ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Патриарх Николай Мистик

15-то писмо

(10-мо писмо до цар Симеон І)

Според В. Златарски писмото на патриарх Николай Мистик до цар Симеон І е написано писмо е било написано между края на август и 24 септември 920г.. Датировката му е базирана на обстоятелството, че в изложението на патриарха не е споменато, че Роман вече е провъзгласен за кесар. Златарски свързва 15 с 95-то писмо, като счита, че цар Симеон се е съгласил на преговори за да печели време докато протече кампанията му към Лампсак. В писмото обаче няма податки патриарх Николай да е в течение на обстоятелствата, за които пише на Роман І. По-скоро Николай Мистик се опитва да отклони предложението за лична среща, тъй като видно от предното 14 писмо цар Симеон е задържал византийските пратеници и явно патриархът се е опасявал, че е възможно и той да има подобни проблеми, ако отиде при българския цар. Разликата във възрастта между цар Симеон и патриарх Николай не е била голяма. Позоваването на влошено здравословно състояние е било често използван прийом по време на настъпилата криза свързана с четвъртия брак на император Лъв VІ както от Николай Мистик, така и от другите владици за да отклонят нежелана покана. Не е изключено цар Симеон да иска лична среща с Николай Мистик далеч от Цариград за да провери доколко патриархът е склонен да му съдейства да се добере до византийския трон. Николай Мистик пък изглежда е разчитал на дипломатическите си контакти със Симеон І като средство за натиск спрямо управляващите империята за да може да продължава да се меси и в държавните дела и не е искал да се компрометира с напълно неуспешна мисия.

Издания: Сб.НУК, кн. ХІ, 1894, стр. 37-39; Извори за българската история т. VІІІ (ГИБИ, том ІV) стр. 234-236, под № 13, CFHB, vol. VI, Nicholas I Mysticus, Ruby Johnson Jenkins, L. G., Weserink, DO, W., 1973, стр. 101-105.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

До същия

Когато получихме писмото ти, богочтими Наш сине, се изпълнихме с истинска радост и духовно наслаждение и се помолихме, ако и да сме грешни, за дето ти изказа такава готовност да дойдеш на свиждане с мое смирение и да се удостоиш да видиш с чиста съвест лицето на Господа наш Исуса Христа, когато той е казал на достойните за неговото блажено слово: „Елате вие, благословените от Моя Отец, и наследете приготвеното за вас царство от сътворението на света.”¹ За това се молихме и се молим, тъй като, след като получи известието [ни], ти на драго сърце пожела незабавно да се явиш пред Нашето лице. Нека Господ наш Исус Христос - мирът, превъзхождащ всеки ум², любовта, истината и нашето спасение, - нека Ни удостои още по-усърдно да се молим за Вас през целия Ни живот, колкото и да бъдат кратки дните на Нашето смирено съществуване, та ти да се покажеш готов да се съгласиш с Нашите думи, които, като дойдем при тебе, ще произнесем с помощта на Бога, внушителя на разумна реч, за общото благоденствие и облекчение на българския и ромейския народ. По този начин, чедо Наше, началото на писмото ни начева със света молитва; а относно другите неща и за това, което се намира вътре в писмото [ти], сметнахме за излишно да ти пишем, за да не ти дотегне дългата ни реч и особено защото се надяваме, че с Божия воля ще поговорим лично³.

Пишем само за едно като нещо необходимо, обични и прославени ми сине, а именно за това, че аз забравих старост, че не обръщам внимание на слабостта на тялото си и че никак не мисля за трудностите и мъките на пътуването и за цялата умора, стига само ти да ни дадеш пълна увереност, че твоята честна душа не ще пренебрегне Нашия труд и няма да върнеш назад, без да изслушаш и без да обърнеш внимание, пратеничеството, което изпраща до тебе, чедо Наше, твоят стар и немощен баща. Аз ще изпратя във всеки случай посолство, което и за тебе, чедо Наше, е полезно, и за ромеите не е тъй обременяващо и непоносимо. И тъй, ако ти, както казах, си така разположен, на първо място от Бога, а после от твоята твърде благоразумна мисъл и най-сетне от Нашата молба, ако ти що-годе обръщаш внимание на Нашето смирение, то аз ще дойда при тебе, като хвърча с душата и тялото си и като забравя всичко, което отегчава моя живот и старостта ми.

Но ако - дано не е така - предишните съблазни се таят още в душата ти – дано не допусне Бог това - а тъй също и ония желания и стремежи, които направиха нещастни ромеите и българите, ако още носиш в себе си първоначалните помисли за ромейското царство, то призоваваме за посредник самия известител на волята на Бога-Отца, която той извести на нападаните още отначало от човекоубиеца-демон⁴, и със своето човеколюбиво известие прекрати вечната война, унищожи преградата⁵ на враждата и отново събра човешкия род в единство и мир. Призовавам да те убеди господарят на господарите, царят на царуващите⁶ и господстващият над всяка власт да Ни изявиш намерението си чрез писмата, които ще ни пратиш. Така аз нито напразно ще се моря, нито след като се явя, ще произнасям напразни думи за мой срам, за посмешище на ония, които често обичат да се подиграват и подсмиват над Нашите дела - а ти знаеш като благоразумен по милост Божия, че мнозина от хората, о, човешка окаяност, са разположени към това, - и може би и за осъждане на твоята пречестна душа. Защото да раздвижиш напразно стар човек, съвършено омаломощен, архиерей, ако и недостоен, и да го докараш при себе си, а после да го върнеш назад напразно, след като е понесъл напразно труд и мъки и е станал за присмех на ония, които обичат да ни се присмиват - помисли, възлюбено ми чедо, че това не ще остане, без да бъде осъдена твоята боголюбива душа. Прочее да те запази невредим Христос, Бог наш, и да те предпази сега от всяко зло, видимо и невидимо, а в бъдещия живот да те направи съпричастен на своя покой и слава.

Бележки:

_____________________________

1. Мат. 25.34.

2. Фил., 4.7: „и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса”.

3. 2 Йоан, 12: „Ако и да имах много да ви пиша, ала не исках на книга и с мастило, а се надявам да дойда при вас и да говоря уста с уста, та радостта ми да бъде пълна.”; 3 Йоан, 13-14: „Много имах да пиша; ала не искам да ти пиша с мастило и перо, а се надявам скоро да те видя и да поговорим уста с уста.”

4. Йоан, 8.44: „… дяволът … си беше открай човекоубиец”.

5. Ефес., 2.14-15: Защото Той е нашият мир, Който направи от двата народа един и разруши преградата, що беше посред, като с плътта Си унищожи враждата, а с учението - закона на заповедите, за да създаде в Себе Си от двата народа един нов човек, въдворявайки мир”

6. Тим., 6.15: „блажения и едничък Властител, Цар на царете и Господар на господаруващите”.