ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Коментар на 14-то писмо (9-то писмо до цар Симеон І) на Патриарх Николай Мистик от Васил Златарски

 Литература: СНУ, т. 11, стр. 34-37. Правописът и езикът са осъвременени.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

 

За времето, кога е било написано това писмо, говори са­мото му начало. Тук ние четем, че патриарх Николай бърза да извести Симеон за обединението на Цариградската църква. Схизмата, която беше възникнала в Цариградската църква още от 906 год. по повод на четвъртия брак на Лъв VI Мъдри, продължавала да съществува и след завръщането на Николай Мистик през 912 год. от заточение пак на па­триаршеския престол; но особено тя се усилила през слабото и разпуснато управление на Зоя и нейното правителство, още повече, че евтимистите, враждебната Николай партия, на­мирали поддръжка при двора, което обстоятелство им давало сила да се борят с патриарха. Но заедно с падането на Зоя и правителството й, спадна и силата и значението на тази партия. Патриарх Николай с постоянните си грижи и стара­ния и с помощта на новото правителство, което отново го повикало при двора, успял на събора в Цариград през юли месец 920год., да възстанови единството на Цариградската църква. Незабавно след закриването на събора той разпра­тил писма до разни лица, в които ги известявал че се прекратило „господството на демона в Ромейската църква." Между другите той, вероятно, тогава още е написал и изпратил и това писмо до Симеон, защото патриархът, като говори за обединението на църквата, известява го като за съ­битие скорошно, току-що станало. Затуй ние мислим, че да­тата на това писмо се отнася към края на юли или към на­чалото на август 920год.

Новият поход, предприет от Симеон срещу Византия, бил насочен в ония области на Балканския полуостров, до които българското оръжие не бе достигало. Сега Симеон, както и през 914год., разделил армията си на две части, които види се да са действали едновременно. Едната част той проводил на ю.-з. Тя, като нахълтала в Тесалия, навлязла далеч на ю. във византийските владения на полуострова. Дру­гата пък тръгнала на ю.-и. в Тракия, като насочила своя маршрут към Дарданелите. Българските войски вървели по­бедоносно напред, без да срещнат сериозни съпротивления, като покорявали една след друга византийските области. За действията на оная част от българската войска, която била заета с покоряване на южните области, ето как разказва съставителят-съвременник на житието на Св. Лука: „Си­меон, княз (αρχων) на скитския народ (българите ние обик­новено наричаме така), като наруши мира с ромеите и като че за да наложи силна ръка на нашите грехове, захвана да на­влиза по целия материк; като поробваше и опустошаваше, едни той лишаваше от живот, други - от свобода и ги правеше поданици. Поради това, едни [от жителите] се затва­ряха в градовете, като в тъмници или крепости, други пък се спасяваха на Евбея и в Пелопонес."1 По-нататък се разказва, как св. Лука и неговите хоретици, принудени да се спасяват от това нашествие, преминали в Коринт, и как българите ги преследвали на лодки. От този разказ на съвременника ние виждаме, че българските войски, като придружа­вали завоеванията си със страшни опустошения и жестокости, през 920година вече били достигнали до Коринтския залив и излизали даже на съседните острови.2

Византийското правителство начело с Романа Лакапен, като виждало, до колко трудно и пагубно - както това доказа 917 година - ще бъде за слабата империя да захване открита война със страшния и силен Симеон, решило да действува дипломатично спрямо българския цар и да се опита по мирен начин да достигне прекратяването на опасната война. С воденето на тази политика то натоварило патриарх Нико­лай, който, след възстановяването единството на Цариград­ската църква, до самата си смърт изцяло се посвещава на вън­шната политика на Византия с България. Всичките му писма до Симеон от тази година (920) нататък ясно говорят, каква роля е играл Ник. Мистик в политическите отноше­ния на Византия към България в края на първата четвърт от X век.

Веднага след закриването на събора през 920год. патриархът пише до Симеон и го известява за онуй важно за Византия събитие, което тури край на вътрешните размирици в империята, като желае с това да му покаже, че той не бива вече да се надява на сгодната за него схизма във Визан­тийската църква.3 Но едва-ли това е било главната цел на горното писмо и, едва-ли то е било само от това предизвикано. Като получавал известия за успеха на българското оръжие и за жестокостите и опустошенията, с които се придружавали българските завоевания, и като се страхувал не само за загубата на византийските владения на полуострова, но и за са­мата империя, патриарх Николай побързал да се възползва от току-що станалото събитие, за да отклони опасността. Той решил, че ще има успех в спасението на империята само при лична среща с врага, на когото сега под влия­нието на новите събития, важни за Византия, но несгоди и за Симеон, ще бъде възможно много по-лесно да се повлияе. Освен това, за да може да достигне целта си и да склони Симеон на мир, Ник. Мистик оставя без внимание и не споменава за причината на новата война и представя работата тъй, че уж новият поход бил предприет от Симеон за туй, защото последният считал, че не бил достатъчно отмъстил на предишните управители на империята за тяхното безумно опълчение през 917 год. срещу България. Заради това той, представяйки това опълчение като работа на няколко само хора и при това хора нищожни, старае се да му докаже, че в него не са вземали участие нито империята, нито византийските власти, нито народът, нито малолетният импера­тор и пр. За да подбуди Симеон към мир, Ник. Мистик пише за желанието си „да се яви при него (Симеон) и със соб­ствените си уста да побеседва с него за това," т. е. за възстановяването на мира, „и за друго," т. е. за условията на мира, „ако това поискат обстоятелствата," т. е. ако той се съгласи на мир; при това той изказва надежда, че Симеон ще приеме" предложението му, и го моли да му яви чрез задържаните апокрисиарии4 на здраво за „благочестивото си намерение5. Освен това патриархът изявява готовност, като пренебрегва и старост, и слабост, и пътни мъчнотии, и далечина, да дойде там, където самия Симеон поиска да определи срещата. Обаче при всичката си готовност патриархът все пак посочва на Симеон, къде собствено той би желал да се срещне, указ­вайки на Месемврия, като на пункт среден между Преслав и Цариград. Но и това дипломатично опитване от страна на Византия останало без последствие, както ще видим по-нататък.

 

БЕЛЕЖКИ:

1. Patrologia, Migne, t. CXI. Vita S. Lucae Junioris, pag. 499: Συμεών γάρ ό Σκιθικοΰ εθνους άρχων (Βουλγάρους αύτύς οϊδαμεν σηνήθως καλειν), τάς πρός ΄Ρωμάιους σπονδάς άθετήσας, έχώρει, κατά πάσης ήπείρου, τάς ήμων άμαρτίας άξιόμαχον ωσπερ χείρα περιζωσάμενος έξανδραποδιζόμενος τε καί ληϊζόμενος, καί τούς μέν ζωης, τούς δέ έλεθερίας άποστερων, καί όκοφόρους ποιούμενος. Έντΰθεν οί φρουραίς ταίς πόλεσι κατακλείοντο οί δέ πρός τήν Κύβοίαν τε καί τήν τού Πέλοπος άπεσώζοντο.

2. Дринов, каз. съч., стр. 21.

3. Ibid., стр. 22.

4. Т.е. пратениците изпратено с предното писмо.

5. Мат., 15.34.