ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Коментар на 16-то писмо (11-то писмо до цар Симеон І) на Патриарх Николай Мистик от Васил Златарски

 Литература: СНУ, т. 11, стр. 45-47. Правописът и езикът са осъвременени.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Датата на това писмо тръба да се отнесе към началото на 921 год., защото както се вижда от съдържанието му, то е било написано в това време, когато Роман Лакапен е бил император; при това трябва още да се забележи, наскоро след провъзгласяването му, за което указват и думите на патриарха: „на теб никак не трябва да се показва противно туй, дето Роман неотдавна (νεωστί) се е възкачил на височината на империята". Като не се устрои месемврийското свиждане, византийското правителство окончателно се убедило, че няма никаква възможност по мирен начин да склони българския цар за мир, а пък 921 година едва-ли е могла да донесе нещо спасително за империята. От една страна действията на българските войски при Дарданелите, от друга - успехите на българското оръжие в южните области на полуострова усилвали все повече и повече страха в Цариград. Освен това новите приготвяния на Симеон за поход и новите въоръжения и движения на българските войски, за които патриархът споменава в нашето писмо, право ни говорят за нова предстояща война; византийското правителство не е могло да не очаква от ден на ден появяването на Симеон под стените на столицата. Тръбяло да се помисли за съпротивление, тъй като бурята се приближавала все по-близо и по-близо. Но при всички предупреждения и убеждения на патриарха, че „военното щастие не винаги е постоянно," че „резултатът на войната е неизвстен, и променяванията в нея са многобройни," Византия не можела и да помисли, че тя ще бъде в състояние да начене отворена война със силния и страшния български цар. За защита на империята оставало само едно - да се прибегне пак към мирна политика. Единичкото средство, на което можели да се надяват, че ще доведе към желаната цел, бил брачният съюз между Преславския п Цариградския двор, който в това време могъл е да бъде сключен без опасност за императорския престол. Още в 914 год. Симеон сам указал това средство, като едно от примирителните средства, когато той искал да омъжи дъщеря си за Константина Багренородни; но тогавашното правителство го отблъснало, без да предположи, че с това то отблъсва мира между Византия и България за дълго време. Ник. Мистик, макар и да бил в онуй време отстранен от трона, знаел твърде добре всичко това и сега, като искал да тури сегашното правителство по-високо от предишното, да го представи като изпълнител на Симеоновото желание и с това да го разположи, пише по поръчка на императора горното писмо до Симеон. В него той изказва готовността на Роман да изпълни неговото „отколешно желание" - да влезе в родствен съюз с ромейския император чрез брак: или синът на Романа да вземе дъщерята на Симеон, или пък самият Симеон - дъщерята на императора. Мистик убеждава Симеон, че това ще му докара не малко слава, богатство и добро име, към което той (Симеон) винаги се стремял. При това Ник. Мистик имал пред вид не Константина, който само носел името император, а Роман Лакапен, който, каже, е истинският император. За туй, като искал да предупреди Симеон и да укаже на туй, че неговите притезания за императорския престол с колкото невъзможни и немислими, толкова и противни на Божията воля, Николай му доказва в писмото си не само законността на Романовото възцаряване и участието на самото Провидение в това възцаряване, но тъй също той вижда в него желание Божие, щото този брачен съюз да се състои.

Обаче, при всичките тия указания и убеждения на Ник. Мистика, Симеон отхвърлил и това предложение и даже не намерил за нужно, както ще видим от началото на следващото писмо, да отговори на това писмо, тъй като сегашното положение на работите във Византия никак не съответствало на неговите предишни планове, за туй и никакъв брачен съюз не можал е да бъде за него сгоден. За Симеон сега, когато той владеел почти целия Балкански полуостров, когато събитията, които станали във Византия за последните две години, отнели у него всяка надежда да получи по мирен начин право влияние на работите в империята, сега само война под стените на Цариград е могла да разреши всичко. И действително, Симеон не се забавил в същата 921 год. да тръгне направо за Цариград.