлиза от любовта, а всичко зло се ражда от разприте. Следователно Наше смирение, на миротвореца Христа, благовестяващия мир на близки и далечни по неговата милост ученик и увещател, и последовател, пише на Твое царство и увещава и съветва, та да не се случи нещо между държавните и свети мои самодръжци и Твое царство, нещо, причиняващо съблазън; но всячески, ако и да е имало между вас поводи за смутове, да ги отхвърли Твое царство и да потръгнат така успешно делата, та мира между вас да не се разстрои. И милостта Божия да съхрани Твое Височество безболезнено, благомислено, здраво, многолетно и извън всяко скръбно приключение.†