ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Коментар на 7-мо писмо (4-то писмо до цар Симеон І) на Патриарх Николай Мистик от Васил Златарски

 Литература: СНУ, т. 10, стр. 413-417. Правописът и езикът са осъвременени.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

През август 913г. Симеон, както видяхме, вече стоял под стените на Цариград и, като се разположил откъм сушата от Влахерна до Златните врата, обсадил столицата. Но като престоял малко време там, Симеон снел обсадата и влязъл в преговори с византийците за мир, който бил приет от византийското правителство. Нашето писмо се отнася именно към това време, тъй като в него се говори за друго едно писмо, което бил изпратил Симеон до императора с предложения за мир. Съдържанието му ни разказва за радостта на патриарх Николай и за силното впечатление, произведено на него от писмото на Симеон, тъй като той (Ник. Мистик) вижда, че българския цар, който беше тъй непоколебим в решението си и тъй самоуверено и гордо вървеше срещу Цариград, сега сам отстъпва от столицата и пръв предлага мир. Като предполагал, че Симеон отстъпва от стените на Цариград поради предишните укори и порицания, Николай Мистик не се забавил изведнъж да изпрати писмото до него, в което той изказва радостта си по повод на отстъпването му и се извинява за своите предишни порицания и укори. По-нататък, от разказите на летописците се научваме, че мирът, предложен от Симеон, бил приет, че било устроено великолепно приемане и угощение на Симеоновите синове и, най-после, че сам Симеон след свиждането си с патриарха се върнал в земята си. Освен това, патриархът в горното писмо пише:, „ако да бях могъл да бъда при тебе лично, инак бих се опитал да удържа похода ти". Значи, нашето писмо е било написано до свиждането на Ник. Мистик със Симеон, за което той не би пропуснал да му напомни, както това той прави в следващото си писмо. И тъй, ако вземем под внимание, че обсадата на Цариград е била твърде непродължителна, и предположим, че свиждането на патриарха със Симеон и отстъпването на българските войски са били в края на август, то нема да бъде погрешно, ако отнесем датата на горното писмо към втората половина на същия месец.

Това писмо има това значение за нас, че ни дава възможност да проверим известията на византийските хроники върху това, че Симеон действително пръв е влязъл в преговори, и че тези преговори с радост били приети от опекуните на малолетния император. Но професор Дринов придава твърде голямо значение на това писмо. Той, като не се задоволява с известията на византийците за скоро отстъпване на Симеон от Цариград, счита въпроса неразрешен и за разрешението му се обръща към нашето писмо и, както се види, намери го.

Всичките византийски хроникьори обясняват това неочаквано променяне на Симеоновите намерения и действия по този начин:

„През август месец Симеон, княз български, излезе на поход срещу ромеите с многобройна войска, достигна до Цариград и, като се разположи пред стените му, обсади града от Влахерна до тъй наречената Златна врата, обзет от празни надежди, без труд окончателно да завладее града. Но, когато той видя твърдостта на стените и недостъпността (на столицата) поради множество (войска) и петроболи, измамен в надеждите си, отстъпи в (предградието) Έβδόμον и предложи примирие."¹

Проф. Дринов счита тези обяснения „несъобразни" и затуй на основание на нашето писмо дава друго ново обяснение, както се той изразява, „действительной причины, отступления болгар и приостановки их враждебных действии. Из писем, пише той, мы узнаем, что началом неожиданных переговоров послужило письмо Симеона к юному императору, письмо, содержавшее какие-то предложения, которые с большою готовностью были приняты византийским правительством, заранее запуганным ходившими слухами о том, что Симеон домогается насильственного занятия императорского престола."² После, по-нататък той пише: „не подлежит сомнению, что такая перемена в отношениях Симеона к византийскому правительству обусловливалась принятием Византией предложении, изложенных в упомянутом письме его к Императору."³ И тъй, достатъчно е да се отгатне, в какво са се заключавали тези предложения, за да получим отговор на зададения въпрос. Но проф. Дринов, като пренебрегва известията на византийците, сам е направил грешка, понеже е искал да намери в настоящото писмо на Ник. Мистик указание за „какие-то предложения", направени от Симеон до императора. Тази грешка се е получила от това, че думата τά διοικηθέντα (в началото на писмото) той превежда чрез „предложения", когато тя значи „разпоредби": διοικέω - устройвам, разпореждам се.

Като разбираме по този начин тази дума, ние не можем да се съгласим, че обясненията на византийските летописци са „несъобразни". Напротив, те напълно отговарят на указанията на Мистиковите писма. Наистина, в какво се състояли тези разпоредби? На този въпрос ни отговарят думите на летописците, „но когато той (Симеон) видя твърдостта на стените и недостъпността на града поради множеството (войски) и петроболи, измамен в надеждите си, той отстъпи в Έβδόμον и предложи примирие". Несъобразността на това обяснение, според мнението на г. Дринов, се заключава в това, че „будто Симеон, выросший в Византии только теперь и мог познакомится с ею стенами и средствами защиты." Както вече видехме от предните писма, целта на Симеоновия похода през 913 година била да завоюва Цариград и да го направи столица на обширната си държава. Като преследвала такава една цел Симеон, без съмнение, е бил запознат с укрепленията и стените на Цариград и е знаел, че, за да се завоюва той, ще потрябват големи военни сили, та затова и събрал голяма армия; освен това, той прекрасно е знаел и вътрешното разстройство на империята, и военната й слабост. Но под стените на Цариград той е разбрал, че и при такива благоприятни за него условия и при такива огромни военни сили, с които той разполагал в това време, все пак неговата обсада ще бъде напусто. Нема съмнение, че в това време в столицата са се намирали достатъчно войски, тъй като ние виждаме, че почти в един ден било усмирено въстанието на Константин Дука, партията на когото била твърде голяма и силна. Освен това, трябва да се вземе под внимание и това обстоятелство, че Цариград, обсаден от Симеон само от суша, бил е свободен от към морето и Азия, от където той винаги е можел да получи военна помощ и поддръжка от азиатските провинции на империята. Поради това, в столицата биха се събрали огромни военни сили, които не само биха могли да издържат обсадата и не биха дали на Симеон да завладее Цариград, но и биха могли съвсем да унищожат армията му при такива укрепления, с каквито е била защитена столицата. Ето защо Симеон се решил да отстъпи от стените на града. Но окончателно да отстъпи и да се върне в страната си без причина той считал за позор, за това направил разпоредби, щото войските му да се отдръпнат в предградието Έβδόμον и, като искал да получи откуп за отстъпването си, влязъл в преговори с византийското правителство. Тогава той изпраща писмо до императора, в което го известява за своето отстъпване и желание да сключи примирие. Това писмо твърде много зарадвало регентите, и, когато те на драго сърце приели предложението на Симеон, последният изпратил магистъра си Теодор, да поведе преговорите. За туй Ник. Мистик заедно с още двама регенти, магистрите Стефан и Йоан, като взели със себе си и младия император, излезли от Влахерна, посрещнали тържествено двата сина на Симеон и ги поканили в двореца, където те обядвали заедно с императора. Но патриархът искал сам лично да се види със Симеон. Той, като разбирал добре, колко е важно и значително това обстоятелство, че Симеон пръв прави предложение за мир и доброволно иска да остави стените на Цариград, не се забавил да се възползва от това за възстановяване на мира и бъдещата безопасност на империята. След като устроил официално приемане на Симеоновите синове, патриархът отишъл лично при самия Симеон, който го приел с почитание, като си „наклонил главата пред него." Николай си направил молитвата и после турил както разказват, на главата му собствения си епириптарий.⁶ Сега Н. Мистик се явил пред Симеон вече не като представител на императорската власт, а като приятел на Симеон, за да го посъветва, след като му докаже суетността на неговите намерения и невъзможността на достигането им, да се откаже от тях, и сетне, като глава на Цариградската църква и блюстител на мира, за да поиска от Симеона, да му се обещае, че няма занапред да възобновява своите нападания на Цариград и че ще пази дружествените отношения между България и Византия. Както ще видим от следващото писмо, Николай Мистик постигнал целта си: Симеон действително му обещал, че „между ромеите и българите ще господства такъв як мир, какъвто преди него не е никога бивал, и какъвто не са знаели неговите прадеди." Но, трябва да забележим, че това свиждане е имало личен, частен характер, което беше устроил сам по своя инициатива Николай Мистик, а не мирен договор, официален и утвърден, както тогава казаха, „със страшни клетви." За това на Симеон не му струваше нищо да даде всевъзможни обещания, тъй като нему му е требвало да получи богати подаръци и временно примирие и да се завърне в България, за да се залови за новия си план, както ще видим по-долу. И действително, след това свиждане, според свидетелствата на летописците, „като получили безбройни и великолепни подаръци," Симеон и неговите синове се върнали в земята си, без да сключат никакъв формален и задължаващ мир⁶.

Проф. Дринов, като привежда τά διοικηθέντα чрез „предложения," поиска да определи, в какво са се заключавали тези предложения. „Дело шло, без сомнения, казва той, о браке юного императора с одною из дочерей Симеона." Наистина, Симеон се е обръщал към византийския двор с такова едно предложение, но то се не отнася към времето на първия поход на Симеона срещу Цариград, а, както ще видим по-долу, към следната 914 година.

По този начин, ние не можем да приемем мнението, че този поход на Симеона е бил само „ловкая демонстрация, сделанная в видах принуждения византийского правительства склониться на брак юного императора с одною из дочерей Симеона." Ако това е било „ловкая демонстрация," и Симеон е „рассчитывал и знал, что только дельной угрозой можно било было дать желанны ход своему предложению," то защо е трябвало на Симеона пръв да предлага мирни договори? Той, като знаеше слабостта и разстроеното положение на империята, можеше с една обсада на Цариград да принуди византийското правителство, да сключи мир, и сам да му продиктува условията, та не би му трябвало да се унижава и пръв да проси мир? По-нататък. Ние не можем да считаме скоростта, с която Симеон достигна Цариград, без да срещне съпротивление, за доказателство на това, че той „не думал о насильственном занятии византийского престола, потому что не имел времени приготовиться к такому предприятию." Първо, ние знаем, че Симеон почнал военните си приготвяния още при Александър (в края на 912год. или в началото на 913год.), тъй щото той е имал доста време да се приготви, и второ, ако той не е имал такова намерение, то защо му е требвало да повдига такава армия, или както сам г. Дринов се изразява, „огромная рат", па и кога е успял да я събере? Бързината на движението му трябва да си обясним с това, че в това време всичките византийски войски са били съсредоточени в Азия, дето е имало война със сарацините, и само по-после, през втория Симеонов поход са били преместени в Европа⁷. Най-после, едва ли Ник. Мистик, който твърде добре е разбирал целта и намеренията на Симеон, тъй скоро би се съгласил на брачни връзки между двата двора, които Симеон, според мнението на проф. Дринов, е предложил, когато никакъв сигурен и як мир не е бил сключен, и когато ние знаем, че още във ІІ писмо до Симеона патриархът писал, че „неговият (Симеонов) род няма никакво отношение към царската власт." И тъй, това е бил истински поход, а не демонстрация, на което указват продължителността на приготвянето му и огромните военни сили, с които Симеон бил обсадил Цариград; но само под стените на столицата той разбрал, че да тръгне направо срещу Цариград, ще бъде възможно само тогава, когато той завоюва и присъедини към земите на държавата си другите владения на византийците на Балканския полуостров, че целта си той не ще може да достигне без морски сили, които по-после, когато през 923год. той се реши да тръгне право срещу Цариград, се стараеше да придобие от съюза с арабския халиф на северна Африка, Фатлум.

БЕЛЕЖКИ:

1. Georg. Hamart. ed. Muralti., pag. 802 и 803; Contin. Theoph. ed. Bon pag. 385; Sim. Magister, ed. Bon, pag. 721 Cedrenus, ed. Bon. t. II pag. 282.

2. Южные Славяне и Византiя; стр. 12.

3. Ibidem, стр. 13.

4. Това предградие се е намирало на 7-та миля от Цариград и е било пристанище на Пропонтида, на югоизток от Златните врата. Вж. Я. Кондаков, «Византiйскiя церкви и памятники Константинополя», Одесса, 1886, стр. 200.

5. Скилица-Кедрин иначе ни представя работата: ού (Θεοδώρου) παραγενομένου καί λόγων κινηθέν των πολλων, ό πατριάρχης αμα τοίς λοιποίς έπιτρόποις άναλαβόντες τόν βασιλέα έν τω παλατίω ήλθον των. Βλαχερνών, καί όμήρους δόνθες άξιολόγους έισήγαγον των Συμεών έν τω παλατίω, καί συνειστιάθη τω βασιλέί, τωΰ Συμεών ύποκλίναντος τω πατριάρχη την κεφαλίν καί εύχήν δεξαμένου παρ’ αύτοΰ, ένιθέντος, ώς φασι, τή τοΰ βαβάρου κεφαλη άντί στεφάνου τό ίδιον έπιρριπτάριον. (Cedrenus, pag. 282). Според съдържанието на това място излиза, че Симеон сам е присъствал на официалния обяд, даден от правителството във Влахернския дворец, и че патриархът там е възложил епириптария си на Симеоновата глава. Такова изложение на това събитие ние намираме само у Кедреновата история; другите летописи разказват тъй: άναλαβόνοι τε ό τε πατριάρχης Νικόλαος καί Στέφανος καί Ίωάννης όι μάγιστροι τον βασιλέα ηλθον μέχρι τών Βλαχερνών, καί έισήγαγου τούς ύιούς τού Σομεών, καί συνεστιάθησαν τώ βασιλέί έν τώ παλατίω. Νικόλαος δέ ό πατριάρχης έχηλθε πρός Σομεών, φτινι τήν κεφαλήν ύπέκλινε Σομεών εύχήν οΰν ό πατριάρχης ποιήσας άντί στέμματος, ώς φασί, τό έαυτοΰ έπιρριπτάριον τηαΰ τοΰ έπέθετο κεφαλή. (Contin. ed. Bon p. 385 - Georg. Hamart. ed. Muralti., p. 803 - Sym. Mag. не споменава съвсем за това), т. е. само синовете на Симеона били поканени в двореца, а Симеон си останал в лагера. Че това последното известие е по-важно, ни карат да мислим думите на самия патриарх от следното писмо: είς όψιν άλλήλων καταστάντων ημων, които право указват на неофициалността и личния характер на това свиждане.

6. Georg. Hamart. ibid.: ύπέστρεφαν άσύμφωνοι έπί τη είρεμένη είρηήνη δίαλυθέντες. Cedrenus ibid.: άσύμβατων γενομένων περί σης είρηήνη … είς τήνίδίαν άπηλλαγησαν χώραν. Contin. ibid.: ό τε Συμεών καί οί τούτου ύίοί τήν ίδίαν χώραν ύπέστρεψαν, άσύμφωνοι έπί τη είρεμένη είρηήνη δίαλυθέντες. Zonoras (ed. Dindorfii, vol-IV, pag. 53) казва пък нещо повече: μή άρεστείς ταίς συντήκαις έπανηλθεν άσύμβατος.

7. Georg. Hamart. pag. 806; Contin. pag. 388-90; Cedrenus, ed. Bon. t. II pag. 284-85.