ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Патриарх Николай Мистик

16-то писмо

(11-то писмо до цар Симеон І)

Според В. Златарски писмото на патриарх Николай Мистик до цар Симеон І е било написано наскоро след 17 декември 920г., когато Роман Лакапин бил провъзгласен за съимператор. Това е едно от най-интересните за българската история писма, тъй като в него Николай Мистик говори както за битката при Ахелой, така и за преговорите за династичен брак между владетелите на двете държави. Тъй има сериозни различия в преводите на това писмо, то в бележките към текста е дадено и значението на някои от спорните думи и пасажи.

Издания: Сб.НУК, кн. ХІ, 1894, стр. 42-45; Извори за българската история т. VІІІ (ГИБИ, том ІV) стр. 236-240, под № 14, CFHB, vol. VI, Nicholas I Mysticus, Ruby Johnson Jenkins, L. G., Weserink, DO, W., 1973, стр. 104-111.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

До същия

Отново, богохраними ми сине, съм принуден да ти пиша, защото, от една страна, всекидневно душата ми се раздира от страдания, на които сме подложени поради общите нещастия и бедствия на ромеите и българите, а от друга пък, защото се боя от страшното наказание в отвъдния мир, ако продължаваме да мълчим пред толкова големи злини. Понеже Ние, които [сме] поставени¹, макар и недостойни, за надзиратели² за човешкото спасение, не можем да мълчим, за да не би Бог, който ни е поставил за надзирател, поради Своя неразгадаем промисъл, да поиска от нас кръвта на убитите ромеи и българи. Заради това, макар и да се отнасяш с презрение към Нашите многобройни послания, Ние все пак ти пишем, като молим Бога, създателя на всички блага, да ти внуши да обърнеш внимание сега на Нашето писмо, а не да го отхвърлиш, както се случи с предишните.

Пиша, чедо Наше, не като те моля, както по-рано, само за мир, но и като страдам и плача по друг начин за бъдещите злини, които ще настъпят между ромеи и българи. Защото отново – о, козни на злия демон! има приготовление на войски и отвсякъде събиране и движение на десетки хиляди мъже³, което аз не мога да опиша с думи! И заради това аз охкам и скърбя, понеже предвиждам и си представям какви злини от това движение на войските ще произлязат между ромеите и българите. Те ще бъдат общо нещастие за християните и горчиво страдание за Христа и Бога наш, който чрез кръвта на своите свети ребра е направил за свое наследие рода на християните⁴. Защото, ако се случи да погине българският народ, това ще причини страдания на Христа и Бога наш. Ако пък ромейският народ изпадне в гибел, както става на война, и тогава също главата на всички, Христос, Бог наш, ще бъде опечален. Заради тях после виновниците на всички тези страдания какво могат да очакват? Какъв живот ще прекарат те тук на земята, ако животът им бъде оставен, и когато се преселват в бъдещия живот, с каква надежда ще се явят там? Как ще застанат пред лицето на Бога? Как ще понесат наказанието, което ги чака? Какво оправдание ще намерят? Каква причина пак изтъкнат за толкова голяма гибел на християните? Това ме тревожи, чедо мое, ден и нощ, Това терзае душата ми и като не мога да мълча, ти изпращам това писмо. Разсъди, сине мой, ти, който извършваш дела, достойни за великия ти разум, за кръвопролитията между ромеи и българи, които оскверниха земята, когато избухна оная най-ужасна война между двата народа.⁵ Помисли си какви бедствия сполетяха българи и ромеи и не пожелавай да видиш такъв отвратителен ден. Не се гордей с това, че българите, ако и мнозина от тях да станаха жертва на меч, все пак удържаха връх, а ромеите претърпяха поражение и загуба. Тъй като не винаги делата на войната вървят по установен ред, но изходът на войната е неизвестен и везните се накланят ту на едната, ту на другата страна. Не мисли, че победата пак ще бъде твоя; но като човек имай предвид и човешките съдби, защото мнозина, които са мислели, че стоят на здрава почва, са паднали със страшно падане; и мнозина които са лежали паднали, са се вдигнали; трети, които са удържали победа и са се смятали непобедими, са претърпявали поражение и веднага са загивали. Аз зная, че ти всичко това и без моите думи разбираш със своя съвършен ум; пък освен това и ние не пишем за неща неправдоподобни. Насочи към мене, чедо мое, твоя благоразумен слух или по-добре преди слуха разтвори ми твоята разсъдлива и многообична душа. Но ти ще я разтвориш, ако се отнесеш с внимание към думите ми и изслушаш думите на своя отец, който, уповавайки се на Бога, бащински с полза те съветва заради славата ти както в настоящия, така и в бъдещия живот, в който славата е особено приятна за желаещите действително да се прославят. Не пожелавам да видиш движението на сегашните войски, изправени срещу тебе, нито да настане пак многобройно избиване на ромеи и българи, нито пък да видиш като че се подновяват бедствията на предишната война, за да не се разкайваме после, когато от нея не се получи никаква полза.

На благоразумните хора и особено на такива, какъвто си ти самия, е свойствено да предвиждат и да се предпазват от настъпването на бедствията, а не да се хвърлят като със затворени очи, за да ги изпитат. Слава ли желаеш, чедо мое? Богатство и славно име? Ти можеш, ако послушаш думите ми, да постигнеш желанието си. Но обърни внимание на това, което ти казвам! Бог по Своя наразгадаем промисъл, постави на императорския престол господин Роман⁶, както мисля, и ти сам вече знаеш. Сроди се с него чрез брак, било като дадеш дъщеря си за негово мъжко чедо⁷, било като ожениш своя син за неговата дъщеря⁸. Ако стане това, ти нищо няма да загубиш от това, което желаеш и което се отнася до надлежната слава и твоята полза - нито за целия български род, нито за подчинения ти народ. Още по-рано ти поиска да се сродиш с императора, но твоето искане не се почете от ония, които решиха да постъпят така. Сега ти имаш възможност да се украсиш с такова родство. Ти искаше да станеш тъст⁹ на ромейския император, сега на тебе ти се представя удобен за това случай. Не трябва да ти бъде никак неприятно това, че Роман неотдавна се възкачи на върха на империята¹⁰, но, напротив, като имаш пред вид че той, като че ли ръководен от Бога, така лесно, както никой друг, може да се каже, беше поставен да царува, бъди готов да се сродиш по този начин. Мнозина са ставали императори, но [тяхното възцаряване] се е придружавало с нещо недостойно за царското достойнство; а той, както казах, сякаш ръководен от Бога, достигна до такава власт.

Ако пък пожелаеш да обърнеш внимание и на състоянието на Църквата, то още повече ще разбереш благоволението на Бога към този мъж. Защото твое съвършенство знае колко мъки претърпя от господин император Лъв¹¹, а после и от следващите, които управляваха държавата след него, но те не видяха завършека на усилията си,¹² защото, както изглеждаше, не беше такава волята на Бога. Когато пък той пое управлението на държавните работи, то ония многогодишни съблазни, голямото вълнение и смут в Църквата се прекратиха и вместо това Църквата видя тишина и мир, а ония които се бяха отцепили и които се бореха, по милостта на Светия Дух отново се възвърнаха към единство. Откъде другаде това е произлязло, ако не от божественото провидение, което ни е съдействало и в тия дни продължава да благоволи към нас?

Това Ние прибавихме, та и ти сам да знаеш, че не без Божия воля му е връчен скиптърът на империята, и като знаеш това, сега, ако искаш, можеш да изпълниш отколешното си желание - наистина да влезеш в единение с Ромейската империя. Чрез това единение всички бедствия и всички скърби на ромеи и българи биха били отстранени и покой, и щастие на онова, което донася радост на този живот, в изобилие биха били дадени на двата народа. И наистина, когато вашите деца встъпят в брак, ние се уповаваме на Бога, че всичко, което е най-добро и най-приятно, ще ви свърже, а всичко пък враждебно и неприятно ще бъде отблъснато от вас, тъй като злият демон или пък които му подражават в лукавството, не ще могат повече да извършват и осъществяват своите зли дела.

___________________

БЕЛЕЖКИ:

1. Вж. Езек., 33.1-9.

2. Думата „епископ” (επίσκοπος) означава надзирател, страж, пазител, охранител, надзорник. Употребената дума „σκοποί” има същото значение.

3. В превода на Златарски думата „μυριάνθρωπος” е преведена като „хиляди души”. Мириада (μυριάς) обаче означава „десет хиляди”, а в преносен смисъл „безчет, безброй” и Златарски във връзка с последното я е превел като „хиляди”. Думата „άνθρωπος” означава човек, а също се използва и в смисъл на мъж.

4. Деян. 20.28: „Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв.”

5. Този пасаж е особено интересен за българската история, тъй като в него патриархът като съвременник на събитията дава сведения за битката при река Ахелой през 917г. Въпреки че Николай Мистик не навлиза в подробности, неговите данни са изключително ценни, тъй като по-близките по време извори за събитието са твърде пестеливи на думи, а по-късните, макар и да са по-обстойни, дават две версии за развоя на сражението. Изложението за превратностите на войната най-вероятно е свързано с обстоятелството, че по време на битката при река Ахелой българските войски първоначално започнали да отстъпват, а след това преминали в контранастъпление.

6. Роман І Лакапин „Стари”, византийски император (920-944).

7. Използван е по-широкият израз „мъжко чедо” (άρσενα παΐδα), а не син, както е преведено от Златарски.

8. Тук има сериозно разминаване между превода на Златарски в СНУ и този в ИБИ. Фразата „εϊτε πρός τήν θυγατέρα εκείνου υίόν είς νυμφίον δεχόμενος” е преведена в СНУ като „или като вземеш дъщеря му за жена”, докато в ИБИ е даден верния превод като: „било като ожениш своя син за неговата дъщеря”. Тъй като цар Петър се е оженил за внучката на император Роман, то с оглед възрастта изглежда патриархът е имал предвид някой от по-големите му синове.

9. Преводът на пасажът: „Έπεθύμεις συγκηδεστής γενέσθαι 'Ρωμαίων βασιλέως” е дискусионен. Думата „συγκηδεστής „ означава „зет”, а също се използва в смисъл на баджанак, шурей, девер. Марин Дринов я е превел като „зет”. Златарски обаче, като се аргументира с това, че Константин Багренородни не е имал сестра, е счел, че думата трябва да се преведе като „тъст”. Именно „тъст” е използвана както в превода в СНУ, така и в ИБИ. В английският превод е използван по-неопределения израз за сродяване чрез брак: „You desired to be the relative by marriage of the emperor of the Romans”.

10. Роман Лакапин бил коронован за император на 17 декември 920г.

11. Лъв VI Мъдри, византийски император (886-912)

12. Става дума за схизмата от 906г., която била породена от желанието на император Лъв VІ да встъпи в забранения от Църквата четвърти брак. По време на регентството на съпругата от четвъртия му брак императрица Зоя партията на привържениците на Евтимий отново набрали сила, но след извършения преврат от Роман Лакапин забраната на четвъртия брак била потвърдена.