ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Патриарх Николай Мистик

18-то писмо

(13-то писмо до цар Симеон І)

 

 

Според В. Златарски писмото на патриарх Николай Мистик до цар Симеон І е било написано през 921г. и е свързано с военните действия, срещу Византия, а след това и срещу Сърбия. Според Златарски, след като патриархът изпратил това послание, разбрал че българския цар е заминал и без да губи време в чакане пратеникът му да се върне е изпратил следващото 19-то писмо.

Ръкопис: P 114r-116v.

Издания: Сб.НУК, кн. ХІІ, 1895, стр. 121-124; Извори за българската история т. VІІІ (ГИБИ, том ІV) стр. 245-248, под № 16, CFHB, vol. VI, Nicholas I Mysticus, Ruby Johnson Jenkins, L. G., Weserink, DO, W., 1973, стр. 120-127.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

До същия

Получихме най-после, любимо ни чедо, получихме, ако и малко късно, уверение в твоята любов към Нас. По тоя начин ти напълно увери Наше смирение, че още пазиш синовното чувство към немощния си баща, който копнееше за сина си с истинска и духовна любов. Поради забавянето на нашия апокрисиарий аз предположих, че ти си се отнесъл с пренебрежение към нас и че няма вече в тебе предишната гореща обич и душевна привързаност. Но се оказа, че ние сме се заблудили и че ти, Наше пресладко чедо, си запазил в себе си неугасено светилото на любовта и сега с изпращането на писмото и апокрисиария показа, че ти още я пазиш, и с това обори Нашето подозрение. Изказваме благодарност Богу, любимо ми чедо, загдето аз, който бях паднал в такова подозрение, бях опроверган, а пък ти, след като Бог трогна сърцето ти, показа и сега, както винаги, силата на любовта си. Но получаването на твоето писмо, любимо ми чедо, толкова Ни разчувства и Ни даде да вкусим от тази сладост.

Обаче аз няма да скрия от тебе, любезни ми сине, че край удоволствието от писмото ти се примеси и известна скръб и не позволи на душата Ни искрено да се радва на писмото ти. Защо? 3ащото Ние писахме, като призовавахме твоята миролюбива душа, да прекрати съблазните на лукавия и да възобнови първоначалния мир между ромеи и българи, и не току-тъй просто, но да ни се извести от вас, комуто Бог е дарувал слава, просто и ясно условията, при които ще се сключи мирът, и то искането да не бъде трудно изпълнимо и невъзможно, но такова, което и на българите да принесе полза, и за ромеите да не бъде пагубно. Обаче ти, чедо Наше, без да ми отговориш на това, написал си, като се надсмиваш на старостта ми, че не искаш нещо невъзможно. Защото не искаш възкресяването на умрелите българи, но искаш неща, изпълнението на които било възможно. Като казваш това, по-нататък даваш да се разбере, че онзи1, който вече е от Бога възведен на престола на империята, трябва да слезе оттам. А какво може да бъде, чедо мое, по-невъзможно от това? Как е възможно онзи, който по решение, известно само на Бога, е получил управлението на неговото велико наследие, да остави управлението? Не, чедо мое, не се присмивай на белите ми коси, защото ти и без моите думи знаеш, че това искане е невъзможно. И тъй остави това искане и не мисли, че то може да бъде изпълнено, защото съвсем е невъзможно това да стане. Премини към други искания, които по своето естество могат да се изпълнят, като: известно количество злато и одежди и може би някаква част земя. Ако пък у тебе се яви някакъв друг план за мира Христов, съобщи Ни за това, което ти желаеш. Аз казвам, чедо мое, че желанието да се прекратят кръвопролитията стои по-високо от всяка изгода, по-високо от всяка печалба. Защото какво значи за един християнин и за човек боголюбив, а особено за такъв, какъвто си ти сам, чедо мое, да направи това и да постигне да се прекратят убийствата, да спрат войните и да се прекъсне проливането на християнска кръв? Освен това нека се постигнат заедно с тази велика и несравнена изгода и други придобивки, както вече казах, а именно: известно количество злато и одежди или част земя като добавка, която и на вас може да принесе полза, и на ромеите няма да причини непоносима загуба. Да, чедо мое и човече Божи, обърни погледите си към такъв мир, възприеми такова мнение и отхвърли ония мисли, които съвсем не водят към мир, а още повече възбуждат войни и убийства.

В писмото си ти споменаваш още и за евнусите2 като за причина на нещастията. Това е ясно и на всички е станало известно. Но какво отношение имат делата на евнусите, чедо мое, към нас? Те със своите зли помисли разбъркаха и смутиха както общите работи на ромеите, тъй и общата любов и съгласие между ромеи и българи. Обаче ние не трябва да бъдем наследници на тяхната злина, а, напротив, това, което те по своето неблагоразумие са извършили лошо, нека твоят ум и разсъдливостта на ромеите да го поправят. Безумствували ли са те? Нека ние не подражаваме на тяхното безумие. Нещо несправедливо ли са намислили те срещу тебе? Но ти твърде добре знаеш, чедо Наше, че тяхната несправедливост се обърна върху главите им. Бъди доволен от Божието решение, приеми наказанието, което Бог им е наложил, и не чакай заради тяхната глупост, или ако искаш, заради тяхното безумие да оскърбиш оногова, който е отмъстил за тебе. Или ти не мислиш, чедо Наше, че опечаляваш Христа и Бога наш с такова избиване на неговия избран народ, на неговото наследие, сиреч на християнския род - българите и ромеите? Или не мислиш, че той, човеколюбецът, не страда за такова изтребление на хората, на толкова градове, на такова множество църкви, на множеството манастири, за унищожението на всичко това? Да, чедо мое, зная, че нищо от това не се укрива от тебе. И тъй, като постъпваш добре, както споменаваш в писмото си, подражавай и тук на Христа и Бога наш, предай на забрава всичко онова, с което ти беше опечален от евнусите; дойди на себе са и се обърни към предишната си кротост и миролюбие; доведи в скръб лукавия демон, който се радваше и ликуваше от общите нещастия на ромеите и българите. Нека престане движението на оръжието против братя и бащи.

И тъй, ако имаш някой план свише и желание от миролюбивия и невойнствения Христос и Бог Наш за подновяване на мира, който беше нарушен от дявола, родоначалника на враждата, напиши ни просто и ясно условията, при които мирът по волята Божия ще бъде възстановен; и не пиши както по-рано за нищо съмнително и невъзможно, сиреч за свалянето от висотата на царската власт на онзи, който е от Бог възкачен там. Още, чедо мое, изпрати ни достоен за славата ти човек, който обича мира и почита истината, като, разбира се, и оттук се изпрати подобен човек и също тъй почтен мъж. От тях ще бъдат ясно представени на твоето велелепие и на ромейските императори условията за мира. И тогава по милост Божия Ние, ако и грешни, се надяваме, че ще настане мир, защото, като се разменят неясни и двусмислени думи, нищо спасително, нито общополезно няма да се постигне. Но ако в твоето сърце има ясно желание за мир, любими ми сине, достатъчно е казаното. Ако ли пък веднъж сърцето ти е обзето от мисълта да седнеш на престола на Ромейското царство и си сметнал, че си получил - не зная откъде - уверение, че това е Богу угодно, понеже той знае и желае да докара делото до края, то не мисли, че с войни и убийства ще достигнеш желанието си, защото това, което е определено от Бога, не е възможно да не се осъществи. И тъй чакай това, което, както ти мислиш, е определено от него да ти се даде. И защо оскверняваш земята с кръв, и то християнска? Защо разрушаваш църквите Божии? Защо правиш още много друго, което на Нас, чедо Наше, не е позволено да кажем и с което ти причиняваш на Бога скръб, а себе си предаваш на осъждане? Към гореказаното нека бъде приложена и молитвата, която постоянно възнасяме към Бога: да бъдеш здрав - да обмисляш и съзнаваш това, което те води към първоначалния божествен мир, даден на ромеи и българи чрез светото кръщение, и да изгониш от твоята честна и разумна душа всичко, което подбужда към войни и убийства заедно с лукавия демон - техния причинител.

_____________________

БЕЛЕЖКИ:

1. Роман Лакапин. Николай Мистик развива концепцията за императора, като Божи помазник – след като е коронясан, той е на престола по Божи промисъл. Тази концепция разбира се не е възпирала претендентите за престола във Византия и превратите и опитите за такива не са били рядко явление.

2. Имат се предвид членовете на правителството на Зоя, които предизвикали войната през 917г. Тъй като това правителство подкрепяло противниците на Николай Мистик, то на това място съвсем искрено говори срещу тях.