ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Коментар на 10-то писмо (7-то писмо до цар Симеон І) на Патриарх Николай Мистик от Васил Златарски

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

Ахелойската победа по важността си има твърде голямо значение за историята на първото Българско царство: тя закрепи за България онуй високо политическо положение на югоизток в Европа, до което тя достигна в началото на първата четвърт на X век; тя разви всичката й външна мощ пред слабата империя и показа всичките жизнени сили на България, които тя беше набрала през много години под мъдрото управление на господаря си за съперничество с Византия. Но не тъй погледнал на тази победа Симеон. Още в началото на 918 год., след свършването на сръбския поход, той изпратил писмо до патриарх Николай, по което (доколко то може да бъде възстановено по отговора на Николай Мистик) ясно може да се съди, как е гледал Симеон на Византия и какво значение е придавал на Ахелойската победа. Като съзнавал в това време силата и превъзходството си над Византия и като я считал победена, Симеон не се задоволил с един триумф на победата, която му докара слава като победител на Византия и палмата на военното първенство на Балканския полуостров. Убеден, че поражението на ромеите е станало за господството му над ромейския народ, той в писмото си до патриарха отворено и високомерно изявява своите претенции върху императорския престол и иска, щото византийските власти и народ да го признаят за свой император; в противен случай той ги заплашва с туй, че, като нахълта отново с войска в пределите на империята и като унищожи всичко по пътя си с огън и меч, ще подстъпи към самия Цариград и като го превземе, сам ще се провъзгласи за цар и самодържец ромейски. До колко Симеон е бил заслепен от своята победа, и докъде е дошла неговата гордост и надменност, показват личните му обръщания към самия патриарх. Като не считал за необходимо, обстоятелно да отговори на предното писмо на Николай Мистик, в което последният от смирение забелязваше, че той, като глупав човек, се забавил да изпълни поръчката на правителството, тъй като предполагал, че „сборът и движението на войските били измислени само за форма и вид на война," Симеон за отговор на това още в началото на писмото си крайно дръзко и грубо му заявил: „ти си оглупял."2.1.

Оскърбен от една страна от такава дързост и грубост на Симеон, а от друга - възмутен от неговата надменност и самоувереност, патриарх Николай не се забавил да изпрати до Симеон горното писмо, по съдържание доста строго и укорително, при всичката си предпазливост в изразите. Като указва на несправедливостта на Симеоновите думи лично спрямо него, Николай Мистик се стараел да го убеди, че Ахелойската победа съвсем не му е дала туй право, което си той приписвал („не мисли" и т. н.). Патриархът, за да посочи, че Симеон неоснователно желае да се качи на византийския престол, указва, ако и мимоходом, варварското произхождение Симеоново, като нарича българите „побягнали роби" на аварите и напомня, че те (българите) са техни апоспади, т. е. принадлежат към едно и също племе.1.1 2.2. Най-после той доказва на Симеон, че самите отношения на ромеите към българите, откакто последните са приели християнството от Византия, като отношения на духовни освободители към освободени, не дават на Симеон право да бъде властител над ромеите. За туй, като му привежда за пример ония напразни и несполучливи предишни нападания на „великия и царствения град," които по-преди са предприели разни народи, патриарх Николай поканва Симеон да остави суетните си надежди, да се задоволи с властта, която той е получил по наследство от прадедите си и да не желае да господарува над ония, от които той се е научил да познава Вседържителя. С този отговор Николай Мистик ясно показва на Симеон, че той (Симеон) не само в сегашно време, но и по-подире няма да бъде признат за византийски император.

Обаче Симеон не се е спрял пред този отказ. Той като е бил убеден, че Ахелойската победа му дава право да иска да го признаят за византийски император, то само по себе се разбира, че това право, да бъде такъв по отношение към България помимо Византия, за него никак не се е изключвало. Упоен от славата си, от чувството на превъзходство,  горд от победата и мощта си, като владетел на обширна държава, не е могъл вече да се задоволи със своето просто славянско названия княз (αρχων), което никак не съответствало на политическото му положение, заемано от него тогава на Балканския полуостров. Като считал себе си, ако не по-високо, то поне равен с византийския император, той се решил да си присвои титула на последния и се прогласил за цар и самодържец на българите (βασιλεύς καί αύτοκράτωρ των Βουλγάρων)1.2 2.3.. След като поставил по този начин България наравно с Византия в политическо отношение, Симеон вероятно, тогава още не се забавил да я провъзгласи равна и в църковно, тъй като според тогавашните понятия при император и цар непременно трябва да стои патриарх. Като прие титул цар или император - пише проф. Голубински, - Симеон, действително, не можеше да търпи, българската църква да си остава както по-напред с прост архиепископ, защото царство, както учеха и самите гърци, не може да бъде без патриаршия, т. е. че независим и самодържавен (а не васален по отношение към някого) господар, което е заключавало в себе си понятието цар, не може да търпи зависимост и подчиненост на своята църква под некого."1.3 Но като провъзгласил себе си за цар, а българския архиепископ за патриарх на България, Симеон в същото време не се отказал от византийския престол. Ахелойската победа му показала, че Византия може да бъде победена, и още повече го убедила в успеха на бъдещите действия, а особено при ония вътрешни борби за власт, които се водели по туй време между лицата, стоящи начело в управлението на империята, тъй щото отказът, изпратен от Цариград на неговото искане, никак не го уплашил, както ще видим от следващите писма.

 

БЕЛЕЖКИ НА ЗЛАТАРСКИ:

1.1.          Тук трябва да забележим, че това напомняне на Николай Мистик за произхождението на българите ни кара да предположим, че през X век азиатският елемент в българския народ е бил още доста силен и че са се различавали още българи-завоеватели от българи-покорени.

1.2.          За обръщането на Симеона към Византийското правителство с искане да го признаят за самодържец на ромеите свидетелства и Лъв Дякон: Συμεών, ό των Μυσων άρχηγός, άνήρ τολμησίας καί θερμουργός τά πολεμικαέις άπονείαν τε τήν Σκυθικήν καί συνήθη έπαρθείς  αύτοκράτορα έαυτόν άνακηρύττειν΄Ρωμαίοις έκέλευεν (ed. Bon, pag, 123). Проф. Голубински, като обяснява смисъла на тези думи, пише: „эти слова Л. Диакона значат не то, что Симеон приказал именовать себя царем ромейским или греческим, как неправильно толкуют их некоторые учение, а то, что ромеям или грекам он приказывал именовать себя царем болгарским (безумие Симеона по летописцу греческому при этом состояло в том, что он дерзал присвоит себе титлу, которое греки считали исключительно достоянием своих собственных государей, принимал свыше предуставленным существование на земле только одного христианского царства)". Гл. „Краткiй очеркъ христiанскихъ церквей," стр. 213. - Колкото е справедлива втората част на тази забележка на г. Голубински, до толкова ни се струва натегната първата. Наистина, Лъв Дякон не казва, самодържец на кого - на ромеите ли, или на българите, или пък на едните и на другите - Симеон повелително искал да го нарекат; но горното писмо на Николай Мистик направо ни указва, че Симеон именно искал до го признаят за ромейски цар; освен това, Симеон нямало защо да се обръща към Византия за признанието си като български цар, когато, щом той предявял правата си за византийски престол, вече от по-напред е признавал за себе си право да бъде цар български. - Други историци утвърждават, че той не се обръщал към Цариград да го признаят за цар на България защото той считал себе си за такъв още от 913 год., когато при свиждането си с патриарх Николай, последният положил на главата му своя епириптарий, което действие Симеон считал за символ на признание. - Гилфердинг (Соч., I., стр. 101), като отнася провъзгласяването на Симеона за цар български към времето подир Ахелойската битка, мисли, че той (Симеон) същевременно е приел и титула - самодържец на ромеите. „Таким образом, - пише той, - в названии царя, которое стал носить Симеон, заключалось уже притязание на преемство кесарей: к титулу царя Болгарского необходимо присоединялся и титул, принадлежавший Восточным императорам, и Симеон не усомнился принят гордое наименование самодержца Римлян." Но това „наименование" Симеон приел много по-късно, именно около 924 год., за което имаме право указание. Гл. по-долу.

1.3.          Голубински, ibidem, стр. 37