ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
Патриарх
Николай Мистик
30-то
писмо
(25-то писмо до цар Симеон І)
Според Златарски това писмо на патриарх Николай Мистик до
цар Симеон І е написано в края на 923г.,
скоро след срещата през септември с Роман І Лакапин
пред стените на Цариград. Лъв Граматик описва тази среща така: „Казват, че
императорът рекъл на Симеон: "Чул съм, че ти си благочестив човек и
истински християнин, но виждам, че делата ти никак не се съгласуват с думите.
Защото на благо така, а на нечестивеца и на безверника - да се радва на
убийства и на несправедливо проливани кърви. Прочее, ако си истински
християнин, както сме уверени, прекъсни най-после несправедливите убивания и
безбожните кръвопролития и понеже сам си християнин и се наричаш такъв, сключи
мир с нас християните и не искай десниците на християни да се опетняват с
кръвта на едноверци християни. И ти си човек и очакваш смърт и възкресение и въздаяние. Днес живееш, а утре ще се разпаднеш на прах.
Една треска ще угаси цялата ти надменност. И тъй, когато отидеш там, какво
обяснение ще дадеш на Бога за несправедливите си избивания? С какво лице ще
погледнеш страшния и справедлив съдия? Ако правиш това от жажда за богатство,
то аз ще те задоволя до насита с това, което жадуваш. Само задръж ръката си,
прегърни мира, възлюби съгласието, за да заживееш и ти мирно и безгрижно и
християните да се отърват най-после от нещастията. Защото безбожно е те да
вдигат оръжие срещу едноверци." Прочее императорът, като казал тези думи,
млъкнал. А Симеон, засрамен от смирението и от думите му, се съгласил да сключи
мир. Те се сбогували и се разделили, като императорът удостоил Симеон с
великолепни дарове. Ще разкажа и за едно чудо, което тогава се случило и което
изглеждало странно за онези, които знаят да тълкуват такива неща. Казват, че
докато царете разговаряли, два орела прелетели над тях. Те дошли, приближили се
и веднага се разделили, като единият отишъл към столицата, а другият отлетял
към Тракия. Тези, които внимателно наблюдавали това явление, сметнали го за
неблагоприятна поличба. Те казвали, че двамата владетели ще се разделят, без да
се споразумеят относно мира. А Симеон, като стигнал в лагера си, разказал на
велможите си за разума и смирението на императора.” (ГИБИ – т. 5, ИБИ, т. 9,
стр. 165-166). Роман І Лакапин е описван в изворите
като разумен владетел, а както се вижда от текста – цар Симеон също е определян
като такъв. Тъй че извън дългите парадни речи, двамата владетели са подходили
доста по-прагматично. В този смисъл трябва да се схване и известието на
патриарха в следващото писмо, че Роман І бил готов на мирни преговори, въпреки
че имало настроения в синклита за водене на война.
Цар Симеон, както се вижда от писмата на патриарх Николай Мистик вече е бил на
възраст около 60г., която по онова време била обичайна за естествен завършек на
човешкия живот. Това е било сериозна причина цар Симеон да се стреми да уреди
международните проблеми и да подсигури границите за своя наследник. В отговор
на опитите на Византия да подклажда напрежение между българи, маджари и сърби
цар Симеон напомнил изпращайки пратеници при арабите, че неговата страна може
да има северна и западна граница, на които е възможно да бъдат създавани
проблеми, но и империята има южна, където също може да бъде предизвикан
конфликт. Тъй че на тази среща по-скоро двамата владетели се разбрали, че при
подобен подход може да пострадат сериозно и двете държави. Постигнатото
споразумение явно е предвиждало цар Симеон да спре да подтиква арабите срещу
Византия, а в замяна империята нямало да му пречи да уреди проблемите създадени
от нея конфликт на западната си граница със сърбите и
хърватите. С това писмо патриархът всъщност напомнял, че след като Византия е
изпълнила своята част и проблемът на западната българска граница е бил уреден,
то трябвало да бъде сключен уговорения на срещата мирен договор и с Византия.
Поради смъртта на цар Симеон І договорът е бил сключен още в началото на
управлението на цар Петър І. С тези си действия в края на живота си цар Симеон
І уредил мирните взаимоотношения на страната с нейните съседи. В онази епоха
това е било много важно, защото смъртта на един тогавашен владетел обикновено
водела до боричкане за трона между наследниците и това често било използвано от
съседните страни като благоприятен момент за нападение. Такива проблеми се
появяват и за цар Петър І, в резултат от опитите на двама от братята му да
завземат властта, но благодарение на мирните договори това не довело до
сериозни международни проблеми. Опитите да се припише някакъв маниакален
стремеж на цар Симеон да превземе Цариград са силно пресилени. Всъщност
действията му са прагматични и разумни и са целели да даде възможност на своя
наследник да укрепи положението си в началото на управлението си. Дългото мирно
управление на цар Петър започва благодарение на цар Симеон, като разбира се
заслугата, че мирът е бил опазен толкова много време след това е на наследника.
Ръкопис: Ρ 145 v-146v.
Издания: Сб.НУК, кн. ХІІ, 1895,
стр. 196-197; Извори за българската история т. VІІІ (ГИБИ, том ІV) стр. 291-293,
под № 28, CFHB, vol. VI, Nicholas I Mysticus, Ruby Johnson Jenkins,
L. G., Weserink, DO, W., 1973, стр. 204-203.
[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Галерия] [Филми] [Ново]
До същия
Ако и да не сме получили от тебе, чедо Наше, писмо, все пак отново ти пишем, подбудени от същата причина, която и по-рано често Ни подбуждаше да ти пишем. Това е желанието Ни за блажен и желан мир, нарушен от изначалния враг на човечеството - дявола, - който лиши от най-големите блага българския и ромейския народ, а на Христа и Бога наш причини голяма печал, понеже подбуди неговото стадо да се устреми към взаимно унищожение. Затова често писахме и сега пишем с молба, особено като звучат още в ушите ни твоите сладки думи. Ти мислиш всеки ден за ония [думи], които бяха от тебе благоразумно произнесени както пред нас, така и пред нашия христолюбив император, когото - аз зная положително - ти, откакто го видя, обикна го, понеже се убеди в неговата доброта. Освен това, чедо Наше, ти даде пред него обещание за мир1 и за това, че ще се прекратят убийствата, войните и техните пагубни сетнини и че отново ромеи и българи ще се върнат към предишното благоденствие. Но още преди свиждането с Нашия христолюбив император ти беше писал на Наше смирение от България, че ще пристигнеш тук с желание да настане мир и да се прекрати с Божия помощ междуособната борба на християните и раздвижването на оръжието.
Като запазваме в сърцето си незабравим спомен за това и като знаем, че почиташ истината, написахме ти настоящото писмо и както често сме те молили, и сега пак те молим, покажи, чедо Наше, че твоите дни ще имат край, достоен за твоята слава, изпълни обещанията си, а та и Бог да се прослави, и твоето име да стане незабравимо и за следващите поколения, и двете стада Христови - сиреч българският и ромейският народ - да се избавят от душевна и телесна гибел и да се насладят от телесно спокойствие и душевно спасение. Защото твоят велик разум знае, че с взаимните [си] изтребления ромеите и българите се лишават за съжаление не само от телесен живот, но (о, горко на мене, клетия!) и от душевен. Да, чедо мое, нека угасим пламъка на гнева, запален от лукавия дявол или от безумни хора! Аз съм виждал, как понякога дори и безсловесни същества, подбудени от гняв, нападат един на друг и се бият, но отново са усмирявали гнева си, преставали са да се бият и са се укротявали. И при това, чедо мое, безсловесните, ако и да са лишени от разум, все пак се въздържат от гнева и водени от инстинкта, умеят до възпират гнева си, избягват борбата помежду си и се обръщат към мира. Нима хората, които се управляват от разум, признават един Бог, наречени са по името на Христа и Бога наш, затова че по-рано са вдигнали оръжие един срещу друг, ще действат с него постоянно и ще продължават да се гордеят с взаимни убийства и няма ли да обсъдят с разума си това, което подобава, и макар и късно, да се откажат от взаимното избиване? Нима това е достойно за човешката природа, която е създадена по образ Божи и е надарена с разум? Но защо да удължавам писмото си? Нека се задоволим от казаното, понеже аз се уповавам на Бога, че всичко ще бъде така, както ти лично каза на Наше смирение и на Нашия христолюбив император, твоя въжделен брат. Заради всичко това аз ще се моля да имаш дългоденствие и щастие в този живот и да наследиш слава, която е определена за всички божии угодници в бъдещия живот.