ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ПОХВАЛНА ГРАМОТА НА ПАТРИАРХ ФИЛОТЕЙ КОКИН ОТ МЕСЕЦ ЮНИ 1370г. ДО МИТРОПОЛИТ АЛЕКСИЙ, ЗА ДОБРОТО МУ ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПАТРИАРШЕСКИЯ ПРЕСТОЛ

През 1362г. литовския княз Олгерд (1345-1377) завладял Киев, Подолие, Посемие и Переяслав Южни. През 1368г. Михаил Александрович с подкрепата на Олгерд завзел властта в Твер, прогонвайки Василий Михайлович, който бил подкрепян от московските князе. През 1368г. и 1370г. княз Олгерд обсаждал Москва, но и двата пъти не успял да завладее града. Тогава се намесили митрополит Алексий и цариградския патриарх Филотей Кокин (1353-1354; 1364-1376), които първо отлъчили Михаил Тверски и владиката Василий, а след това и смоленския княз Светослав Иванович. През 1370г. Мамай поверил на Михаил Тверски и управлението Владимирското княжество, но Димитрий Донски (Киевски княз: 1359-1389; Владимирски княз: 1363-1389) успял да се споразумее с хана и да си запази властта над това княжество. През 1371г. Олгерд се обърнал с писмо до цариградския патриарх Филотей с молба да бъде поставен отделен митрополит, в чийто диоцез да влязат Смоленск, Твер, Новосил и Нижни Новгород. Литовския княз обсадил за трети път Москва, но след като отново не успял да завладее града бил сключен Любутския мир през 1372г. През 1375г. българинът Киприян бил поставен за Киевски, Руски и Литовски митрополит, с правото да наследи Алексий като всерусийски митрополит.

Княз Олгерд, който след покръстването си приел името Александър не е преследвал християните, а дори напротив – покровителствал строежа на храмове и манастири. Това, че Литва била езическа по-скоро било само повод патриарх Филотей да окаже подкрепа на московските князе в усилията им да подчинят околните княжества.

Литература: F. Miklosich, Io. Müller, Acta et diplomata graeca medii aevi sacrd et profana, Acta Patriarchatus, t. I, p. 518-520, Русская историческая библиотека, т. VI. СПб. 1880. Приложение № 17. Стб. 104-110.

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]]

Преосвещени киевски и на цяла Русия митрополите, пречестни, в Светия Дух възлюбен брат и съслужител на Наше смирение.

Наше смирение моли Вседържителя Бог да дарува на Твое светителство благодат, мир, милост, душевно здраве, телесна здравина и всичко, което е добро и спасително. Грамотата на Твое светителство, беше донесена тук на Наше смирение; от нея и от твоя човека Авакум, който я донесе, научих за всичко, което ти пишеш и донасяш. Добре си сторил, че си изпратил тук писменото донесение и своя човек: така трябва да правят всички архиереи. Защото Твое светителство с точност знае за съществуващите по този въпрос канонични постановления и предписания, а именно – че всички поместни архиереи са длъжни или сами да идват при патриарха и божествения и свещен събор, или, когато това за тях е неудобно, да изпращат свои грамоти и хора, донасяйки и питайки, за което е необходимо. Отначало божествените и свещени канони предписвали на нашите архиереи да идват тук два пъти през годината¹; после някои от по-сетнешните поставени свети архиереи, взимайки под внимание отдалечеността на местата и човешката немощ, постановили [свиквайки събор] веднъж годишно². И така аз получих грамотата на Твое светителство и те похвалих: прави така и за напред; а по-добре, ако бъде удобно, идвай ти самия; в противен случай – пиши, донасяй и питай за всичко, от което имаш нужда, за църковните потребности, за държавните дела, за всичко, за което искаш: и ти първо ще получиш наставление за своето недоумение и въпроси, а после ще узнаеш за всички тукашни дела - църковни, държавни и царски. А ако бъде необходимо на патриарха или на Събора да повикат Твое светителство, то не намирай това за неудобно. Ти и сам добре знаеш, каква любов и благоразположение имам към Твое светителство: изключителна любов и голямо доверие; аз силно те обичам, считам те за свой близък другар, и винаги се радвам, когато ти пишеш и известяваш за себе си, за своята земя, управление и за великото това паство. И аз знам и съм убеден, че ти ме обичаш и изпитваш дружба към Наше смирение; затова ако имаш нужда от нещо, пиши за това с пълна увереност, за да бъде изпълнено от мен. И така подвизавай се и се грижи за своя народ, твоето паство: защото всички тамошни [християни] те имат за общ отец, учител и посредник пред Бога; а ти добре знаеш, каква грижа трябва да имат пастирите за своите овце, това словесно стадо Христово. Защото самите Христови уста говорят чрез светия апостол великия Павел: “защото ще трябва да дадат дума за поверените им люде в деня на [Страшния] съд”. Наше смирение специално писа и на князете, моите синове, внушавайки им, каква покорност са длъжни да имат към Твое светителство: аз наказвах, та те да се стараят и грижат да бъдат покорни и послушни и да оказват пълно уважение и внимание на Твое светителство; аз поучавах, убеждавах и наставлявах, та да гледат на тебе там така, все едно гледат на Наше смирение: защото ти носиш моите собствени права, и ако се покоряват и оказват чест и любов на Твое светителство, то ще почитат мен, имащия на земята права от Бога. А така както ти, по благодатта Христова, си поставен от мен за митрополит: то имаш и моите права и всеки, който се покорява на Твое светителство, се покорява на мен, и тази чест преминава към мене. Така аз писах на князете, поучавайки и наставлявайки ги за това, та да служат за душевна и телесна полза и за въздигането на тяхната чест. А на Твое светителство нареждам за същото, което е [написано] по-горе: този велик и многочислен народ изисква и голяма грижа; той целия зависи от тебе и затова се старай, доколкото можеш, да го поучаваш и наставляваш за всичко, което ти си възприел от светото Евангелие и от светия Отец и нашите учители, - и тогава Бог ще ти окаже за това Своето съдействие и помощ. Ти още си ми писал и донесъл за князете, които са нарушили своите клетви и мирни условия: във връзка с това са изпратени до тях грамоти на Наше смирение, съставени според желанието и молбата на моя син, великия княз, които и ти ще видиш. Освен това е изпратена [грамота] и до новгородския епископ по известното ти дело и за останалото, за което ти ще узнаеш от нейното съдържание. Божията благодат да запази Твое светителство безболезнено, в добро душевно разположение и предпазен от всякаква напаст.

Подписано от честната патриаршеска ръка: месец юни, индикт 8.

БЕЛЕЖКИ:

1. Имат се предвид древните църковни правила: апост. 37, І Никейски събор 5, Антиохийски 20, Халкидонски 19.

2. Вж. правилата на по-късните събори: Трулски 8 и Втори Никейски 6.