ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Патриарх Николай Мистик

19-то писмо

(14-то писмо до цар Симеон І)

Според В. Златарски писмото на патриарх Николай Мистик до цар Симеон І е било написано през 921г. и е свързано с военните действия срещу Византия, а след това и срещу Сърбия. Според Златарски, след като патриархът изпратил 18-то писмо, разбрал че българския цар е заминал и без да губи време в чакане пратеникът му да се върне е изпратил това писмо.

Ръкопис: P 116v-118r.

Издания: Сб.НУК, кн. ХІІ, 1895, стр. 124-125; Извори за българската история т. VІІІ (ГИБИ, том ІV) стр. 248-250, под № 17, CFHB, vol. VI, Nicholas I Mysticus, Ruby Johnson Jenkins, L. G., Weserink, DO, W., 1973, стр. 126-131.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Филми] [Ново]

До същия

Когато нашият апокрисиарий - аз говоря за изпратения от Наше смирение монах - се върна назад, любимо Ни чедо, с твоето писмо и Ни предаде със собствените си уста това, което имаше да ни съобщава, аз отново отговорих на исканията, предадени устно и в писмото ти, и изпратих писмо до Вашата богочтима власт чрез съшия монах. Предполагаме, че той вече е пристигнал вече в България и се намира там. Но понеже в това време ти вече беше тръгнал за тези места, то ние не знаем кога вие ще се срещнете и кога ще може Вашата богочтима власт да прочете онова, което сме ти писали и е донесено от същия [монах]. Затова се наложи [да ти изпратим] настоящото писмо и Ние пишем, чедо Наше, като призоваваме, както и по-рано, благоразумната ти душа да прекрати кръвопролитието, да угаси огъня на враждата, запален отдавна от родоначалника на враждата - дявола, и да утвърди отново между ромеи и българи щастливия мир, даден на християните в наследство от Христа, нашия Бог и Спасител. Напиши Ни и ни извести, ако твоята благочестива душа е съгласна да се възобнови мира, при това не с ония невъзможни и неизпълними условия, които бяха обявени [от тебе] по-рано, а с такива, които са възможни и безпрепятствено ще могат да бъдат изпълнени.

И тъй за какво аз говоря? Не казвай „нека остави царството онзи, който вече се е възкачил на царския престол”, понеже това е невъзможно. Недей писа архонтите на ромейското царство и народът да те признаят за император и господар, защото това не може да стане и никой няма да се съгласи даже да изслуша подобна реч. Но пиши да получиш известно количество злато и одежди или дори да ти бъде отстъпена част земя, което и за българите може да бъде полезно, и на ромеите няма да причини непоносима загуба. Да, чедо мое и човече Божи, устреми се към такъв мир и насочи мисълта си към него. Остави мислите, които нищо не допринасят за мира, а, напротив, подбуждат към война и убийства. Нека се прекратят стенанията и сълзите, които досега са проливали ромеи и българи - о, мои страдания! - И продължават да се проливат. Да, любими ми сине и най-любим от приятелите ми! Уважи Нашата така продължителна молба, засрами се от съкрушението на сърцето Ни, което вече четвърта година денем и нощем и даже всеки час не престава да ни терзае.

Аз пиша това - нека сам Бог бъде свидетел на казаното, като се грижа не по-малко за спасението на българите и за твоята чест, отколкото за спасението на ромеите и честта на техните императори. И тъй, ако има в тебе мисъл за спасителния мир, чедо наше, напиши Ни просто и недвусмислено. И, разбира се, ако е нужно, аз сам ще дойда при вас, именно когато ти пристигнеш в Хераклея или в Силимврия и сам ще поведа преговорите за мир¹ и ще кажа с помощта Божия, че ще бъдат приети ония от вашите искания, които са възможни. И тогава ще бъде отново възстановен мирът и бащите към чедата и чедата към бащите² ще се намират в такива именно отношения, в каквито подобава, като се наслаждават от благата на любовта и заживеят живот, свободен от ужасните бедствия, които са породени от бащата на враждата - дявола - и от най-пагубния посев на неговите съблазни. Най-накрая нека прибавим молитвата, която Ние постоянно възнасяме към Бога, макар и да не го знаеш: да бъдеш здрав, да избягваш козните на дявола, да вършиш онези неща, за които да те издигне Той като наследник на вечното царство и блаженство и да те представи безукорен пред Страшния съд на Христа и Бога наш.

БЕЛЕЖКИ:

1. Патриарх Николай Мистик смятал, че Симеон ще тръгне към Хераклея и Силимврия, и затова изявил желание да се срещнат, за да го склони да преговаря за мир. Той обаче се излъгал в предположенията си. Цар Симеон, преди да тръгне за Цариград, обсадил Одрин. Вж. Златарски, Писмата..., С6НУК, ХII, стр. 127. Същият, История, 1, 2, стр. 425 — 426.

2. Патриарх Николай Мистик отново намеква, че ромеите са духовни бащи на българите, тъй като от тях те са приели светото кръщение.