ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Коментар на 17-то писмо (12-то писмо до цар Симеон І) на Патриарх Николай Мистик от Васил Златарски

 Литература: СНУ, т. 11, стр. 51-54. Правописът и езикът са осъвременени.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

В началото на горното писмо ние четем, че патриарх Николай, като да не е получил отговор на предното си писмо, отново е бил принуден пак „да моли за мир, за прекъсване на кръвопролитието и изтребването на християните.” Но какво собствено го е принудило да пише отново? Византийските летописци отбелязват, че през 921г. (9 индиктион) българите отново нахълтали в пределите на Византия и опустошили страната до Катасирти. Известието за това навлизане на българите страшно уплашило държавниците в Цариград, и последните не са могли да не считат това за начало на нова война. Взети били мерки за съпротивление: правителството незабавно изпратило доместика Пот Аргир срещу българските войски към гр. Термопол, а патриархът, за да ги задържи, се заловил за собственото си средство, т. е. изпратил до Симеон нашето писмо. Че това писмо е било извикано от това известие, показват и думите на Николай Мистик: „Аз виждам като с очи, пише той, какво бъдеще очаква християните, и цялото ми същество се възмущава от онова омразно зрелище и ония ужасни дела, които преди да видя, желал бих да се махнат от този живот.” По-нататък, като говори за големите въоръжения и приготвяния в Цариград и като мисли „за изхода на предстоящите бедствия, и той се провиква: „недей жела, остави многобройна армия пак да се приближи към границите на България... нека не пожелаем да видим оня страшен ден и оня час, в който отново земята ще се обагри с християнска кръв. Както от тези приведени тук места, тъй и от характера изобщо на цялото писмо, се вижда ясно, че на патриарха е било известно вече за навлизането на българските войски в пределите на Византия, и че той е очаквал само близкото начало на военните действия. Освен това летописците казват, че вече на 5-та неделя на великия пост българите разбили византийците и изгорили дворците при Изворите¹, значи навлизането им се започнало от началото на пролетта. За това и датата на това писмо трябва да отнесем към пролетта на 921 год.

След похода си през 913 год. Симеон само през 921 год. се решил да тръгне срещу самия Цариград. Още в самото начало на пролетта той захванал да изпраща предните отреди един подир други, и те, опустошавайки всичко, дошли пак до Катасирти. В това време византийското правителство решило, ако не отворена война да поведе, то поне до колкото е възможно да се постарае да попречи на бързото движение на българските войски. Изпратен бил от Византия насреща им доместик Пот Аргир с войска. В същото време в Цариград пък произлезли съвещания, как да избавят столицата от приближаващата се опасност. Резултатите от тия съвещания са изложени в нашето писмо: решено било да се опитат да купят мира под вид на заплашване. С изпълнението на това решение бил натоварен Николай Мистик; но, като съзнавал, доколко е унизително за империята това последно средство, той в писмото си се старае да съхрани величието на византийския император и да покаже силата на империята. Той скърби за предстоящите бедствия както на ромеите, тъй и на българите, но в същото време заплашва Симеон с туй, че се събира и въоръжава многобройна войска, при това такава, щото едва-ли някоя страна ще я приеме гостоприемно, или пък има място, в което тя всичката би могла да се вмести. Освен това, командва я и води сам императорът с всичката си свита, и сам той ще бъде главнокомандващ, сам ще началства над войските, сам се взема за оръжие и ще бъде заедно с това и воин, н сподвижник, и разпоредител в сражението. Като указва на всичките тия обстоятелства, Ник. Мистик заплашва Симеон с това именно, че, ако дойде работата до сражение, ако „тази многобройна армия се вдигне пак към границите на България," то той да не мисли, че резултатът на сражението ще бъде такъв, какъвто е бил при Ахелой. Затуй, като се показва посредник между двата господаря и защитник и попечител равен на двата народа, патриархът призовава Симеон да спре оръжието си, обещавайки че той (Симеон), ако се съгласи на мир, ще получи всичко, каквото и да поиска, като данък или нещо друго, само неговото искане да бъде изпълнимо, а не твърди тежко и непосилно.

С такова ново предложение се обърнало византийското правителство към Симеон. Между това военните действия се вече почнали. Изпратеният срещу българите доместик Пот, като достигнал гр. Термопол² решил тук да се спре и да чака появяването на българите. Той проводил Михаил τοποτήητα³ за рекогносцировка; последният, като забелязал един български отряд, ненадейно го нападнал и уловил мнозина от българите, но сам бил ранен и, след като се върнал в столицата, наскоро умрял.⁴ Този, на вид, нищожен инцидент много повредил на византийците и ускорил появяването на българските войски под стените на Цариград. Симеон, научен от опит, изпратил няколко отряда за прикриване на оня път, по който през 917г. тъй ненадейно се явили при Ахелой византийските войски, и с това мислел да защити границите на България от опасност, а сам с главните сили, както ще видим по-долу, бил намислил да тръгне на юг направо към Одрин. Но известието за съдбата на отряда при Термопол от една страна, а от друга настоящото писмо на Ник. Мистик, в което той пише за въоръжение на многобройна армия, целта на която уж била отново пак да тръгне към границите на България, накарали Симеон да мисли, че византийците действително са излеели насреща пак по същия път. Той незабавно отделил част от армията си под началството на Кавкана (Καύκανος), Миника (Μηνικός) и други пълководци, на които заповядал да вървят колкото е възможно по-скоро направо срещу Цариград.⁵ Като преминали планините, те в късо време достигнали до околностите на Цариград и започнали да заплашват с нападенията си на двореца в предградията при Изворите (αί Πηγαί) и на горната част на пристанището (Στενον - Златния рог). Император Роман, като се боял, да не захванат българите да опустошават предградията на столицата, набързо събрал голяма войска от императорската гвардия, матросите и градския гарнизон и я изпратил под началството на ректора Иван и с него Лъв и Пот Аргир срещу българите. Към тях се присъединила и флотата, която влязла в залива и извадила матросите на горния бряг на Златния рог. Сражението станало в равнината при Изворите. Тук византийската войска била разбита и обърната на бягство; едни от византийците, за да избягат от ръцете на неприятеля, отчаяни се хвърляли във водата, други станали жертва на меча, трети пък попаднали в ръцете на победителите. Последните, без да срещнат друго съпротивление, като разорили двореца при Изворите и изгорили Златния рог, захванали безпрепятствено да се разпореждат в околностите на Цариград.⁶ Такова било началото на новия, но и последния поход на Симеон срещу Византия.

БЕЛЕЖКИ:

1. Cont. Theoph. ed. Bon. pag. 401. – Georg. Hamart. ed. Mural. pag. 819. ήν δε έ των νηστειων έβδομάς.

2. Това са знаменитите римски Aque calidae (дн. Бургаски минерални бани – б.р.), недалеч на запад от Анхиал (дн. Поморие – б.р.), на ю.-и. от Айтос, в полите на планината. Около тези извори по-после бил построен град, който може би в Хв. е носел името Θερμόπολις. Подробно вж. K. Jireček, Heerstrasse von Belgr. nach C-pel, Prag, 1877, pag. 148.

3. т. е. началника на рекогносцировъчния отряд.

4. Cont. Theoph. ed. Bon. pag. 400; Georg. Hamart. ed. Muralt. pag. 819.; Cedrenus, t.II, ed. Bon. pag. 298.

5. … έκέλευσε κατά της πολεος ότι τάχιστα έξελαύνειν. - Cont. pag. 401; Georg. Hamart. ed. Muralti, pag. 819.; Cedrenus, ed. Bon., t.II, pag. 299: οίς έπέσκηφε κατ’ αύτης ως τάχιστα της πολεος έκστρατευσαι.

6. . Cont. Theoph. ed. Bon. pag. 401-2; - Georg. Hamart., pag. 819-20. – Cedr., pag. 299-300. - Гильфердинг, соч. I, стр. 106.