ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Патриарх Николай Мистик

13-то писмо

(До първия човек на Симеон)

 

 

Писмото на патриарх Николай Мистик до цар Симеон І е написано в края на 919г. или края на 920г. Роман Лакапин извършил преврат и отстранил императрица Зоя от властта. Доколкото император Александър и императрица Зоя с действията си предизвикали военните конфликти между двете държави, то патриарх Николай се опитал да се възползва от новата ситуация за да бъде подновен мирът.  Още повече, че Роман Лакапин имал нужда от мир, за да укрепи властта си. Промяната не била изгодна за цар Симеон, тъй като той имал намерение да омъжи дъщеря си за Константин VІІІ и така да засили влиянието си в управлението на Византия. Но макар отношенията между България и Византия да останали изострени, то управлението на Роман І довело до подобряването им. Патриархът изпратил писмо (ХІ, 8-мо до цар Симеон) със същото съдържание и на българския владетел, за което споменава в изложението си,  както и своето второ писмо до българският архиепископ (ХІІ писмо).

Причината патриархът  да се обърне към „първият човек”  от една страна се дължала на обстоятелството, че както споменава в някои от писмата си, считал, че кроткият и боголюбив цар отбягва мира, тъй като е подведен от съветниците си, а от друга, Николай Мистик  е опипвал почвата да създаде свои привърженици в България. С времето патриархът разбрал, че действията на царя не са под външното въздействие на съветниците, а той сам взима решенията, а от друга страна, че българският архиепископ и останалите първенци в Преслав не били склонни да си кореспондират с управляващите във Византия зад гърба на своя владетел. Вероятно това е причината останалите запазени писма да са само до българския владетел и да няма други до ръководителят на българската църква и болярите. Начинът на адресиране на писмото показва, че Николай Мистик не е бил добре запознат с държавната структура на България и лицата, които заемат ключови постове в държавата, което изглежда се дължи на лошото проучване от страна на византийските пратеници. Управлението на Лъв Мъдри и Константин Багренородни е период на засилен интерес към античното творчество, но както се вижда повече се е разчитало на древните автори, отколкото на съвременни проучвания. Разбира се не е изключено писмото да е фиктивно, т.е. с него патриархът не е целял да подтикне някой от болярите да подкрепи усилията му за мир, а да демонстрира, че Николай Мистик е твърдо убеден, че обтегнатите отношения се дължат на лоши съветници, които подклаждат конфликта, а кроткия и боголюбив български владетел противно на нрава си действа под тяхно давление. В такъв случай писмото е съставено с идеята, че то ще бъде предадено и прочетено от българския владетел. Като се има предвид краткостта на писмото и това, че въпреки дългия престой на византийските пратеници в България патриархът не е посочил титлата и името на „първия човек”, то втората възможност е твърде вероятна, като начинът на посочване на адресата в такъв случай ще е свързан с предпазливост да не бъде издаден някой симпатизант на Византия, ако поименно бъде посочено до кой е изпратено..

Ръкописи: 102r-103r.

Издания: Дуйчев, сп. „Прометей”, кн. 5/1939, стр. 23, стр. 26-27; Извори за българската история, т. VІІІ (ГИБИ, том ІV) стр. 227-229, под № 11, CFHB, vol. VI, Nicholas I Mysticus, Ruby Johnson Jenkins, L. G., Weserink, DO, W., 1973, стр. 88-93; Migne, Patrologia graeca, CXI, coll. 96-D-97-D, XIIІ.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Филми] [Ново]

 

Служителите на великите владетели, чедо Наше, се украсяват с най-големи добродетели и успехи, и то толкова повече, колкото се знаят, че са им по-близки. Като знаем, че ти си такъв, знаем и това, че и без Нашите слова мислиш онова, което подобава на величието на твоята добродетел. Като мислим наистина така за тебе, заехме се да ти изложим предмета на настоящото писмо, понеже това нещо е голямо и нуждаещо се от твоето благоразумие, за да се изпълни. Отнася се за мира, който ни даде Христос, нашият Бог, за прекратяване на убийствата и кръвопролитията и другите злини, които произтичат от войните - защото няма нищо по-велико от това дело, нито по-присъщо на хора благоразумни и притежаващи голяма слава. По този въпрос писахме и на многославния и възлюбен Наш син и знаем, че неговата добролюбива, блага и кротка душа, въпреки че множеството наши грехове вложиха в нея семена на горчивина, ще се отнесе благосклонно към Нашите слова. Все пак чрез писмо подтикваме и тебе да съдействаш и като привързан и близък негов служител да му послужиш ревностно в делото, което ще му създаде наистина велика слава. Защото, като спазваш чиста обичта към него в много други дела, стараеш се да му служиш, като съдействаш за неговата чест и слава, но в никое друго дело, както в това, не ще се прочуеш, че служиш за негова чест и слава, или пък ще засвидетелстваш така предаността си към него и горещината на обичта си към своя господар.

Помисли, чедо Наше, за злините на войната, страданията, които сполетяват хората от нея, и, от друга страна, благодатта на мира и ползата, която произтича за хората от него. И като ги сравниш, виж сътрудник на каква негова чест и слава ще станеш, ако с Божия помощ вместо войните, вместо убийствата, вместо заробванията, с едно слово вместо голямата човешка гибел, ще му служиш в тази боговдъхновена служба да бъде възхвален заради добрините на мира и да се прослави, а не да придобие противното поради злините от войните. Не се нуждаеш от много слова, нито неговата добра и добролюбива душа ще отблъсне твоята молба, само се постарай, само пожелай да помолиш и аз вярвам, че ще го видиш готов да потърси божествения мир. Не казвам това просто така, но съм убеден от онова, което човеколюбивият Бог стори: защото той отстрани причинителите на войната и на това изтребление по своите неведоми и справедливи присъди, като им въздаде наказание, достойно и съответно на тази тяхна злоба1. Заради това и ние не смятаме повече да продължаваме словото, нито да те отегчаваме с дължината на писмото, но само една молба ще добавим, щото Христос, нашият Бог, и него да го почете и прослави и в настоящия живот, и в бъдещия чрез сключването на мира, като направи тебе, чедо Наше, още по-близък на твоя господар и любимец негов и за този стремеж и старания те удостои с вечни блага.

 

БЕЛЕЖКИ:

 

1. Става дума за отстраняването на Зоя от управлението след преврата извършен от Роман Лакапин.