ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Патриарх Николай Мистик

14-то писмо

(9- то писмо до цар Симеон І)

 

 

Това писмо Николай Мистик е написал вероятно в края на юли или началото на август 920г. (Вж. Коментара на Златарски към писмото).

През 882г. бъдещият император Лъв VІ Мъдри се оженил за св. Теофано. През 895/6г. обаче тя починала, без да остави наследник на престола. През 898г. императорът се оженил за Зоя Заутца, но и тя починала съвсем скоро – през 899г., като също не оставила син. Лъв VІ се оженил трети път за Евдокия Ваяна, но тя починала през 901г., а синът й Василий също умрял. Императорът въпреки несъгласието на патриарх Николай сключил четвърти пореден брак, който е бил забранен от църквата. Бракосъчетанието със Зоя Карбонопснина било извършено от придворния свещеник Тома. При все това патриархът склонил на отстъпка – да извърши кръщението на родения от този брак син Константин, по при условие, че императорът се раздели със Зоя. Кръщението било извършено на 6 януари 906г. Лъв VІ обаче не изпълнил обещанието си да се раздели със Зоя. В отговор на това патриархът му наложил епитимия, като му забранил да влиза в храма и да получава причастие, а свещеникът извършил бракосъчетанието бил лишен от сан. Лъв VІ потърсил подкрепата от папата за легитимиране на брака си със Зоя Карбонопснина. Папата отговорил, че той няма нищо против четвъртия брак. Възползвайки се от това, Лъв принудил Николай Мистик да абдикира, използвайки участието му в заговора на Дука. Свиканият църковен събор приел оставката, признал за законен четвъртия брак на императора и избрал за нов патриарх Евтимий. Николай Мистик бил заточен в Галакренския манастир. През 912г. Лъв VІ починал, а възкачилият се на престола негов брат Александър върнал Николай Мистик на патриаршеския трон. Евтимий бил низложен, бил му нанесен побой и бил изпратен в Агатовия манастир, където починал. Отмъстителността на Николай Мистик стигнала дотам, че дори искал да бъде убит осела на неговия противник, но заради възмущението, което предизвикало желанието му, той не го привел директно в изпълнение, а наредил животното да бъде изгонено извън града, като му бъде окачена табела, че който му даде храна или вода, ще бъде подложен на наказание. Император Александър обаче не управлявал дълго, а след смъртта му Николай Мистик оглавил регентството на малолетния Константин VІІ. През 913г. възползвайки се от недоволството заради коронясването на Симеон І за цар императрицата-майка успяла да поеме управлението на империята. Зоя не простила на патриарха противодействието му на брака й и макар да го оставила на църковния пост, го отстранила от участие в държавните дела. При нейното управление партията на привържениците на бившия патриарх Евтимий отново набрали сила. Но разгромът на византийската армия при река Ахелой през 917г. разклатили авторитета на Зоя. Последвал преврат, в резултат от който Роман І Лакапин оженил дъщеря си за Константин VІІ, като първо се провъзгласил за василеопатор, а после за съимператор. Бил свикан църковен събор, който обявил четвъртия брак за незаконен, а тези, които живеели в такова незаконно съжителство можело да бъдат отлъчени от Църквата. С това бил сложен край на разцеплението в Цариградската църква и Николай Мистик не закъснял с това писмо да уведоми българския цар за постигнатия от него триумф.

Писмото е интересно с характеристиката, която патриарх Николай Мистик прави на българския владетел: „…Симеон, който със своя велик ум и благолюбие е довел българския народ до голяма слава, който повече от всички хора мрази злото, почита справедливостта и се отвращава от несправедливостта2, който побеждава страстите, въздържан е в храненето си не по-малко от ония, които се подвизават в планините, който не вкусна вино и с нищо не се отличава от ония, които са дали обещание да живеят вън от този свят, освен по дадената нему от Бога власт да управлява…”. Тази характеристика съответства на данните, които имаме в някои други наши и чужди извори, но в писмата на Николай Мистик често се замъглява от назидателния тон на патриарха и може да се долови само при едно внимателно критично изследване на текста им..

Издания: Сб.НУК, кн.ХІ, 1894, стр. 30-34; Извори за българската история т. VІІІ (ГИБИ, том ІV) стр. 229-234, под № 12, CFHB, vol. VI, Nicholas I Mysticus, Ruby Johnson Jenkins, L. G., Weserink, DO, W., 1973, стр. 92-101.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

 

До Симеон българина

 

Твърде въжделено Наше чедо и най-мил приятел от всички стари и нови приятели. Като чедо и приятел изслушай думите на баща си, който от самото начало те е обикнал, обича те и запазва истинска любов към тебе в името на Светия дух. Обърни внимание, сине мой, на това, за което пишем, понеже се уповаваме на Бога, че пишем за радостно и приятно нещо и в името на делото за укрепване на дружбата. Изслушай Ни, повтарям, като Божи човек - да кажа накратко - радостното известие, което ще утеши благочестивата ти душа. Наистина Сатаната причини съблазни за светската власт чрез ония, които се бореха срещу почитаемата твоя глава, та ти се ожесточи и не си разположен, както аз желая. Но все пак аз зная точно, че ти, когато страдаше Църквата, сиреч когато нейните чеда бяха разделени и разединени, ти също страдаше и бе обзет заедно с Нас от горчиви мъки, почитайки и чрез това Христа, Бога наш, от когото зависи твоята власт, твоето здраве, спасението ти в бъдещия век и безкрайната ти слава, за което се молим и се надяваме.

Известяваме ти, чедо наше, радостни известия, които и на тебе е най-приятно да чуваш, и на нас е най-прилично и свойствено да съобщаваме. Обедини се Църквата Божия!1 Престана да я вълнува бурята, причинявана от онзи, който отколе действа престъпно! Но щом тя се обедини и бурята престана. Ония, които се бяха отцепили от нас и твърдо стояха за отделянето си, отказаха се от самомнението си, разкаяха се за ония неща, за които враждуваха, и по милост Божия пак се съгласиха с Нашето мнение. Това, което искаше Църквата, те приеха единогласно. С една реч, като признаха заблуждението си, отново се върнаха в обятията на Църквата, които човеколюбиво се отвориха за тях, досега Църквата затваряше своите обятия, защото те според свойството на човешката природа чувстваха по човешки и не зная по какви причини обичаха да противоречат. Но когато по благоволение Божие всичко това беше отстранено и настана Божествен мир между нас, ние се съединихме в едно, приехме като собствени чеда ония, които досега бяха отделени от нас, и отново се съединихме като със собствени членове. Най-после Църквата Божия има една глава чрез първия архиерей и Бог наш и чрез Нас, недостойния, но все пак удостоения да бъдем архиерей, обединена е и се управлява спокойно. Изключение правят малцина, които имаха възможност да разберат всичко правилно, та да не прекарат живота си безславно, но подбудени от своята злоба, не се страхуват открито да проявяват доколкото това зависи от тях своето разделение и да нарушат единството на Църквата. Но и те, ако действително принадлежат към нашия глава - великия наш Бог и първосвещеник, - или сега, или после с радост ще се присъединят към него; ако пък не [се присъединят], нищо от това, защото те ще легнат на мястото, което им е избрало тяхното безумие. А пък светата Божия Църква, освободена от причината, която я смущаваше, придобива твърде добро устройство и въздава благодарност на Христа, своя жених, за това, че той я избави от съблазните, и вижда отново събрани около себе си своите чеда, които и сега не можа да лиши от пълнотата на свещенството онзи, който отначало е лишил човека от собственото му блаженство.

Ето ти радостните известия, чедо Наше, които, убеден съм, че ще възрадват душата повече от всичко друго, което може да донесе на хората радост. Но кой след това ще помогне на речта ми? Кой ще бъде с мене, като вземе участие в думите ми, когато беседвам с човеколюбива и пресладка душа? И ние ще напомним, че по Божия воля ти не си забравил своята кротост, но си принуден от хора - не зная какво да кажа за тях освен това, че са намислили да влошат отношенията между българи и ромеи било по собствена подбуда, или пък подтиквани към това от лукавия демон, - достигна дотам и да дойдеш до такива работи, които нито ти сам, най-човеколюбиви ми сине, нито ние, нито пък някои други от тия, които знаят и чуват за твоята човеколюбива и кротка душа, сме очаквали. Защото кой можеше по-рано да очаква да се случи някога, че Симеон, който със своя велик ум и благолюбие е довел българския народ до голяма слава, който повече от всички хора мрази злото, почита справедливостта и се отвращава от несправедливостта2, който побеждава страстите, въздържан е в храненето си не по-малко от ония, които се подвизават в планините, който не вкусна вино и с нищо не се отличава от ония, които са дали обещание да живеят вън от този свят, освен по дадената нему от Бога власт да управлява, кой прочее може да предположи, че един такъв и толкова боголюбив мъж ще докара ромеите и българите до сегашните бедствия,3 до безкрайното кръвопролитие и до такова опустошение - уви, опустошение! - на Божиите храмове, на обителите на девиците, които често се въздържаха дори да дишат въздух, и на мъжките манастири, гдето Бог се възхваля и прославя ден и нощ?

Какво пък да кажа за градовете, селата, къщите и за всичко, което съставя за хората утешение в живота, за другите нещастия, които постигнаха човешкия род, сиреч за овдовяване и осиротяване, лишаване от братя, пленяване, робство и, с една реч, за това, което е заместило предишното благоденствие на българи и ромеи, за тази печална промяна, която те претърпяха от бедствията на войната? Всичко това извършиха не врагове, не тия, които се намират вън от кошарата на истинския пастир, Христа, Бога наш, не ония; които са чужди в наследието на вярата, но кои? О, твърде тежки ми бедствия! Уви, достойно за съжаление повествование! Децата се ожесточиха срещу бащите си в Христа и овцете Христови станаха зверове едни срещу други, а наследниците на вярата и сънаследниците на славата Христова водят война помежду си! Кой, ще кажа пак, ако не види със собствените си очи, би могъл да се надява, че такива страдания, такива бедствия са постигнали ромеи и българи? Но, чедо Наше богохранимо, ако и да ни е постигнало това - о, да не беше станало, - то ни постигна поради козните на лукавия демон, постигна ни поради неговата завист към всички хора и особено към християните, понеже дяволът повече пламна против тях от завист, понеже знае, че те най-много водят борба с него, че той е бил изгонен от цялата вселена от християните, че християните и до ден днешен отслабват неговата мощ и постоянно разрушават въдворената от него гибелна тирания. Затова той беснее против християните, затова всякак се старае доколкото може да ги наскърби и отрупа с нещастия. И тъй тези ужаси и даже повече от ужаси са произлезли, както казах, от злобата на дявола, а тъй също и от хората, които, от една страна, сами спомагат на неговата злоба, а, от друга страна, поради своето слабоумие все повече отблъсват от себе си добрите [хора]. Те повдигнаха и войната срещу тебе,4 било като съдействаха на лукавия демон, било като желаеха това поради своето слабоумие и така разположиха твоята блага душа. Понеже често малка искра подпалва неугасим пламък, то и искрата, която произлязла от безумието на тези хора, запалила в сърцето ти тоя голям пламък, който оттогава и до днес не угасва.

Но, желани ми сине, дано не вземат връхнина нещастията! Дано и ти както всеки боголюбив човек, който няма равен на себе си по ум между съвременниците си, несравнен по благородството на душата си, дано не бъдеш победен от зломислието на долни хора, които не струват ни обол. И заради това, че са те огорчили подобни хора, да не питаем вечен гняв спрямо ромейското царство, чиито многобройни и големи благодеяния ти знаеш, понеже си ги изпитал! Какво отношение има към ромейските власти и подвластния им народ това, че някакви си недостойни човечета са дръзнали да въстанат против тебе? Какво отношение има това към императора, който още нищо не разбира, ако хората, които лошо управляват делата му, са взели такова решение спрямо тебе ?5 Но ти си оскърбен. Нека ти бъде достатъчно, че са наказани ония, които са те оскърбили -  и при това много повече, отколкото те заслужаваха. Защото, когато някой е подложил на съответно наказание оня, който е тъкмял да нанесе обида, то той, ако не е твърде жесток, се задоволява с това. Когато пък отмъщението е много по-голямо, нима той може да се гневи повече и да желае още повече да наскърби тоя, който го е оскърбил? Аз тук не казвам за някой кротък и човеколюбив [човек], подобен на тебе, но за такъв, който, макар и да е бил жесток и необуздан, все пак ще прекрати своята жестокост, ще угаси огъня на гнева си и ще сключи мир с тоя, който несправедливо е намислил да повдигне ръка. Тъй и ти, чедо Наше, прекрати гнева си, върни се пак към собствената си кротост и тури край на човекоубийствата и на другите бедствия, които търпят досега християни от християни.

За това, най-любезно ми чедо, сега ти съобщавам писмено. Но ако Христос, Бог наш, мирът, който превъзхожда всеки ум7, със своето наставление насочи душата ти така, щото ние сами лично да се явим при тебе и със собствените си уста да поговорим с тебе за това и за друго, ако това поискат обстоятелствата, то ние сме готови да се явим при тебе. И не се страхуваме нито от старостта си, нито от немощта, нито от трудността на пътуването си, стига само твоята добродетел да поиска да се съгласи на мир. И тъй съобщи ни дали Бог ти е внушил това велико и спасително за ромеите и българите дело, т. е. да се явя сам при тебе там, гдето е възможно да се назначи място, и да видя тебе – тоя многожелан за мене образ – и да поговорим за това, което е нужно и полезно относно общото положение. Яви ми чрез задържаните от тебе ромейски апокрисиарии6, които ти ще изпратиш назад и които ще дойдат тук, устно и с писмо за твоето боголюбиво намерение, та така с пълна увереност и на драго сърце да предприемем това трудно пътуване, ако и да не е според силите ни, като пристигнем или в Месемврия8, или другаде, гдето ти се нрави. И онова, което трябва да се каже и чуе за ромеите и българите, ще бъде казано и с това войната ще се прекрати и ще се закрепи мирът, с който ще се прослави Бог, а дяволът пък и ревностните му слуги ще се посрамят, ще се възвеличи и името ти в настоящия и бъдещия живот и ще живеят в спокойствие и далеч от бедствията подвластният под твоята ръка народ и ония, които са подчинени на империята. Тя с Божия помощ ти е служила като учителка и пътеводителка към спасението и като възстанови предишните обичаи, ще те насочи към доброто и най-възвишеното, ще ти даде възможност да се прославиш и да добиеш чест и по този начин да познаеш първоначалното предопределение на Христа.

 

________________

 

БЕЛЕЖКИ:

 

1. На схизмата, която възникнала в Цариградската църква заради четвъртия брак на Лъв VI Мъдри през 906г., бил турен край със събора в Цариград през юли 920г. Вж.J. Hefete, Histoire des Conciles. IV, р.р. 750 - 751.

2. Пс. 118.163: „Мразя лъжата и се гнуся от нея, а Твоя закон обичам.”.

3. През 920г. Симеон предприел поход срещу Византия, като изпратил една войска към Тесалия, а друга — в Източна Тракия. Българските войски нахлули чак към Коринт и извършили опустошения,  за които Николай Мистик говори в писмото си. Вж. Златарски, Писмата ...,СбНУК, ХІ, стр. 35-37; Същият, История, 1, 2, стр. 403— 412.

4. Николай Мистик тук загатва за византийските управници, които предприели похода срещу България през 917г. Той не споменава причините за новия поход на Симеон, но представя работата така, като че ли този поход е бил продължение на неговото отмъщение за 917г. Вж. Златарски, Писмата... , С6НУК, ХI, стр. 36 — 37.

5. По време на събитията Константин VІІ е бил непълнолетен и решенията са били взети от Зоя и нейния антураж. По време на самостоятелното си управление император Константин VІІ действително поддържал мирни отношения, макар в съчиненията си да не крие омразата си към цар Симеон и да го представя там по съвсем различен начин от описанието на характера му, което прави патриарх Николай Мистик в това писмо.

6. Т.е. задържаните византийски пратеници. За апокрисиарии изобщо вж. A= Emereau, Apocrisiaires et apocrisiarat. Notion de l’apocrisisrat; ses varietes a travers l’histtoire. Echos d’Orient, XVII 1914, pp. 289-297. – Ibidem, Les apocrisisires en Orient, ibid., pp. 542-548.

7. Фил., 4.7: „и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса”.

8. Според Златарски в гръцкия текст на писмото това място се чете: ίν' οΰτως μετά πληροφορίας εαυτούς έκδεδωκότες προθύμως, εί και υπέρ δύναμιν ημών το πράγμα, πρός τούς πόνους τής πορείας, είτε πρός τήν Μεσημβρίαν, ή άλλοθι ού άν άρέση κα ταλάβωμεν, като „πρός τήν μεσημβρίαν” не указва посоката на пътуването, а местото, пункта, където са могли да се срещнат Ник. Мистик и Симеон, което се потвърждава тъй също и от  думата „άλλοθι" която има само местно значение. За туй, според него вместо μεσημβρίαν в нарицателно значение „юг," ние мислим, че тръба да се чете Μεσημβρία, т. е. собственото име на града.