ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Патриарх Николай Мистик

22-ро писмо

(17-то писмо до цар Симеон І)

Писмото на патриарх Николай Мистик до цар Симеон І е свързано с преговорите за възобновяване на мира след военните походи на българския владетел през 921г. срещу Византия и срещу Сърбия. След написването на 21-во писмо (17-то до цар Симеон), без да дочака отговор изпратил това си писмо. Както се вижда от текста, цар Симеон не е отговорил на патриарха, но е изпратил писмо до императора. Николай Мистик се запознал с него и написал своето писмо.

Ръкопис: P 126 ^v – 128 ^r.

Издания: Сб.НУК, кн. ХІІ, 1895, стр. 144-145; Извори за българската история т. VІІІ (ГИБИ, том ІV) стр. 263-265, под № 20, CFHB, vol. VI, Nicholas I Mysticus, Ruby Johnson Jenkins, L. G., Weserink, DO, W., 1973, стр. 152-157.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Галерия] [Филми] [Ново]

До същия

Понеже не получихме писмо от Нашето любимо чедо, Ние се опечалихме и, както подобава, помислихме, че ти си се отнесъл към Нас с пренебрежение и поради това не Ни удостои да Ни пишеш. Защото какво друго трябваше да помисля? Не е възможно син, който обича баща си и запазва дължимата към него обич, след като получи от него писмо, да не му отговори със свое писмо. Въпреки това, чедо мое, дори и да не си Ни удостоил да Ни пишеш, Ние пак ти пишем, без да изменим ни най-малко поради това пренебрежение бащината си обич към тебе, но запазваме добрите си отношения към тебе и подобаващото бащинско разположение,

Ние случайно прочетохме писмото ти до императора и от него узнахме за това, че по Божие изволение твоята човеколюбива и кротка душа има намерение да прекрати войната, да тури край на убийствата, да прекрати кръвопролитията и да възобнови отново мира между ромеите и българите, който е дарувал Христос и Бог наш, общия Отец и Господар на всичко. [Тоя мир] изначалният човекоубиец - дяволът - се постара да наруши и вместо това наследие той се помъчи да тури българите и ромеите в тежко положение, поради което в настоящия живот настанаха много трудности и гибел, без надежда да се промени към по-добро. И тъй ние благодарим на Бога, който е вложил такава мисъл в благоразумното ти и много разсъдително сърце, и се молим, ако и да сме грешни, той да вдъхнови твоята честна душа все повече и повече с миролюбив дух и да позволи на ромеи и българи общо да се наслаждават от спасителните плодове на мира за вечна слава на неговото име и за твоя слава, незабравимо и любимо чедо мое, за позор на демона, който със злобата си през толкова години враждебно настройва християни против християни, приятели против приятели и, накратко да кажа, братя срещу братя и чеда против бащи. Затова Ние молим Бога и се уповаваме на него и на твоята добра съвест, че мислите за мир постоянно, както и сега, ще се проявяват в твоето сърце и ще пръскат своята пълна светлина.

Тъй като, чедо Наше, твоето писмо съобщаваше за изпращането на човек, чрез когото да ти бъде съобщен точно начинът за сключване на мира, за да няма никакви недоразумения, ние изпратихме човек, който е Наше собствено чедо. Той е живял с мене заедно от самото си детинство, от мене е възпитан и се е удостоил с ангелска одежда, приел е в името на Светия Дух от моята смирена ръка архиерейски сан, с една реч, той ми е такова чедо, щото, като го имахме нощем и денем пред очите си, чрез него получавахме духовна радост.

Тъй като ти именно пожела такъв човек, ние изпратихме верен и истинен човек, за да узнаеш от него просто и без хитрости цялата истина за това, как се отнасят към очакван с помощ Божия мир императорите, целият им синклит, които вече са взели решение и имат намерение да го изпълнят, ако ти сам, чедо Наше, - което да не дава Бог, - не си намислил нещо друго, което да попречи на мира. Но едва ли може да се боим от това. В името на самия Господ на всичко, Бога и Царя, заклеваме те да го не задържаш и с това да не оскърбиш Нашата старост, но да му съобщиш в продължение на петнадесет дни всичко, което ти искаш, относно мира, и след изтичането на петнадесетия ден безпрепятствено и без оскърбление да го изпратиш назад при нас невредим. Да, чедо мое, убой се от самия Създател на небето и земята и се засрами от любовта на Наше смирение към тебе. Ние от своя страна, ако искаш, ще добавим и службата, която Ние отслужваме, застанали пред Божия олтар, а също добавяме и смирената ни старост; и не ни огорчавай. Ние те обвързваме в името на Отца и Сина и Светия Дух и на животворящата Троица, създателка на всичко. Не Ни принуждавай постоянно да ридаем заради тебе и да прибягваме към Бога, докато още се движим в този живот и Ни е позволено да гледаме суетността на човешките дела.