ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Патриарх Николай Мистик

23-то писмо

(18-то писмо до цар Симеон І)

Според Златарски това писмо на патриарх Николай Мистик до цар Симеон І е написано в края на 922г., тъй като в него се казва, че преди 17-18г. Лъв Триполит превзел Солун, което е станало през 904г. Тъй като поражението на Лъв Триполит при остров Лемнос се отбелязва в хрониките между 922г. и 924г., то това означава, че писмото е написано през 922г., т.е. 18г. след превземането на Солун.

Ръкопис: P 128 ^r - 131 ^v.

Издания: Сб.НУК, кн. ХІІ, 1895, стр. 149-153; Извори за българската история т. VІІІ (ГИБИ, том ІV) стр. 265-271, под № 21, CFHB, vol. VI, Nicholas I Mysticus, Ruby Johnson Jenkins, L. G., Weserink, DO, W., 1973, стр. 156-167.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Галерия] [Филми] [Ново]

До същия

Аз и по-напред бях писал на твоя честност, чедо Наше, и в писмата си уверявах твое благоразумие, че аз говоря не заради нещастието на ромеите, но заради общото спасение на българи и ромеи. И може би тогава речта ми да ви се е показала, че не заслужава доверие, а и сега аз пиша със същото намерение, като имах същата грижа и за двата народа, сиреч за българите и ромеите, та ако е възможно, поне сега да се сбъдне това, което трябваше да стане още отначало, но поради злобата на демона не стана. А какво именно е то? Аз говоря за великото дело на мира, което е угодно на Христа и Бога наш и ще бъде полезно за ония, които досега жалостно и бедствено влачеха живота си, а именно за прекратяването на кръвопролитието, извършвано от християни срещу християни. Писах аз за това и преди, като казах с болка на сърцето, а сега ти изпращам писмо с още по-тежка болка. Изслушай ме, любими сине, защо аз сега съм уязвен от още по-силна болка. Защото, доколкото мога да разбера, поради императорското старание да се противопоставя срещу Вашата власт и твоя народ подготвя се или пък ще се подготви твърде силно раздвижване на русите и заедно с тях на печенегите, а още и на аланите и на западните турки¹ , които всички се споразумели и са започнали война срещу тебе.

Когато това дойде до моя слух, аз силно се смутих и се облях със сълзи, проклинах малкото и нещастни дни на живота си², загдето Нашият живот се продължи до такива събития, а поради тях - до такова страдание на моето сърце и загдето предварително не погинах, нито се махнах от този живот, преди това да се случи и преди да дойдат до моя слух известията за тия неща. В такова състояние на духа аз не се поколебах да изкажа и пред нашите христолюбиви императори³ всичко, което ми внуши скръбта на сърцето ми, а на вас пиша това, за което силно желая да пиша. А това, което казах на избраните от Бога да царуват над ромейския народ и за което ги умолявах и толкова увещавах, е следното; да не позволяват да се разпростира нашествието на тези народи срещу вас, без да гледат злините, нанесени от вас; да не се предават до такава степен на злобата и ненавистта си, ако и под благовидния предлог, че се бранят от българския народ, но всякак да се стараят да внушат на тези племена, живеещи в безбожие, че те изтребват наречените братя и чеда по името на Христа и Бога наш, макар че поради губителните внушения на дявола са станали врагове и неприятели.

С такива и други подобни думи, за които излишно ще бъде да говоря в писмото си, аз се обръщах към боголюбивите Наши царе и те поради своето човеколюбие и снизходителност веднага обърнаха внимание на думите ми. Те не възразиха и не се постараха да се защитят пред нас по отношение на българите, които са причинили толкова злини на ромейската държава, но се показаха благосклонни към търсения отначало мир и ни казаха следното: „Отче и пастирю на стадото Христово! Каквито бедствия и да ни е причинил българският народ, ние няма да отстъпим от собственото си решение; ние не държим сметка за проляната от тях кръв на нашия народ и другата обща загуба, която те [българите], подбуждани от лукавия демон, са причинили на нашите поданици. Но ние даже не вземаме пред вид онова напрежение, което претърпяхме през толкова години при изгонването на отблъснатите вече племена, нито пък ония [промени], на които още ще трябва да се подложим. Но тъй като ти имаш желание да молиш нашата царска власт за това, то, ако искаш, извести му да поиска мир вместо война и убийства и, ако ти сполучиш да го убедиш със своите думи, ние няма да противоречим на молбата ти." Ето какво по добрината си и от стремеж към благото на мира те отговориха на Нашата молба. Най-после и аз ще прибавя молбата си към тебе, Нашето чедо, и ще пиша, както и преди, със сълзи и ридания. Погледни към благото на мира, погледни към спасението на своя народ, не упорствай в това най-лошо съперничество, не предпочитай кланетата, кървите, овдовяването, безчадието, с една дума, опустошението на земята пред ония добри и приятни дела, каквито произтичат за ромеите и българите от мира.

Знай, повтарям, че доколкото аз разбрах смисъла на царското движение срещу вас, то те [императорите] няма да престанат да подбуждат за вашето погубване всеки народ - нито турките, нито аланите, нито печенегите, нито русите и други скитски племена - дотогава, докато последните не изтребят българския народ съвършено. И не се съмнявам, а съм убеден, че това, което [императорите] всеки ден усърдно планират може да се осъществи на дело. Ако да бях видял, че делата ти са съчетани със справедливост и са насочени за угода на Бога, то аз по-скоро бих се усъмнил в старанието и силата на императора срещу вас, а именно че нито раздвижването на тези племена, нито обмислените и пресметнати мерки на ромейското царство ще могат да надвият българите, тъй като справедливостта воюва на ваша страна и изобщо волята Божия ви благоприятства. Но когато си спомня за разорението на толкова божии църкви, епископства, манастири, избиването на свещениците, насилието над девиците, поруганието на монасите, то с какво ще докажеш, че Бог ще пренебрегне всичко това, че дълготърпението, което той е показал досега по своето човеколюбие и търпеливост, очаквайки нашето покаяние, няма да се преобърне в гняв и негодувание срещу българите и да навлече отмъщение за такова изтребление? Ето какво, обични ми сине, - Бог знае, че те обичам - терзае смирената ми душа, особено пък като научавам за едно толкова голямо раздвижване на народите против вас. Страдам както за ромеите, тъй и за българите, да не би, като си съперничите помежду си и търпите войни, да погинете, както често се е случвало с много народи, които са се засилвали за известно време, обаче поради наклонност към война окончателно са загивали.

Много подобни примери често са ставали в наше време. Сега обаче се моля да се не случи това и с вас, да не постигне и вас, християните, същият край, въпреки че аз съм молил по-рано благоразумната ти и кротка душа и сега пак [те] моля, като че ли съм при тебе и те прегръщам и те съветвам като любим син за онова, което е полезно. Чедо Наше, доста вече време се е подигравал над ромеите и българите общият зломишленик и враг, достатъчно е злото, причинено от него, доста е и това, което досега се е извършило за обща гибел на българи и ромеи и за наскърбление на Христа и Бога наш, чието тяло съставят ромеи и българи като под една обща глава. Зная, че ти всекидневно напояваш своята прекрасна душа с животворящия извор на учението на блажения апостол. „Не се оставяй да бъдеш победен от злото, но побеждавай злото с добро.”⁴ Залезът на слънцето да не те сварва разгневен!⁵ Какво значи това? Как разбираш ти това? Не си ли възпитан от детинство в такова учение? Аз зная, че както добре разцъфтява дървото при изворите на водите⁶, тъй и душата ти е възпитана в такова [учение]. Защо обаче толкова много надделява душевната злоба? Защо дотолкова се продължи гневът и толкова дълго време ние оставихме слънцето да гледа тези жалостни зрелища, които му дават възможност да вижда как между ромеи и българи се повдига оръжие?

И тъй доста лоши и ужасни работи е видяло досега слънцето. Покажи промяна, подобаваща на християнството и благоразумието ти; върни се пак по гладката пътека на мира, остави неравния и трънлив, а още повече и пагубен за хората път към войната⁷, по който те е насочила завистта на изначалния човекоубиец и лукавия демон. И сега още христолюбивият цар е готов с връзките на мира да се съедини с тебе като със син и брат и да даде всичко и да извърши онова, с което би могъл да удовлетвори Ваше господство, както е уместно. Да не настояваме да упорстваме в пагубните си намерения, нито пък да предпочетем въоръжението и войната, когато едно толкова голямо множество от народи е готово или душата си да положат, или наистина да изтребят българите. Изходът на войната е неизвестен, но твърде добре е известно, доколкото е възможно по човешки да се разсъждава и очаква, че ние не ще избегнем справедливото Божие наказание. Нека имаме пред вид сигурното и нека не започваме необмислено сблъсквания, сражения и кланета с тях, за да не се подложим, в случай че те спечелят победата, на опасности и такива обстоятелства, от които след това ще последва вреда, позор и разкаяние. Аз не зная дали ще намериш, дори ако почнеш да се разкайваш, някого от тия, които могат да ти дадат някакво утешение при бедствията, които те заобикалят.

Това, чедо Наше, аз написах със сълзи, ридание и стенание, понеже много се боя да не би да постигнат българския народ същите такива страдания, каквито постигнаха мнозина, които сметнаха, че за известно време се радват на някакво щастие, а след това изпаднаха в такова бедствие. Оставям настрана древните неща, за които знаем от четене на историята, но аз ще кажа само това, което сега се случи и което, разбира се е дошло вече до твоя слух. Известният Лъв Триполит⁸, който си придоби велико име с превземането на Солун заради нашите грехове и с това се прочу повече, отколкото друг някой в наши дни, тръгна в поход, като се хвалеше със следните думи: „Ще дойда до Царицата на градовете и може би ще я превзема; ако пък не, то доста ще бъде да се похваля, че съм ходил срещу столицата на ромейската държава и съм насочвал срещу нея стрелите си". Обаче с такава мечта и самохвалство той нападаше дотогава, докато Божия съд не се разрази над него. Има остров, наречен Лемнос. Там именно той, след като пристигнал и си въобразявал това, получил справедливо Божие въздаяние. И виж сега, любимо ми чедо, колко време се продължава въздържанието и дълготърпението Божие, защото от тогава се изминаха приблизително 17 или 18 години, но и след изтичането на толкова време той не избягна Божия съд, нито пък накрая му беше дадено да се хвали със своите суетни помисли. Когато срещу него беше изпратена въоръжена флота, него го постигна неочаквана катастрофа и гибел в това време, когато, пребивавайки на споменатия остров, той по своя обичай опустошаваше и плячкосваше безпощадно цялата страна. Докато по такъв начин поради греховете ни той се подиграваше и се предаваше на мечтанията си, настига го ромейската флота и по благоволение свише и по справедливо Божие решение предава на погибел всичките намиращи се там кораби и войници, с една реч, цялата агарянска сила.

Виждаш ли, любими ми сине, след изтичането на колко време Бог усмири самохвалеца и горделивеца? Такава е Божията кротост и човеколюбивия Бог изведнъж не отправя своя меч върху ония⁹, които се въздигат и се гордеят, но блясва с него и го задържа, та да се обърнат и променят към това, което е по-добро, ония, които обичат да извършват и прегрешения и да го оскърбяват. Аз преди се молих, моля се и сега и постоянно извършвам тая молитва: да не постигне и вас това същото, но Бог да ви внуши и насочи към любов и желание за мир - да, Христе Спасителю и Боже наш - и да угаси враждата, а войнолюбивият дявол да бъде изгонен и чрез вашето обръщане към онова, което е добро и спасително, да бъдат възпрени от войната срещу вас онези, които са раздвижени и ще се раздвижат срещу вас, та и вие да бъдете запазени от всякаква вреда и беди, причинявани обикновено от войната на ония, които чрез оръжието изпадат в по-нещастна участ.

БЕЛЕЖКИ:

1. Изброени са племената, които са се намирали по това време на север от България - русите, печенегите, аланите и унгарците, които са наречени „западни турки”: „'Ρώς καί σύν έκείνοις τών Πατζηνακιτών, έ'τι δέ καί Αλανών καί τών έκ τής δύσεως Τούρκων”

2. Битие, 47.9: „кратки и злочести са дните на моя живот”. Николай Мистик използва думите на Яков казани пред фараона, с което той изразил скръбта от загубата на своя син Йосиф. По този начин патриархът се представя като бащата търсещ изгубения си син в лицето на цар Симеон І.

3. По това време във Византия формално имало няколко съимператори: Константин VII Багренородни, тъста му Роман Лакапин със синовете си Константин, Христофор и Стефан, но фактически властта била в ръцете на Роман Лакапин.

4. Римл., 12.12.

5. Ефес., 4.26

6. Пс. 1.3.: „И ще бъде той като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време, и чийто лист не вехне; и във всичко, що върши, ще успее.”

7. Мат., 7.13-14: „Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират.”. Николай Мистик, сравнява мирните преговори с евангелската пътека, водеща към спасение, а войната с просторния път водещ към ада. Но за разлика от евангелския разказ, той представя пътеката на мира като равна и удобна за вървене, а пътя на войната като трънлив и труден.

8. На 31 юли 904 г. Солун бил превзет от арабски пирати, предвождани от византийския ренегат Лъв Триполит, като населението било отведено в плен. Цар Симеон се опитал да договори с Лъв Триполит да му бъде предаден Солун, но византийската дипломация успяла да осуети това, както и разрушаването на града.

9. Пс. 7.12-14: „Бог е съдия праведен (крепък и дълготърпелив,) и Бог, Който всеки ден строго изисква; ако някой не се обръща, Той изостря меча Си, изопва лъка Си и го насочва, приготвя за него смъртоносни оръдия, прави стрелите Си палещи.”.