ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Патриарх Николай Мистик

2-ро писмо до критския емир

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]]

Николай Мистик бил роден в Цариград през 852г. Бил е цариградски патриарх от 901 до 907г., а след това повторно от 912 до 925г., когато починал. Известно време (913г.) е бил начело на регентството на малолетния император Константин VІІ Багренородни (913 - 959г.). Някои считат патриарх Николай за един от преподавателите на цар Симеон І в Магнаурската школа, но е малко вероятно, тъй като разликата във възрастта на двамата не е била чак толкова голяма. От патриарх Николай Мистик са запазени 163 писма, от които 26 до цар Симеон І, 2 до българския архиепископ и 1 до стратега на Стримон. Има и едно писмо свързано с извършване на български езически обреди. В сборника първо има две писма до критския емир, а след това следва преписката на патриарха с българския владетел и главата на българската църква.

Предполага се, че адресат на писмото е бил халифа Ал-Муктадир. Размяната на пленниците е станала след сключването на мирния договор при управлението на императрица Зоя.

ALD

До същия

От всички блага, които носи на хората живота и чрез които човешкия живот придобива приятност, няма нищо тъй добро, няма даже нищо по-приятно за (хората), надарени с разум, както придобиването на приятелство и грижата за него. Затова едни се грижат как да положат някакво начало и да насадят дружба с тези, с които не са имали близко познанство: други пък, в случая, ако (дружбата) отдавна вече е възникнала и по-късно с времето като че ли е засъхнала, силно се стараят отново да я приведат в цветущо състояние и чрез самите тях са възвръщали към предишния вид, правилно разбирайки и със съвършен разум научавайки природата на нещата, че наслаждението на дружбата се явява по-драгоценно и по-приятно от всичко в живота.

Аз правя такова предисловие не затова, че Ваше благородство не е знаело (за това), но като знаещ на знаещ и в хода на общата беседа за това, че ние заедно отново ще разгледаме въпроса за дружбата, която започваме не сега, но (която) изискваме по-скоро като бащино наследство, и, както казахме по-горе, се стараем да приведем отново в цветущо състояние, която с времето, не зная по какъв начин, беше застрашена от разпадане.

Защото не се е укрило от вашия разум, че най-великия от Божиите служители, славния Фотий, моя в Светия Дух отец, бил свързан такива връзки на любовта с отеца на Ваше благородство; както дружески не се отнася към вас даже някой от едноверците и едноплеменниците: бидейки човеко Божи, той, опитния както в божествените, така и в човешките дела, знаел, макар преградата на вярата и да разделяла, разумност, съобразителност, постоянство на характера, чoвекoлюбиe и всичко прочее, което украсява и възвеличава човешката природа и у любещите прекрасно разгаря любов към тези, които обладават прекрасното. Затова и той обичал твоя отец, украсен с това, за което казах, макар между (тях да) стояло различието във вярата. Пък към тази склонност ние бяхме подбудени не сега, но взаимно подбуждахме отдавна, по-рано и високо поставяхме (това). Това, за което говорих по-горе, (ме подбуди) към търсене на дружбата на нашите отци; а сега се удаде случай, за изпълнение на нашата цел, който наистина трябва да положи началото на това дело: това, както ти виждаш, е съчувствие на едно и също човеколюбие, състрадание, кротост. И че как това да не е подражание на добротата на Самия Бог, който по великата си благост и безкрайното си състрадание е създал тези, които не са съществували, и създаденото от калта, като отец, полагащ грижа. снабдява с вътрешности, дава живот, осигурява всичко, което подобава на човешката природа. Такъв приблизително е настоящия случай, и той принася една от тези наслади, за която говорих; защото освобождаването на затворените, пускането на пленените, откупуването на робите, връщането на пленените при близките, родствениците и приятелите, - всичко това утвърждава родството, поддържа дружбата и сладкото протичане на живота.

Но тъй като както вече казахме, то, като приятели и хора, грижещи се за славата, друже, ние присъединяваме съвет и увещание за човеколюбивото дело за освобождение на пленниците и тебе, склонния към това, се стараем да направим по-склонен, та в случай, че подобен факт на човеколюбие по отношение на пленниците се случи през (време на) твоя живот, ти би получил вечна слава, и ние, като приятели, ще се наслаждаваме заедно на славата на любимия човек. Много обстоятелства има в живота, най-добър от моите приятели, които сдържат, потискат хората и причиняват тежки горести, но нито едно от тях не може да се сравни с плена, и, за да не каже някой, бедността, болестта, ампутация на членове – всичко (това) се оказва по-поносимо в сравнение с това зло и нещастие. Защото какво (може да бъде) по-тежко от разлъката на родители с деца, разтрогване на съпрузи, отделяне на братя! Аз вече не говоря за останалото; което постига пленниците, и за което ваше благородство и всички обладаващи разум знаят. Затова като прехвърлих на ум всички страдания на вашите и нашите едноверци, не пожелавай да се окажеш несговорчив за приключването на спасителното дело, не поставяй някакви предлози, които биха затруднили освобождението на вашите и нашите пленници. И така, (яви се) по-добър почитател на справедливостта, поборнико за правдата, а не като имащ предвид (само) собствената изгода и нанасящ вреди на християните; несправедливостта не е изгода, и користта не може да принесе полза: но това е най-голямата вреда и ущърб за тези, които, като теб, са способни да разберат, какво е нужно. Но ето в кое е най-голямата полза, ето в кое е несравнената изгода, - те са в това, та под вашата власт и управление да се завърнат в родната земя едноплеменниците, та родителите да получат обратно своите деца, децата да се съединят с родителите, жените да бъдат предадени на мъжете им, приятелите да се съберат с приятелите,- с една дума, та хората, отделени до сега от отечеството, да участват в тези блага, които им дава родината. За това, най-добри от моите приятели, аз полагам основата на дружбата с теб, и пиша и убеждавам, така както ти трябва да постъпиш, а на нас да ни напишеш за това като на любим човек. Впрочем, желаем ти здраве и съхранение от всякакви житейски превратности и нещастия, които обикновено се срещат в този смъртен, непостоянен живот.