ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Коментар на 8-мо писмо (5-то писмо до цар Симеон І) на Патриарх Николай Мистик от Васил Златарски

 Литература: СНУ, т. 10, стр. 413-417. Правописът и езикът са осъвременени.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Примирието, което настанало подир оттеглянето на Симеон от стените на Цариград, не траяло дълго. Още следващата година, когато в управлението на империята стояла Зоя, майката на Константин Багренородни, Симеон, според свидетелствата на летописците, навлязъл в Тракия и през месец септември, трети индиктион (914), обсадил Одрин. Когато патриарх Николай чул за новите движения на Симеон, той, макар и да не бил вече регент, тъй като Зоя го махнала от управлението, но като блюстител на мира и защитник на интересите на империята, без съмнение със знанието на правителството, не се забавил да изпрати отново писмо до Симеона с молба, да спре враждебните си действия. Нашето писмо е предизвикано от тези действия, указание за което се намира в самото писмо: „освен това, пише Н. Мистик, ти трябва да обсъдиш и туй, че миналата година (πέρυσι), когато ние се срещнахме лично един с друг...." Тези думи направо ни говорят за свиждането на патриарха със Симеон, което, както знаем, станало през август 913 г., значи нашето писмо е написано през 914г. и при това в самото начало на похода, преди да се яви съпротивление от страна на Византия, както се види и от много места в самото писмо, които ясно показват, че Н. Мистик, като указвал за бъдещите нещастия, които ще постигнат и двата народа от предстоящата война, старал се да спре похода на Симеон и да го накара на време да отдръпне назад войските си. И тъй, като вземем пред вид, че през м. септември, Симеон превзел Одрин, трябва да отнесем датата на писмото към началото на август или края на юли 914г.

Каква е била причината на този нов поход на Симеон против Византия, от който Н. Мистик иска да отклони Симеон?

Ние вече видехме, какво е накарало Симеон да се оттегли през 913г. от стените на Цариград, без да даде някое сражение. Според плана си, той трябвало да отнеме от византийците всичките им владения на Балканския полуостров и, само като се осигури със съюза на някоя морска държава, да пристъпи към завоеванието на Цариград. След завръщането си в България, Симеон отново почнал да се готви за война с Византия: вървели са усилни приготовления, за които, както ще видим от следващото писмо, са знаели в Цариград. Но никой още не е знаел плана на бъдещите му действия. Плана си той бил съставил още под стените на Цариград и чакал само случай, за да пристъпи към неговото изпълнение. В това време много му помогнали новите събития във Византия.

Скоро след оттеглянето на Симеон в България, произлязъл преврат във византийското правителство, който имал важни последици за политическите отношения между България и Византия. Младият император Константин Багренородни, оставен от чичо си Александър на ръцете на чужди хора, като не виждал около себе си никого от родствениците си, станало му твърде мъчно за майка му и безутешно и непрестанно захванал да иска нейното връщане в двореца. Настойниците на императора били принудени най-после да отстъпят на "неговото желание, и Зоя била върната”. Щом влязла в двореца, тя уловила властта в ръцете си, махнала предишните управители и се заобиколила със своите фаворити¹. Всичко, каквото ставало в Цариград, било, разбира се, известно на Симеон, и той строго следил за всичките тези събития. Но скоро след това, Симеон, като видял, че Николай Мистик е отстранен от престола и му било предоставено да се грижи само за работите на църквата си, а пък от друга страна, като знаел, че на византийския престол седяла жена слаба, разпусната и развалена, и че управлението на империята се намирало в ръцете на нейни интриганти - любимци, които не падали по-долу от нея по безнравствеността си, Симеон решил да се възползва от кризата на византийското правителство. Той намислил по мирен начин, с брачен съюз на една от дъщерите си с императора, да получи от най-напред влияние върху делата на империята, а после, като вземе поради малолетството на Константин управлението в ръцете си, да се утвърди в Цариград. За туй, той изпратил пратеници в Цариград с предложения за предполагаемия от него брачен съюз. Но Симеон получил отказ, понеже, според свидетелството на Евтихий, патриарх Александрийски, самия Константин не се съгласил. Оскърбен от този отказ, Симеон решил с война, или, както той сам се изразявал, „с кръвопролитие" да непълни своите замисли.

За обръщането на Симеона в Цариград с предложение за родствен съюз с византийския двор и за отказа му ние узнаваме 1-во, от арабската хроника на Евтихий, патриарх Александрийски, който е живял в края на IX и в първата половина на X векове, 2-ро, от историята на неговия компилатор, арабски писател от XIII век, ал-Макин и 3-то от 16-то писмо на Ник. Мистик. От византийските летописци никой не споменува за този факт; въобще те ни дават известия само за по-главните събития от втория Симеонов поход.

За важността и значението на арабските писатели в историческата критика на византийските извори изобщо и в частност на техните сведения за събитията от X век вече много пъти се е говорило и писало от учените през последните две 10-летия. Не малко внимание те заслужват и в нашия въпрос. От двете по-горе споменати арабски хроники по-рано стана известна втората, т. е. хрониката на ал-Макин (умрял през 1275г.). Той ни остави подире си съчинение под заглавие „Всеобща история," доведена до 1260 година. Още през XVII век учените са обърнали внимание на тази история, и тогава още втората й част, която включва в себе си историята на 49-те халифа, е била преведена на латински и френски езици². Наскоро след тези преводи яви се изданието и преводът на хрониката на александрийския патриарх Евтихий, доведена до 637 год.³. При по-близкото изследване на последната се е оказало, че за извор на ал-Макин до 937г. е служила именно хрониката на Евтихий, а от 957-та до 1028 - 31 год. той се е ползвал, както това е доказал проф. Барон Розен в съчинението си „Император Василий Болгароубиеца," и почти буквално преписал хрониката на друг християнски арабски историк Яхъя Антиохийски, който е живял през втората половина на X и през първата половина на XI (до 1066 год.) векове и се явява като продължител на Евтихий Александрийски. За това говори самия Яхъя в предисловието на историята си: „работата е там, че Саид, синът на Батрика (араб. име на Евтихий), в своя летопис е дошъл до 5-та година на халифата на ал-Радий, т. е. до 327 год. от хиджра (937 год.), а той самия е починал през 328г. (939-40) - аз пък разпределям (всичкия материал) по същия начин, по който той го е разпределил, и ще отида по същия път, по който е той вървял."⁴. И тъй, ние виждаме, че ал-Макин се явява прост компилатор на Евтихий и Яхъя, и при това според думите на г. Розен, калпав компилатор. Естествено е, че за нас като авторитети трябва да служат Евтихий и Яхъя, особено при изучването на събитията от Хвек, защото те са им съвременници.

Ето как ни представя Евтихий вървежа на събитията след смъртта на Лъва VI Мъдри⁵:

Евтихий: Imperavitque post ipsum (Leonem) Romanis frater ipsius Alexander septem annos, dein mortuus est, succedente ipsi Constantino Leonis filio, qui annos tunc natus erat vigini tres. Cuius nater, nomine Augusta, imperium administrabat. Misit autem rex Bulgarorum ad Constantinum Romanorum imperatorem, sororem ipsius filio suo in uxorem poscens; Constantinus, multa inter ipsos commissa sunt proelia.⁶

ал-Макин: Anno 319 obiit Alexander imperator Romanorum, et successit ei Constantinus filius Leonis, puer tredecim annorum, cuius mater, nomine Augusta, regnum administravit. Et misit Bulgarorum Rex ad Constantinum Imperatorem, ut sororem suam desponderet filio eius: quod cum ei recusavisset, proelia multa commissa sunt a Romanis et Bulgaris.⁷

т. е. „След Лъв царува над римляните брат му Александър седем години, после след смъртта му наследи го Константин, синът на Лъв, който беше на 23 години. Неговата майка, на име Августа, управляваше империята. И изпрати царят на българите до Константин, императора на Римляните, да иска сестра му за жена на сина си; но, когато Константин му отказа, започна се между тях продължителна война (multa proelia).

Като сравним разказа на Евтихий с разказа на ал-Макин, ние ще забележим, че в тях нема никаква почти разлика, с изключение само 319 година у ал-Макин, която Евтихий съвсем не отбелязва, - значи тя е прибавка на самия ал-Макин и при това невярна; после, те не се схождат в годините на Константин, който, когато е умрял Александър, според Евтихий е бил на 23 год., а според ал-Макин - на 13год. Но самата разлика на тези две цифри ни дава възможност да предположим, че тук преводът е сбъркан. Що се касае до некои неточности в подробностите, както напр. че името на Константиновата майка е било Августа, или че Константин имал сестра, то, както справедливо забелязва проф. В. Г. Васильевски, арабският историк е можел „твърде лесно да ги направи, както това правят и други писатели, отдалечени по местожителството си от театъра на събитията, ако и най-близки по времето⁸." Както и да е, общият вървеж на събитията е верен и напълно съгласен с византийските хроники, па се потвърждава и с писмата на Ник. Мистик.

От приведеното по-горе място от аналите на Евтихий ясно се вижда, че българският цар, т. е. Симеон, понеже той се явява в това време като съвременник на Константин, сина на Лъв, се е обръщал в Цариград с предложение за родствен съюз с византийския двор, именно в онова време, когато империята се управлявала от майката на Константин Зоя, а не, както предлага проф. Дринов, през 913год. при първия поход на Симеон срещу Цариград. По-нататък ние узнаваме, че причината на продължителната война, която се захванала след това, е бил отказът на Симеоновите предложения, получен от Цариград, а не, според мнението на проф. Дринов, „нарушението от страна на Византия на току-що сключения договор за брака⁹”, тъй като той не е съществувал. За това и предположението му, че този „договор за брака е бил причина за падането на Ник, Мистик и неговите другари н за тържеството на Зоевата партия⁹," едва-ли се оправдава. Най-после, пак от Евтихий научаваме, че самия Константин е отхвърлил предложения от Симеон брачен съюз. Но това едва-ли може да се допусне, защото Константин е бил тогава нещо на 8 години. Няма съмнение, че той е бил отхвърлен от правителството на Зоя, както справедливо за6елязва г. Дринов.

Грешката, която е направил проф. Дринов при определяне на причините, както на първия Симеонов поход, тъй и на втория, произлязла е от туй, че той твърде много е доверявал на по-новите историци и не е проверявал приведените от тях цитати. Като говори за желанието на Симеон да се сроди с византийския двор, той пише, че арабският писател „Елмасин право указва, че това желание е било отхвърлено от Зоя и нейното правителство." Но ние току-що видяхме, че, според Евтихий, а тъй също и неговия компилатор, ал-Макин, това желание било отхвърлено от самия Константин, а нищо не се говори за Зоя; тук по-скоро можало е да се появи колебание при четенето на указаното место, а не да виждаме право указание. По-нататък, проф. Дринов за потвърждение на горните думи не привежда цитати от самия ал-Макин, а се основава на Рамбо, в съчинението на когото, в указаното от г. Дринов място, ние четем: “Une fois déjà, audire d’Elmasin Simeon avait proposé aux tuteurs et à la mere de Constantin VII une alliance famille. On lui avait sans doute repondu par une de ces fins de non – recevoir, don’t le Porphyrogenét donne la formule dans un de ces ouvarages”¹⁰. От тези думи 1-во не се вижда, защото ал-Макин „право да указва" и 2-о думите: On lui avait … etc. не са на ал-Макин, а само предположение на самия Рамбо. Но и последният не цитира ал-Макин: той се основава, 1-о, на Leinch’a, който е написал „Vita Constantini Porphyrogeneti", вместена в предисловието към “De ceremoniis aulae Byzantinae”, където той, действително, привежда преписката на това место от ал-Макин, но тя е непълна, и в нея е изпусната именно онази фраза, която за нас има най-голямо значение¹¹, и 2-ро Рамбо се основава още на френския превод на ал-Макин. Vater, който буквално превежда ал-Макин, ясно би могъл да покаже на г. Дринов неговата грешка. И тъй, от казаното се вижда, че проф. Дринов е бил въведен в заблуждение от непълната преписка на Leinch’a.

Що се касае до известието на Ник. Мистик в 16-то писмо, то направо указва, че Симеон се е обръщал към Цариград с предложение да се сроди с византийския двор именно към правителството на Зоя. Работата е там, че когато през 920год. Симеон станал особено опасен за империята, тъй като неговите войски бяха стигнали Пелопонес, император Роман, за да отблъсне опасността, натоварил патриарх Николай да се обърне към Симеона с такова предложение: „Бог със Своите съдби, чрез които Той всичко знае, утвърди на престола Роман, както, мисля, ти е известно вече. Сродни се с него, или като дадеш дъщеря си за неговия син, или като вземеш дъщеря му за жена. Ако постъпиш така, ти нищо няма да изгубиш от това, което ти си намислил. С това ти ще придобиеш надлежната слава и за своя род и за подчинения ти народ. Преди ти искаше да бъдеш в родство с императора, но твоето искате (έξαίτσις) не се почете от ония, които повидимому могли биха да го удовлетворят." Би било странно, ако ние от последните думи на патриарха бихме заключили, че искането на Симеон от най-напред е било прието, а после отхвърлено от ония, „които видимо биха могли да го удовлетворят," т. е. от правителството на Зоя; напротив, Ник. Мистик с тези думи иска право да укаже на факта, че Симеон е искал, но са му отказали тия, които са държали властта тогава, когато той не е имал никакво влияние при двора. Както и да е, искането на Симеон да се сродни с византийския двор, според указанията на Ник. Мистик, нямат никакво отношение към първия поход на Симеон през 913год.

И тъй, като съпоставихме известията на Евтихий Александрийски и на Ник. Мистик, ние видяхме, че те се съгласуват едно с друго при обяснението причините и повода на втория Симеонов поход против Византия.

БЕЛЕЖКИ:

1. Така ни предават това събитие византийските хроники; но няма съмнение, че то е било предизвикано от вътрешни дворцови интриги. Ср. Georg. Hamart., pag. 803; Contin., pag. 386; Cedrenus, pag. 283.

2. Historia Saracenica, qua res gestae Musilimorum inde a Muhammede arabe, utque ad initium imperii Atabacaei per XLIX Imperatorum succesionem fidelissime explicator, arabice olum imperii exarata a Georgio Elmacino et latine reddita opera et studio Thomce Erpenii. Lugduni Batavorum 1625. – За ал-Макин тъй също вж. В. Г. Васильевски „Русско-Византийские отрывки” в Журн. Мин. Нар. Просв. за 1876г., Март, стр. 120 и следв. – L’histoire Mahometane, ou les quarante-neuf Chalifes du Macine diviséz en trios livres etc. Nouvellement traduit d’Arabe en Francois par Pierre vattier. Paris 1657г.

3. Contexio Gemmarum S. Eutychii, patriarch. Alexandr. Annales etc. inperpte E. Pocockio, Oxoniae 1658. patrologia, Migne, graeca series t. CXI pag. 890 et ssq.

4. Бар. Розен, „Император Василий Болгаробойца”, С.-Петербург, 1883. Введение Гл. ІІ, стр. 014.

5. За сравнение на текста привеждаме и известието на ал-Макин.

6. Anna.es Eutichii, Patrologia, Migne, t. CXI pag. 1151.

7. Historia Saracenica, liber II pag. 248-49.

8. В. Г. Васильевски, ibid., стр. 131

9. М. Дринов, ibid., стр.

10. Rambaud, L’empire grec au X-me siècle, Paris, 1870, pag. 338.

11. De cerem. aul. Byzant. ed. Bonn. praef. XXXVIII. Leinch предава това място така: Obiit Alexander, cui successit Constantinus, Leonis filius, tridecium annorum puer. Misit Bulgarorum Rex ad Constantinus Imperatorem. ut sororem suam desponderet eius filio: quod cum recusavisset, praelia multa commis sunt a Romanis et Bulgaris. При това Leinch, като цитира Historia Saracenica, trad. Erpenii, слага неверен № на страницата – вместо 248 стои 198. Ако сега сравним цитата, приведен от Leinch’a с гореуказаната, ние ще видим, че тук е пропусната фразата: cuius mater, nomine Augusta, regnum imperavit.