ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Коментар на 11-то писмо (8-мо писмо до цар Симеон І) на Патриарх Николай Мистик от Васил Златарски

 Литература: СНУ, т. 11, стр. 27-30. Правописът и езикът са осъвременени.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Въпросът, кога е било написано това писмо, може да се реши донякъде точно по ония доста ясни указания, които намираме в самото писмо. Патриарх Николай, като говори за предишните управители, на които Симеон е доста отмъстил, и които вече са пострадали, очевидно има предвид правителството на Зоя и неговото падане, при това говори за него, като факт, който е станал неотдавна. Падането на Зоиното правителство, както е известно, станало през март 919год., значи нашето писмо е написано наскоро след този преврат. Освен това в началото на писмото патриархът споменава за суровата зима, което ни дава възможност да определим по-точно датата на нашето писмо. И тъй, датата на това писмо трябва да се отнесе или към края на 919год., или към началото на 920год., именно когато Симеон се готвел за нова война с Византия.

Докато Симеон се занимавал с вътрешни преобразувания на държавата си, във Византия станал нов държавен преврат. Двете жестоки поражения на византийците, Ахелойското и Катасиртското, които последвали едно след друго (няма да говорим за вътрешните своеволия и безредици, които вълнували в това време цялата империя), съвършено подкопали и тъй слабото положение на Зоиното правителство и ускорили падането му. Умният и енергичният друнгарий на флотата Роман Лакапен не се забавил да се възползва от това неустойчиво положение на централната власт, за да произведе преврат в Цариград и за да достигне властолюбивите си стремления. Той, с помощта на възпитателя на младия император и на своите привърженици, бил въведен през март 919год. в двореца. Първата му работа била да свали Зоя, която била изведнъж изпратена в манастир, да изгони нейните привърженици и любимци от двореца и да унищожи влиянието им върху държавните работи. Всичко това, благодарение на решителните си мерки, той сполучил лесно да извърши, а за да закрепи на първо време положението си, той подир един месец, през април същата година, оженил Константин за дъщеря си Елена, а себе си обявил за василевпатор¹.

Това събитие не е могло да не обърне вниманието на Симеона. Той разбирал твърде добре, каква спънка се изпречва на пътя му към осъществяването на заветното му желание, защото сега вече властта не се намирала в ръцете на слаба жена, а управлението на империята - в ръцете на нейните фаворити, които имали на преден план само личните си интереси; напротив, начело в управлението дошъл човек умен и деятелен, който, по всичко се виждало, че се стреми да заеме императорския престол. Симеон несъмнено е виждал в лицето на Роман свой съперник, а може би и похитител на императорската власт, в което той впоследствие го укорявал. Освен това бракът на Константин Багренородни с Елена отнел у Симеон всяка възможност да получи влияние във вътрешните дела на империята по мирен начин, както той мислел по-преди; може би той да се е надявал още, че след приемането на титула - цар, предполаганият брак на дъщеря му с Константин по-скоро може се състои. Обаче сега за него станало вече ясно, че само със силата на оръжието той ще може да свали съперника си и да застане на местото му, и към този план той не се забавил да пристъпи през 920год. Но да тръгне право за Цариград за него би било тъй също безуспешно, както и през 913год.; за туй сега той решил вече да пристъпи към изпълнението на намисления още до Ахелойската битка план, т. е. да отнеме всичките византийски владения на Балканския полуостров, да изолира Цариград от другите области на империята и тогава, с помощта на някой морски съюзник, да нападне на столицата с всичките си сили. Като се решил на такъв гигантски план, Симеон захванал да се готви за нов поход и в края на 919год. наченал вече да събира войските си към ю.-з. граници на държавата си с цел, през следващата 920год. вече да почне военните действия.

Известието за новите движения на българските войски било ненадейно за византийското правителство и произвело силна тревога в Цариград. Както се вижда от нашето писмо, именно сега най-малко са могли във Византия да очакват възобновяването на войната. Там си мислели така: 1-во, Симеон, след като удържа такава славна победа и прие титула - цар, е удовлетворил своята жадна за слава душа (на това указват, ако и не направо, думите на Ник. Мистик: „иде ми на ум, че ти още от детинство желаеше добро име, почетен и. славен спомен. Да не го погубим заради властолюбието и жестокостта на душата!" т. е. патриархът признава, че Симеон вече е достигнал своето желание), 2-ро, понеже правителството на Зоя, което, собствено е било причина за предната война, падна, то Симеон няма да се реши да тръгне против новото, което не е проявило никаква враждебност спрямо него. „Недобро дело започнаха предишните управители: те опечалиха душата ти с туй, че се повдигнаха срещу тебе. Ти им доста отмъсти; помисли за станалите бедствия и угаси душевния си гняв, защото ония, които се бяха заели да ти вредят, вече са наказани." Тези думи ясно показват, че в Цариград не са очаквали никаква война. Известието обаче за намерението на Симеон отново да започне войната уплашило новото правителство. Роман Лакапен, който стоял сега начело в управлението на империята, предвиждал, че, ако към вътрешните безредици, държавни и църковни, се прибави още и външна война, то ще му бъде твърде трудно да удържи властта в ръцете си и да обезсили враговете си, пък и за самата империя войната ще бъде твърде опасна За това той добре съзнавал всичката необходимост за мир с българския цар. За туй било изпратено при Симеон посолство, целта на което, според думите на Ник. Мистик, била от голяма важност. Нема съмнение, че задачата на туй посолство е била, след като то извести Симеон за падането на Зоиното правителство и изкаже миролюбивите стремления на новото, да моли за мир. При такива обстоятелства никак не е трудно да се разбере и самият характер на горното писмо, което било изпратено със споменатото посолство; сега става твърде ясно, защо патриархът, когото Роман отново повикал при двора, бил готов да целува ръцете, прегръща коленете и даже краката на Симеон; защо той така неотстъпно моли българския цар за възпиране на войната и всякак се старае да подейства върху него за възстановяване на мира. Даже и желанието на Ник. Мистик да се срещне със Симеон ясно показва, доколко е бил нужен мирът за Византия². Разбира се, причините за невъзможността за изпълнение желанието му едва-ли могат да се считат за главни и съществени. Отлъчката на патриарха от Цариград при ония събития, които се вършили в това време във Византия, е била невъзможна, пък и самото положение на работите спрямо Симеон не е изисквало още тави отлъчка, защото, когато през 920год. са започнали военните действия и опасност заплашвала империята, патриарх Николай не само пренебрегнал и старост, и дълг път, и мъчнотии на пътуването, но даже бил готов, както ще видим от следващото писмо, да се яви на среща във всяко място, където Симеон определи. - Както и да е било, но нито посолството, нито това писмо на Ник. Мистик не повлияли на Симеон. Той не само не счел за нужно да отговори на предложения от Цариград мир и на патриаршеското писмо, но още, както се научаваме от следващото писмо, задържал при себе си пратениците.

БЕЛЕЖКИ:

1. Rambad, каз. съчинен., стр. 18-23.

2. Това същото се доказва и с туй, че Ник. Мистик заедно с горното писмо до Симона изпратил едновременно още две писма: до българския архиепископ и до първия човек на Симеон (Гл. Patrologia, Migne, t. СХ1, писма XII и XIII), в които той, като указва на техните задължения да се грижат постоянно за поддръжката на мира, ги моли да ходатайстват пред Симеон за възстановяване на мирните отношения между България и Византия.