ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Патриарх Николай Мистик

21-то писмо

(16-то писмо до цар Симеон І)

 

 

Писмото на патриарх Николай Мистик до цар Симеон І е свързано с преговорите за възобновяване на мира след военните походи на българския владетел през 921г. срещу Византия и срещу Сърбия. След написването на това писмо, без да дочака отговор изпратил и следващото си 22-ро писмо (17-то до цар Симеон). Тук се споменава за интересите и познанията на цар Симеон към зоологията.

Ръкопис: P 122r – 126v.

Издания: Сб.НУК, кн. ХІІ, 1895, стр. 138-144; Извори за българската история т. VІІІ (ГИБИ, том ІV) стр. 257-263, под № 19, CFHB, vol. VI, Nicholas I Mysticus, Ruby Johnson Jenkins, L. G., Weserink, DO, W., 1973, стр. 140-153.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Галерия] [Филми] [Ново]

 

 

До същия

 

Често сме ти писали, чедо Наше, и може би заради кашите грехове не Ни се падна да изпитаме ползата от Нашите думи. Често Ние хвърляхме, любезни ми сине, семе в твоето сърце1 и, повтаряме, заради нашите грехове не събрахме желаните плодове. Но при всичко това аз все пак няма да мълча и да се отчайвам и пак ти пиша с много по-голяма надежда и упование в Бога, че ще достигна нещо спасително и полезно. Нека Творецът на всички блага помогне да се осъществи тази надежда и ни даде възможност да извлечем полза от това, за което пишем, както и духовният ми син да извлече полза от това, за което му говорят писмата на стария баща2. Като прочетохме твоето писмо, Ние бяхме подтикнати да ти пишем, тъй като още в самото встъпление Ние намерихме известие за подражание на смирението Божие. Там ти казваш, че като подражаваш Богу, не си върнал  назад смирения  и прост мъж, но си го допуснал при себе си и си го удостоил да беседваш с него, поради което си ми пратил това писмо. Именно това известие за твоето смирение ни подбуди да ти пиша, като имам пред вид, че една душа, ако е придобила смирени мисли и се е насочила да подражава Богу, ще забрави заедно с това и всичко тягостно, което е претърпяла по-преди от някого, ще премахне горчивината на сърцето си, ще отстрани свадливостта, ще се обърне сама по себе си към  надлежните  мисли и ще изслуша ония, които благосклонно предлагат полезното и спасителното.

И тъй, ето защо ти пишем. И ако се получи някоя полза, то Ние ще благодарим на Оногова, който така е настроил Вашата благоразумна душа и Ви е убедил да приемете спасителния съвет на смирения и грешен архиерей и баща; ако ли пък не извлечем никаква полза, то и тогава Ние ще изпълним, доколкото зависи от Нас, своя дълг. Колкото се отнася до тебе, чедо Наше, то ти като умен човек обмисли няма ли нещо, което да бъде осъдено от Бога и порицано от хората. Но прекрасно е началото на твоето писмо, където се говори, че подражавайки на Божието смирение, ти си допуснал при себе си един смирен човек, че величието на властта ти не те е прелъстило и че не си смятал като нещо недостойно за себе си  да разговаряш лично с оногова, който е поставен много по-ниско от твое славно величие. Това е похвално, а беше необходимо и продължението на писмото ти да отговаря на същото смирение и да не се отклонява от подражанието, както сам ти каза, на Бога. В същност обаче продължението на писмото има друг характер. Това вече не е смирение, не е снизходителност, не е човеколюбие, но съвсем друго душевно състояние. О, лукави демоне, който още отначало завиждаш на всичко добро и всякак се стараеш винаги да смесиш собственото си зло с доброто! Това писмо, чедо Наше, съдържа много неясноти и тегли ту насам, ту нататък. Целта на дявола е една: той иска твоето стремление да не се ограничава със собствените ти владения, нито да останеш с онова, което ти е дадено отначало, но да навлезеш в чужди владения - и при това в чии владения? Във владенията на бащи, които са ви родили3, и да се стремиш към привилегиите на онази царска власт, която е поставяла всеки народ под краката си. Прочее ни един народ, откакто се знае ромейската държава, не може да се похвали, че не е преклонил врат пред нея4.

Ти искаш мир. Прекрасна дума! Покажи и на дело, че следваш съобразно с тази дума. Мирът не се домогва до чуждото, не напада на ония земи, които никак не му принадлежат, не вдига ръце за оръжие, не дава повод за война, не се радва на кръвопролитие, не знае да взема пленници. Ако ти желаеш такъв мир, то нека Христос и Бог наш, който е пролял собствената си кръв за мира, да изпълни твоето желание, още повече че то е общо желание на българи и ромеи. Ако ли пък не желаеш такъв мир, то каква полза ще има от думи, когато отношенията са враждебни. Сложи оръжие! Нека престанат кръвопролитията и бедствията на пленените! [Нека се спрат] сълзите на сираци и вдовици, страстта към користолюбие и желанието да се завладява чужда собственост5! Нека бъде всичко това и тогава действително мирът, угоден Богу, ще бъде утвърден. Ако пък захванеш да говориш, че искаш да подчиниш под властта си бащите, които подир Бога са ви освободили от робството на тъмнината, нима това е мир? Не е ли това свойствено на непримирими и никога незнаещи мир врагове?

Но ти казваш, чедо мое, че Бог така желае. Докога ти, разумни човече, ще слушаш празнословията на измамниците? Докога ще отстъпваш на ония, които предпочитат да говорят по насъскването на злия дух, и ще се вслушваш в тяхното лукавство? Това, чедо Наше, не е истина. Не Бог желае това, а изначалният човекоубиец – дяволът6, който всякога се радва на разприте, сраженията, войните, човекоубийството и изобщо на всяко зло, което го има в суетния живот на хората. Ето кой желае да се домогва до това! Ето откъде - ο, мои страдания - са произлезли тези бедствия между ромеи и българи, между бащите и чедата, които не кръв и плът, а Всесветият Дух е направил синове и бащи. Не Бог е създал смъртта, а измамата на дявола и страстта, която безразсъдно следва подир измамата и поради която са произлезли между народите настоящите ужаси. И наистина, ако покварени хора и измамници не бяха измамвали твоята благоразумна душа и не бяха те отклонявали от навика и начина на живота на бащите ти, ти, който сам си християнин, не би се съгласил да воюваш против християните. Ти, ако изповядаш, че по Божия милост си благочестив, не би оковал в плен благочестиви хора, с една дума, не би опустошавал жилища и места, където се е прославяло божието име на Христа, обаче, както казах, завистта на дявола и на подражателите на злословието му е станала причина за тези бедствия.

Но в писмото си ти отново казваш, че всичко, което е извършено от тебе, ти си направил от любов към съгласието и запазването на мира. Наистина съгласието и запазването на мира са дела на добрия Дух, но това, което ти извършваш, е дело на Лукавия. Никой, който иска мир, няма да мисли зло против оня, с когото желае да живее в мир. Никой, който желае да има съгласие с някого, няма да осквернява ръцете си с неговото убийство, но го уважава, обича го и всякак се старае да направи това, което е необходимо за негова утеха. А вашите дела не са такива и не са даже дела на ония, които не искат нито съгласие, нито запазване на мира, а по-скоро са дела на ония, които враждуват и воюват и даже не разбират какво нещо е мир. И аз пиша това, чедо Наше, не за да те науча, като че си неук, а защото поради такива [твои] думи не зная кого повидимому писмото лъже. Ние те питаме и отговори. Ако някой - или брат, или по-големият от синовете ти - би направил всичко, за да вземе твоето господство и властта над народа и после би казал: „Всичко това правя и се старая за да живея с тебе в съгласие и мир", то ще одобриш ли такова желание, или пък всякак ще го прогониш от цялата страна като злонамерен и враг? И кой би започнал да действа така? Не, дори и ти самият не с такова намерение искаш съгласие и не към такъв мир се стремиш, защото присвояването на чуждото и желанието да се посяга на неща, които не ти принадлежат, е свойствено на тиранията и на враждебните отношения, а съвсем не на съгласието и на мира. Аз не зная защо ти е потрябвало да говориш за дроздовете, маймуните и свраките. Човек е образ божи и като подражава на божествената добродетел, става по-силен от всяко зло и доколкото е възможно за човека, става Бог и затова е създаден от Бога. А животните, за които ти говориш, ако и да проявяват наистина някое подражание на човека, но никак не подражават на човешките дела, тъй като те нито са способни да възприемат човешката добродетел, нито могат да бъдат наречени хора, докато човекът, като преуспява, получава от Бога названието Бог7.

И тъй този пример, чедо Наше, ако ти би поискал да обърнеш внимание на гореказаното, представя нещо подобно. Но ако християните се познават по пазенето на апостолските наставления, по любовта към мира, захвърли оръжието, прекрати войната, очисти си ръцете от християнската кръв, върни се пак към предишното положение, познай отците и братята си, като възстановиш ония отношения, които се изискват от духовното родство, откажи се от намерението, към което те подбужда завистта на дявола и лукавството на хората. Ето това е истински мир, който заблудите не могат да премахнат. Това значи да прекратиш войната, да спреш кръвопролитията, да се задоволяваш от властта и честта, които са ти дадени от Бога изначало и са ти оставени от прадедите, да не преминаваш границите, които са установени от твоите отци8, и да спазваш мира между ромеи и българи, мир, сключен, когато вие познахте Христа и Бога. И ако ние мислим така, тогава действително даже сам дяволът с всичкото си войнство не ще бъде в състояние да наруши нашия мир с тебе. Но ти казваш, че Бог желае вие да завземете властта над ромеите. Погрешни съждения, неблагопристойни мисли! Неизвестен е краят, до който ще се стигне! Мнозина, като не се задоволяват от настоящото си положение и като отиват твърде далеч в своите стремления, са загубвали и това, което са имали до тогава, Такива са човешките дела! Ето доколко са те нетрайни и несигурни! Затова, ако Бог желае, то онзи, който вярва, че ще получи от него нещо, длъжен е да чака неговото решение и от него да получи очакваното, а не да се хвърля в изтребление, убийства - в онова, което Бог ненавижда. И то срещу кого? Не против племена, които не признават Бога, не против народ, чужд на Христа, не против хора, враждебни вам, но против бащи, против братя и против ония, които постоянно са имали попечение за вас като за чеда - ето против кого вие проявявахте варварщина, водите война и смятате със своите оръжия и чрез проливане на християнска кръв да завладеете властта и царството. Но вие се залавяте за нещо  невъзможно.

Аз исках да разгледам поотделно всеки пункт във Вашето писмо, но видях, че многословието на Вашето писмо е насочено към една и съща цел, която преследвате от началото и до сега; стори ми се, че не е добре да отговарям поотделно на всичко, което е писано, та да не излезе, че вместо писмо пиша книга, и да не ти досаждам с многословие, което може би няма да принесе полза. Затова, като се въздържаме да пишем обстойно, пишем ти следното: спомни си, чедо Наше, за онова старо време9, когато ти, свързан с връзките на Светия Дух, се наслаждаваше като любим син от любовта на Вашия баща императора, спомни си за онзи прекрасен и свят мир между ромеи и българи, за ония добри отношения и безметежен живот, когато Бог се прославяше единодушно и единомислено от българи и ромеи, които прославяха неговото всесвято име; когато дяволът и неговите демони, виждайки Вашето спасение, братолюбието и благочестивите и набожни нрави, плачеха и ридаеха; когато ромеите приемаха българите, които идеха в земята им, като синове, като братя10, радваха се и ликуваха, когато вие от своя страна изпращахте със същата радост и веселие ромеите, които идеха при вас!

Помисли, чедо Наше, за това, за общата радост, за онова духовно блаженство, от което се наслаждаваха тогавашните ромеи и българи! Поради това дяволът беснееше, огорчаваше се, мрачен и опечален се луташе и прибягваше до всякакви средства и търсеше всякакъв път, за да наруши и смути онзи твърде много желан живот, което - уви, ο, непобедимо зло! - той сполучи да извърши така, както мислеше. Обаче нека не бъде позволено на лукавия повече да ликува и да скача от радост поради раздора между българи и ромеи! А ти като човек умен и благоразумен, след като отстъпиш от мислите, които те обладават, запуши ушите си за онези, които ти внушават лоши съвети, дойди на себе си, запази подобаващата ти добродетел, върни се към предишния мир, върни се към спокойствието и кротостта на благоразумната си душа. Нека стенанията и сълзите на ромеите и българите, които е причинил Сатаната, се струпват върху самия виновник на нещастията. Нека той да се отдалечи със стенание и мъка поради споразумението за мир и поради боголюбивото единодушие на ония, които се опитва злобно да  раздели едни от други. Освен това помисли, чедо Наше, и за онзи съд, за страшния съдия и за общото представяне заедно с всички пред страшния престол, когато няма да има  различие  между  цар, управител и обикновен  човек, но ние всички ще се представим голи и открити11 и ще се явят на  съд  не  само  нашите  дела, но и нашите помисли и съвест; и страх и трепет  ще обземе  даже  самите  небесни сили.

Нека помислим и за това и нека прекратим ония дела, които досега оскърбяват Христа и Бога наш и дават възможност на завиждащите на нашето спасение демони да се радват, и нека пристъпим към поправяне на това, което сме прегрешили. Нека не желаем да упорстваме в злото, поради това че сме били увлечени от извършените злини. Нека не чакаме последния ден, когато може би ще поискаме да помислим за нещо добро, но ние не ще бъдем в състояние да сторим това, тъй като душата ще се отдели, ще гледа само раздялата си от тялото и само ще се страхува от онова, което ще настане тогава. Ο, ужасно зрелище - човек да бъде изпитван и издирван от божествени ангели и лукави демони! Да не си отидем от този живот така, че да бъде страшно да попаднем в ръцете на живия Бог12; да не ни се случи да чуем мъчителното наказание на ония, които са оставили този живот без изкупване на греховете си, когато вече няма да има надежда за разкаяние и милост от безпристрастния съдия13. Това наказание няма край. То вечно ще трае, ще убива и ще мъсти навеки безжалостно на ония, които бъдат подложени на него.

В писмото си ти споменаваш още за изпращане на посланици. Би било, любимо Ни чедо, по-просто и вън от всяко подозрение да се изпратят назад задържаните от вас пратеници и чрез тях да ни известиш за това, което мислиш, или ако не двамата, то поне единия, с някой ваш човек. И тогава само ще бъдат изпратени други, които си намислил да искаш. Засега, поради това че вие задържате изпратените по-рано, не е възможно да бъдат изпратени други. И тъй, ако наистина посредникът на мира, Христос, Богът наш, е вложил в душата ти свети мисли за мира, нека бъдат изпратени назад задържаните или пък един от двамата наедно с пратеник от твоята всеславна власт. Когато те пристигнат и ни съобщят онова, което вие им възложихте, тогава ще бъдат изпратени и ония, които ще ви възвестят решенията на нашия боговенчан цар14 и на сената.

 

БЕЛЕЖКИ:

 

1.     Марко 4.1-20. Патриархът намеква за евангелската притча, в която проповедникът е представен като сеяч на божественото слово – част от семето паднало на добра земя и дало плод, но друга част попаднала на пътя, на камъни или на тръни и от него или нямало добиви или те били малки.

2.     Николай Мистик под баща тук разбира себе си като духовно лице и патриарх, а не биологичния баща на царя княз Борис-Михаил І.

3.     Николай Мистик и в това писмо не е пропуснал да включи любимия си мотив, че ромеите се явяват духовни баща на българите, тъй като са ги покръстили. След това е прокарана и концепцията на Македонската династия за „семейството на народите”, според която нечело на всички народи стои византийския  император като техен духовен баща, а те му дължат синовна покорност и рабско подчинение. Развиването на идеите за византийското великодържавие в писмо насочено към сключване на мир не е особено сполучливо решение, защото по този начин за адресата на писмото става ясно, че трябва да вземе по-сериозни мерки срещу заплахите за държавата му, които могат да породят подобни шовинистични цели. Не е изненадващо, че след подобни послания от византийска страна цар Симеон е започнал да обмисля идеята за завладяването на Цариград, с което Византия е щяла да бъде изтласкана в Анадола и да бъде по-малка заплаха за България.

4.     Пс. 47.3. (Слав. Пс. 46): „Той ще покори племената под нас и народите под нозете ни.”. Николай Мистик представя византийците като новия богоизбран народ.

5.     Евр. 13.5: „Не бивайте сребролюбци и задоволявайте се с онова, що имате. Защото Сам Бог е казал: "няма да те оставя, нито ще те напусна".

6.     Йоан, 8.44: „Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата.”.

7.     Платон, Теет, 176b, 1-3: „и за да се уподобиш на Бог трябва да станеш праведен, свят и мъдър”.

8.     Притчи, 22.28: „Не преместяй стари межди, които са твоите бащи прокарали.”.

9.     Пс. 142.5: „Спомням си за стародавните дни, размишлявам за всички Твои дела, разсъждавам за делата на Твоите ръце.”.

10.                       Военните действия между България и Византия започнали заради преместването на тържището на българските търговци от Цариград в Солун и усилията на Симеон І да уреди мирно въпроса били отхвърлени от управляващите във Византия, а враждебните отношения останали след това заради нежеланието да бъде сключен мирен договор, който да признае българските завоевания. По-спокойния период в последните години от управлението на цар Симеон се дължал на идването на власт на Роман І Лакапин, който не поддържал по отношение на България агресивната политика на предишните ръководители на империята.

11.                       Евр., 4.13: „И няма твар, скрита за Бога; а всичко е голо и открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме.”

12.                       Евр., 10.31: „Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог!”.

13.                       1 Петър, 1.17: „И ако вие наричате Отец Тогова, Който нелицеприятно съди всекиго по делата, то със страх прекарвайте времето на вашето странстване…”

14.                       По това време във Византия формално имало няколко съимператори: Константин VII Багренородни, тъста му Роман Лакапин със синовете си Константин, Христофор и Стефан, но фактически властта била в ръцете на Роман Лакапин.