ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Коментар на 5-то писмо (2-ро писмо до цар Симеон І) на Патриарх Николай Мистик от Васил Златарски

 Литература: СНУ, т. 10, стр. 403-404. Правописът и езикът са осъвременени.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

След първата война на Симеон с Византия, която се свърши със сражението при Българофилон през 893г., бил сключен мир, от който се наслаждава както България, тъй и Византия цели 20 години. Но скоро подир смъртта на Лъв VI Мъдри, този мир бил нарушен от неговия приемник - брат Александър (13-и май 912г. - 6-и юни 913г.), който управлявал империята поради малолетието на братанеца си Константин VII Багренородни. Нарушаването на мира от страна на Византия предизвикало нова война със Симеон, причината за която, според свидетелствата на византийските летописци, била следната: когато Александър, този твърде развален и предаден на пиянство човек, встъпил в управлението, „Симеон, княз български, изпратил пратеници до него, за да възобновят условията на мира (τά πρός είρήνην), т. е. да бъде в дружба с него (φιλοφρονείσθαι), да му проявява същото уважение (τιμαθαι), както това било при Лъв. Но Александър, упоен от безумие и безразсъдство, позорно върнал назад пратениците и се заканвал даже на Симеон. По този начин, от това време се нарушил мирът, и Симеон почнал да се готви за война срещу християните."¹. Но тази война не заварила жив главния й виновник – Александър; той умрял на 6 юни 913год., като оставил седемгодишния си братанец Константин VII, който стъпил на престола на 7 юни 913г. и управлявал империята под настойничеството на седем регента, от които първо место заел патриарх Ник. Мистик. Между това войната се започнала и вече през месец август същата година Симеон стоял под стените на Цариград, като заобиколил града от суша от Влахерна до Златните врата.² - Нашето писмо, несъмнено се отнася към времето, когато Симеон съсредоточил войските си на границата с империята и бил готов да тръгне на поход против Византия. На това указва самото писмо: „Ние получихме известие, пише патриархът, че ти … имаш намерение да затъмниш онзи поход с друг много по-ужасен и по-омразен на Бога . . .” и по-нататък: „че ти желаеш да тръгнеш и тиранически да нападнеш на неразумното сираче – царя-дете." От тези думи, а тъй също и от Духа на цялото писмо, в което ясно личи стремежа на Н. Мистик да предотврати войната, ние заключаваме, че то е написано 1-о преди началото на военните действия и 2-о след смъртта на Александър, защото Симеон още има намерение да вдигне поход срещу царя-дете, т. е. след 7 юни 913г., а тъй като през месец август същата година Симеон вече обсаждал Цариград, то ясно е, че писмото е написано през времето между 7 юни и август 913г. Но ние имаме възможност по-точно да определим хронологията на това писмо. Н. Мистик, като казва думите: „кого ... няма да вразуми примерът на оня тиранин, който твърде неотдавна (χθές καί προχθές) още въстана срещу самия трон…” направо указва на туй, че той е написал писмото си вече подир въстанието на Константин Дука, което според туй, че избухнало изведнъж след смъртта на Александър, и според това, че било скоро усмирено, не е могло да се продължи по-късно от края на юни. Значи, Николай е писал в началото на юли. И тъй, ІІ (5) писмо на Н. Мистик до Симеона е написано в началото на юли, когато патриархът управлявал далата на империята.

БЕЛЕЖКИ:

1. Georg. Hamart. ed. Muralti., pag. 798; Скилица-Кедрин излага това събитие по-подробно: του Βουλγάρων δέ άρχοντος Συμεών πρέσβεις πεπομφότος τους πευσομένους εί την είρήνην άσπάζοιτο και την τιμήν φυλάττοι προς αότόν, ό προβεβασιλευκώς αδελφός αότου τους μέν πρέσβεις άτίμως εξέπεμψεν, υπέρογκους καΐ αλαζόνας λόγους καΐ φρυαγματώδεις έκπέμψας καΐ απειλείς χρησάμενος κατά Συμεών, έν τούτοις καταπλήττειν τουτον οίόμενος, ύποστρεψάντων δέ τών πρέσβεων πρός τόν Συμεών, μή ένεγκών ουτος μετρίως τάς έκ τοΰ Αλεξάνδρου υβρεις καί τά φρυάγματα καί τάς άπειλάς, ελυσε την είρήνην καΐ κατά ΄Ρομαίων εκρινεν οπλα κινεΐν. (Cedrenus, ed. Bon. t. II pag. 277 [вж. ГИБИ т. 6, стр. 246-247, б.м. АЛД]

2. Ib. pag. 802; Cedrn., pag. 282.