ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
Патриарх
Николай Мистик
24-то писмо
(19-то писмо до цар Симеон І)
Според Златарски това писмо на патриарх Николай Мистик до
цар Симеон І е написано в началото на 923г..
Ръкопис: P 131 v - 133 v.
Издания: Сб.НУК, кн. ХІІ, 1895, стр. 160-162; Извори за
българската история т. VІІІ (ГИБИ, том ІV) стр. 271-273, под № 22, CFHB, vol. VI, Nicholas I Mysticus, Ruby Johnson Jenkins, L. G.,
Weserink, DO, W., 1973, стр. 166-173.
[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Галерия] [Филми] [Ново]
До същия
Често съм писал до моя възлюбен син, бих искал да кажа
като възлюбен баща, но ти не ми даваш да говоря с тебе тъй откровено и както ми
се струва, не по друга някоя причина, а заради моите грехове. Пиша обаче и
сега, като спазвам същото разположение към тебе, чедо Наше, и като имам в
смирената си душа същата грижа за твоята слава, за общото спасение [и] облекчение
на българите и ромеите и за прекратяването на бедствията. Аз не мога да мълча
при общите страдания, от които не само сегашният живот на двата народа, ромеи и
българи, се погубва, но и в бъдещия живот те ще бъдат лишени от своето наследие и безкрайна смърт ще ги покрие, именно ще отпаднат
от Божието царство, ще бъдат лишени от сладката наслада от него и ще бъдат
осъдени на вечна мъка. Ти знаеш, любимо мое чедо, че смъртта на грешниците е лоша. И затова аз се заех сега да пиша, като
прося и умолявам, обгръщам твоите колене, за да изслушаш, ако и късно, Нашата молба
и да не я пренебрегнеш, но да дадеш възможност на мене, смирения баща, докато
съм още жив, да видя мир между ромеи и българи, да видя прекратяването на
проливането на християнска кръв извършвано от християнска десница. Не
пожелавай, любезни, ми сине, Ние, които вече се приближаваме към гроба, да се
разделим от настоящия живот със страдание и терзание на Нашето смирено сърце,
което Ние понасяме поради такова голямо бедствие на общия народ на Христа и Бога
наш поради такова велико - не зная защо - наказание, което лукавият демон
наложи на нас, без да може да се насити в непоносимата си злоба.
Не пожелавай, повтарям, щото Ние, смирените, да се
разделим от настоящия живот обидени и изтерзани в цялото си сърце заради общите
бедствия, които ги виждаш, че вече от толкова време разделят ромеи и българи.
Това е тъй, колкото се отнася до мене, позволи ми да кажа и за тебе без обиждане
и омраза и никак не се сърди за това, което казвам. Неустойчив е човешкият
живот, чедо Наше! Не само остарелите вече като мене бързо биват грабвани от
смъртта, но и мнозина, пълни със сила, в цветущата си възраст са падали под
косата на смъртта. Нейният удар унищожава в разцвета на годините всички техни
сили. Кой знае какво според общата човешка съдба ще се падне и на твоята богочтима власт и сила? Сетне, като се грижа постоянно за
твоето душевно спасение и упокоение в бъдещия живот,
ще добавя и следното: каква полза за човека, ако спечели цял свят, а погуби
душата си1?
Кой се съмнява, богочтими ми сине, че брат, като
убива брата си, вреди на собствената си душа? И тъй, спомни за братството во Христе между ромеи и българи и
за това, колко много братя от двата народа са били избити от братска десница!
Аз зная, че ти снемаш от себе си вината и казваш, че
други са турили начало на тези толкова големи бедствия. Ти казваш истината и Ние
признаваме, че безумието на ония хора,2 които бяха подбудени към това по
внушение на дявола, даде повод за война. Но съдът Божи, като ги наказа, както
трябваше, поиска наказание за техните дела, на тебе пък беше предоставено
многократно да им отплатиш за онова, което претърпя. Нека се задоволим, чедо Наше,
с това, което досега се извърши за обща вреда! Ти се въоръжаваш не срещу
нечестиви, не срещу врагове на кръста Христов, не срещу народи, които не знаят
името Божие, но срещу отци, срещу братя, с една реч, срещу родството, което са
създали не плътта и кръвта, а Пресветият Дух Божи. Докога ние ще позволяваме на
дявола и на неговите демони да ликуват? Ти твърде добре знаеш, че той ликува,
когато християните воюват един срещу друг и проливат братска кръв. Аз ще
премълча другото: разрушаването на църквите, разпръсването на монасите,
обезчестяването на девиците, прекъсването на песнопенията и славословията в
свещените храмове. Докога ние ще причиняваме скръб и печал на Христа и Бога
наш, който е приел заради нашето спасение образ на беден3, поруган и разпнат
на кръст? Докога ние ще наскърбяваме неговите човеколюбиви ангели? Нима ти се
съмняваш, сине мой (но аз зная, че ти не се съмняваш), че поради това Христос и
Бог наш претърпява голямо страдание и, нека кажа, много по-голямо, отколкото от
гвоздеите на кръста, и че несравнима тъга обзема ангелските сили? Обаче той по
своето решение, което сам знае, още е добър и дълготърпелив,
та и досега сдържа наказанието и не повдига своя огнен меч върху тия, които го
наскърбяват.
Какво повече трябва да пиша на човек, който по милост Божия
е изпълнен с благоразумие? И тъй тук ще прекъсна, защото, ако ти само би
пожелал да се възвърнеш към кротостта и човеколюбието си, ти би постигнал не
само това, но и нещо много по-добро и по-съгласно с човешката природа и би
извлякъл полза от това. Затова нека добавя молитвата, която Ние винаги възнасяме
към Бога и да не говоря повече: нека Бог и Отец на Господа наш Исуса Христа,
самият той, който го е пратил в света, за да разруши с кръвта на Сина си
преградата на враждата4 и да въдвори мир във всичко, нека той
и сега, като даде мир на твоето сърце, да съкруши Сатаната под вашите нозе5,
да обърне върху главата му злобата, която възникна между ромеи и българи поради
неговите съблазни, и да даде пак да се съедините чрез връзката на сладкия мир6,
както това беше отначало. И като възстанови той подобаващата на бащи, деца и
братя любов и обич, тогава да ни изведе от този тежък живот, а на вас да даде
заедно с мира дългоденствие, а и благоденствие в отвъдния живот.
БЕЛЕЖКИ:
1. Мат., 16.26; Марко, 8.36.
2. Тук става дума за управниците на Византия, преди Роман Лакапин да вземе властта.
3. 1 Кор., 8.9.: „Защото вие знаете милостта на Господа нашего Иисуса Христа, че Той, бидейки богат, осиромаша заради вас, та да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия.”
4. Еф., 2.14-17: „Защото Той е нашият мир, Който направи от двата народа един и разруши преградата, що беше посред, като с плътта Си унищожи враждата, а с учението - закона на заповедите, за да създаде в Себе Си от двата народа един нов човек, въдворявайки мир, и в едно тяло да примири двата народа с Бога чрез кръста, като на него уби враждата; и като дойде, благовести мир на вас, далечни и близки”.
5. Рим. 16.20: „А Бог на мира скоро ще съкруши сатаната под нозете ви.”
6. Ефес., 4.2.: „и залягате да запазвате единството на духа чрез връзките на мира.”.