ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ПИСМО НА ПАТРИАРХ ФИЛОТЕЙ КОКИН ОТ 1371г. ДО ТВЕРСКИЯ КНЯЗ МИХАИЛ

През 1362г. литовския княз Олгерд (1345-1377) завладял Киев, Подолие, Посемие и Переяслав Южни. През 1368г. Михаил Александрович с подкрепата на Олгерд завзел властта в Твер, прогонвайки Василий Михайлович, който бил подкрепян от московските князе. През 1368г. и 1370г. княз Олгерд обсаждал Москва, но и двата пъти не успял да завладее града. Тогава се намесили митрополит Алексий и цариградския патриарх Филотей Кокин (1353-1354; 1364-1376), които първо отлъчили Михаил Тверски и владиката Василий, а след това и смоленския княз Светослав Иванович. През 1370г. Мамай поверил на Михаил Тверски и управлението Владимирското княжество, но Димитрий Донски (Киевски княз: 1359-1389; Владимирски княз: 1363-1389) успял да се споразумее с хана и да си запази властта над това княжество. През 1371г. Олгерд се обърнал с писмо до цариградския патриарх Филотей с молба да бъде поставен отделен митрополит, в чийто диоцез да влязат Смоленск, Твер, Новосил и Нижни Новгород. Литовския княз обсадил за трети път Москва, но след като отново не успял да завладее града бил сключен Любутския мир през 1372г. През 1375г. българинът Киприян бил поставен за Киевски, Руски и Литовски митрополит, с правото да наследи Алексий като всерусийски митрополит.

Княз Олгерд, който след покръстването си приел името Александър не е преследвал християните, а дори напротив – покровителствал строежа на храмове и манастири. Това, че Литва била езическа по-скоро било само повод патриарх Филотей да окаже подкрепа на московските князе в усилията им да подчинят околните княжества.

Михаил Тверски (наричан в писмото ρηγα, т.е. крал) се обърнал към Цариградския синод за решаване на спора му с митрополит. С този питакий патриархът приканва княза да се помири с митрополита и да се покае, че се е противопоставил на Димитрий Донски. По този начин цариградския патриарх се е опитал да се намеси във външната политика на тверското княжество в полза на Димитрий Донски.

Литература: F. Miklosich, Io. Müller, Acta et diplomata graeca medii aevi sacrd et profana, Acta Patriarchatus, t. I, p. 590 – 592, Русская историческая библиотека, т. VI. СПб. 1880. Приложение № 29. Стб. 162-166.

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]]

ПАТРИАРШЕСКА ГРАМОТА ДО ТВЕРСКИЯ КНЯЗ

Най-благородни велики княже тверски Михаил! Нека ти бъде известно, че аз изпратих своя човек при преосвещения киевски и на цяла Русия митрополит, кир Алексий, по мои собствени дела; а когато моя човек потегли [на път], пристигна при наше смирение архимандрит Теодосий, с твоята грамота, от която узнах за какво си писал. Между другото, ти си писал и молил, да се съдиш със своя митрополит, и аз, във връзка с търсенето на справедливост, написах на митрополита, та той или сам да дойде на съд, или да изпрати своите боляри, а и ти да изпратиш своите, та те да се съдят с митрополитските. Пак тогава написах и на твое благородие, като ти пояснявам същото, като и на митрополита, а именно: нека има съд, съдете се. Но сега аз считам, че е по-добре да ти напиша друго: неприлично е и не служи за полза на твоята душа, нито на честта на твоя род да имаш тъжби, разпри и раздори със своя митрополит; защото раздорите и разприте са дела на дявола. Кой от князете някога си се е съдил с митрополита? Съдил ли се е някога твоя баща или дядо или някой друг от твоя род? Остави и ти раздорите и съда, ела и се помири с твоя отец, митрополита, поискай от него прошка, поднеси разкаяние, та той да те приеме и възлюби като свой син. Той е твой отец и ако, подобно на баща е направил нещо против теб, ти би трябвало да понесеш това или още по-добре, да идеш при него и да изпросиш от него благословия и прошка, а не да искаш съда [срещу него]: така ти би трябвало да постъпиш тогава. Но ако ти не си направил това тогава, то го направи сега, помоли го за благословия и прошка и ако в нещо си съгрешил [пред него], се поправи: това ще послужи за чест и слава на тебе и на твоя род и за полза на твоята душа. [Същото] написах сега и на твоя митрополит и ако ти поднесеш разкаяние, то той ще го приеме и ще те възлюби повече от преди, като свой истински син. Не правете иначе, а така, както ви пиша; ако пък не искате това, а искате съд, то аз няма да възпрепятствам съда; но гледайте, той да не ви се стори тежък. И така изпълнете това, което ви пиша и съветвам, тъй като това ще ви е от полза. И ако вие се помирите, както ви пиша, то ти и митрополита ми изпратете своите хора, за да науча за това: тогава и аз ще те възлюбя, ще те благословя, простя и ще те имам за свой истинен син.

Нека да ти бъде известно и това, че престъплението срещу целуването на кръста е отричане от Бога. Така ни учат светите Отци, казвайки, че клетвопрестъплението е отричане от Бога, а който се отрече от Бога, то към кой друг Бог ще прибегне? Защото няма друг Бог, освен нашия Бог. Светите апостоли и наши отци, преди тях и нашия Господ Иисус Христос ни учат, че отреклите се от Бога се изпращат на мъки, а тези, които не са се отрекли от Бога и съблюдават Неговите заповеди имат вечен живот. Затова ти пиша и внушавам, като твой отец, та ти да помниш и спазваш целуването на кръста: защото за теб е по-добре, да не престъпваш целуването на кръста и да умреш телесно, отколкото да го престъпиш, да умреш душевно и да живееш телесно. Дръж се според силите си и не престъпвай целуването на кръста, дори и смърт да ти предстои, но се стреми и се старай, колкото имаш у себе си сили, да постъпваш така, както ти нареждам.