ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Коментар на 3-то писмо (1-во писмо до цар Симеон І) на Патриарх Николай Мистик от Васил Златарски

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Хронологията на това писмо е твърде трудно да се определи. Според съдържанието си, то носи частен характер и в него няма ни най-малко указание за някое историческо събитие, което би ни дало възможност да определим поне приблизително времето, когато то е било написано. Не по-малка мъчнотия представлява и решението на въпросите: кой е бил този човек, за когото Ник. Мистик тъй ходатайства, и какво именно го е подбудило да бяга от България. Първият въпрос получава донякъде осветление от писмото на Николай Мистика до българския архиепископ, което е било изпратено по повод на същата история със същия човек и, вероятно, едновременно с писмото до Симеон. В това писмо (до архиепископа) патриархът от най-напред говори, че неотложността на работата го кара да пише, а после излага тъй също случката с този човек, където между другото ние четем: " Άνθρωπος τις προσπέφευγε τη καθ' ημάς άγιωτάτη εκκλησία, ώς φησιν, ουτε τοΰ Βουλγάρων τυγχάνων γένους ουτε τινός τών έν Βουλγαρία χρηματίσας οΐκέτης, καί νΰν ώς δραπέτης οίκέτης επιζητούμενος.”, и по-нататък пише същото, както в писмото до Симеон, т. е. моли, да се не постъпва жестоко с бежанеца, а най-после споменава за задачата на свещенослужителите, да бъдат посредници между Бога и хората и да искат от влиятелните лица застъпничество за виновните. От приведения по-горе цитат и от нашето писмо може да се направи заключение, че човекът, за когото се говори в писмото, е било частно лице, че не е бил българин, и че той, вероятно, ако и да се не нарича роб, принадлежал е към οίκέται = слугите, робите, т. е. към числото на плените гърци. Той е избягал от България и е прибягнал за покровителство към Църквата, и за туй са го искали като побягнал роб (δραπέτης οίκέτης). Причината за побягването му ние трябва да търсим в думите на патриарха: „не знам, заслужвал ли е той наказание, или пък според човещината си е връхлетял в зло, а т. е. дали той е бил наказан за нещо, та е избягал, или пък се е провинил в нещо и, за да се избави от наказание, е побягнал. Изпратените да го искат хора трябва да са били българи, защото Ник. Мистик, споменава както в писмото си до Симеон, тъй и на българския архиепископ пише: πρός χάριν τοΰ έκ θεοΰ άρχοντος ήκον άποσπάσαι βουλόμενοι τοΰ ναοΰ, т. е. „за угода на княза [поставения] от Бога, дойдоха и искаха да го измъкнат от храма." Пратениците на Симеон, види се, доста грубо са искали от патриарха да им предаде бежанеца и, може би, са се заканвали да постъпят насилствено с него в църквата, но Ник. Мистик, съгласно с правото на църквата да дава защита на тези, които търсят убежище в нея, не им позволявал да го извадят от храма, докато не му дали обещание, че няма да се постъпи жестоко с този човек. На основание на същото право Ник. Мистик и сега ходатайства настойчиво пред Симеон за помилването му и за по-добър успех той оправдава пратениците с това, че, макар храмът Божи и да е поруган, а с него и догматите, но те това са направили за негова угода. - Това писмо, вероятно, е било изпратено с пратениците на Симеон и с бежанеца, или пък едновременно, защото в писмото ние четем: „не мисли, че ти го (бежанеца) получаваш от ръцете на тези, които са се явили при тебе; но считай, че самият аз присъствам, който съм го извлякъл от храма Божий и със собствените си ръце го предавам в твоите. Според характера и съдържанието си, писмото, види се, е било написано в туй време, когато между България и Византия е царувал мир, т. е. между 901г. - встъпването на Ник. Мистик на патриаршеския престол - и 913г. - началото на военните действия на Симеон. То има за нас това значение, че ни дава възможност да съдим за ония близки отношения между Симеон и Мистик, които особено ясно се изказват в последната част на писмото, а тъй също и за туй, че между тях е имало отношения, преди Симеон да започне своите продължителни войни против Византия.