ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Патриарх Николай Мистик

26-то писмо

(21-то писмо до цар Симеон І)

 

 

Според Златарски това писмо на патриарх Николай Мистик до цар Симеон І е написано около средата на  923г., след залавянето на завръщащите се от мисията си арабския халиф българските пратеници. В само писмо няма преки данни свързани с пратеничеството на цар Симеон при халифа. В това писмо отново патриарх Николай споменава за интереса на българския владетел към историческите съчинения.

Ръкопис: P 137 r - 138 v.

Издания: Сб.НУК, кн. ХІІ, 1895, стр. 160-162; Извори за българската история т. VІІІ (ГИБИ, том ІV) стр. 279-281, под № 24, CFHB, vol. VI, Nicholas I Mysticus, Ruby Johnson Jenkins, L. G., Weserink, DO, W., 1973, стр. 180-185.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Галерия] [Филми] [Ново]

 

 

До същия

 

Макар и много пъти вече да съм писал, чедо Наше, за общия мир и за спасението на чедата на Христа и Бога наш, понеже ромеите и българите като изкупени с драгоценната кръв1 на Неговата плът са Негови синове, а като посветени Нему са Негов избран народ2; макар и много пъти да съм писал за общата полза на двата народа и моите писма да са били оставяни без внимание, все пак аз не се отказвам да пиша и няма да престана да изпълнявам дълга си. Доколкото [ми] е възможно, ще заставам вън от заплахата, която виси над поставения да бди, за да не би да пропусне да извести за надвисналия меч срещу онзи, който ще понесе удара, та да се иска от него сметка за кръвта на онзи, който погине от меч. Този страх, както и преди, тъй и сега не ми позволява, любимо ми чедо, да мълча, а освен това сега ми е дошла мисъл, че ако не преди, то поне сега твоята прекрасна и кротка душа - доколкото аз узнах характера ти през нашето непродължително свиждане - ще приеме наставленията на един баща, който обича сина си, и ще угаси огъня и пламъка, който със силното си избухване вреди на ромеи и българи. И тъй, отново умолявам и пак увещавам, и пак се обливам с кървави сълзи при изпращането на това писмо. Ако да беше възможно да се пише със сълзи вместо с мастило, то ти би видял, че сълзите ми по същество никак не се отличават от кръвта. Че и как да не проливам такива сълзи всеки път, когато ми идват на ум ония страдания и злополуки, оная безмерно гибелна трагедия, която Сатаната се стараеше да въведе в нашия живот чрез християнска кръв, убийства, чрез толкова голямо опустошение на епископства, манастири и частни домове и оставя на бъдещото поколение такава [печална] история.

Затова, любими сине, аз ще ти изложа писмено онова, което устно говорих с Нашите боговенчани императори: обърнете внимание на благото от мира, погледнете на спасението на поданиците, не упорствайте в това най-лошо съперничество, не предпочитайте убийствата, кръвопролитията, овдовяването и безчадието; спомнете си ония прекрасни и приятни дела, които от мира се паднаха на ромеите и българите. Но ромейските императори казаха, че са готови да послушат [Нашите] наставления и да приемат съвета Ни, не злопаметстват и не искат повече война, ако и да са жестоко страдали от българите, и се надяват, че за всичко, което са несправедливо изстрадали от вас, те, особено с помощта на висшето правосъдие, ще бъдат способни да прекратят своята според вашето мнение злина. Но аз те моля и ти да имаш същото мнение, да покажеш същото благоразумие и да се задоволиш със станалите вече бедствия. Защото достатъчно, повече от достатъчно време се измина, през което станаха сред ромеи и българи толкова незабравими нещастия. Спомни си, чедо мое, за унищожението на божиите църкви, епископии, манастири, за избиването на свещенослужители и за насилието над девиците и поругаването на монасите. Нима Бог няма да види това? Нима онова дълго търпение, което като човеколюбив и незлобив е проявявал досега, очаквайки поправяне, той няма да обърне в гняв и няма да отмъсти за такова кръвопролитие? Та и кой човек със здрав смисъл няма да се съгласи с това ? Послушай ни, човече Божи, послушай баща си, който обича тебе и твоя народ! Защото Бог знае, че аз ви обичам и страдам както за ромеите, така и за българите.

Обаче относно ромеите аз имам някои по-добри надежди, като виждам, че те несправедливо страдат, и като зная, че Бог всякога протяга своята помагаща ръка на онеправданите, когато той реши с премъдрия си съд. И понякога той по-дълго време чака, като иска да разкрие неправдите спрямо страдащите. Относно пък българите аз не виждам никаква добра надежда, защото вие мислите, че ви съпътства някакво щастие. Но какво значение има щастието, когато няма справедливост? Случвало се е и други народи понякога да бъдат щастливи и те са помисляли, че са достигнали до известно величие, но окончателно са загивали поради войнствената си наклонност и дори името им не е известно днес между хората и за тях сега знаят само ония, които четат историята. Аз зная, мили ми сине, че и ти като любознателен читател на съчиненията на древните разбираш за какво пишем. И тъй, умолявам те, но в същото време се боя да не би молбата ми да остане неизпълнена, да не би и вас да постигне същото, тъй като вие упорствате да вършите убийства и войни. Но да не стане това, да не се случи и да не постигне и вас, християните, такъв край, а, напротив, нека бъдат изтръгнати съблазните и плевелите, посеяни от лукавия3. Нека прочее българският народ, като приеме отново мира Христов, живее в доволство и благополучие, запазван и умножаван от единствения глава, Христос и Бог наш, чиито членове са ромеи и българи.

 

БЕЛЕЖКИ:

 

1.                           І Петър, 1.19: „но с драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос”. Това писмо подобно на останалите е изпъстрено с цитати и фрази от Библията. Те показват не само добрите богословски познания на патриарха, но също така и потвърждават похвалите на българските авторите – съвременици на цар Симеон І, които го хвалят, че старателно бил изучил Светото писание.

2.                           Тит, 2.14: „Който даде Себе Си за нас, за да ни избави от всяко беззаконие и ни очисти, за да Му бъдем народ избран, ревностен към добри дела”; Изход, 19.5: „и тъй, ако слушате гласа Ми и пазите завета Ми, ще бъдете Мой избран народ измежду всички народи, защото цялата земя е Моя”, Второз., 19.5: „защото ти си свет народ за Господа, твоя Бог, и Господ тебе избра да бъдеш Негов собствен народ от всички народи, които са на земята”.

3.                           Мат., 33.25: „и когато човеците спяха, дойде врагът му и посея между житото плевели, па си отиде”.