ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Патриарх Николай Мистик

11-то писмо

(8-мо писмо до цар Симеон І)

Писмото на патриарх Николай Мистик до цар Симеон І е написано в края на 919г. или края на 920г. Роман Лакапин извършил преврат и отстранил императрица Зоя от властта. Доколкото император Александър и императрица Зоя с действията си предизвикали военните конфликти между двете държави, то патриарх Николай се опитал да се възползва от новата ситуация за да бъде подновен мирът. Още повече, че Роман Лакапин имал нужда от мир, за да укрепи властта си. Промяната не била изгодна за цар Симеон, тъй като той имал намерение да омъжи дъщеря си за Константин VІІІ и така да засили влиянието си в управлението на Византия. Но макар отношенията между България и Византия да останали изострени, то управлението на Роман І довело до подобряването им.

Издания: Сб.НУК, кн.ХІ, 1894, стр. 23-27; Извори за българската история т. VІІІ (ГИБИ, том ІV) стр. 218-223, под № 9, CFHB, vol. VI, Nicholas I Mysticus, Ruby Johnson Jenkins, L. G., Weserink, DO, W., 1973, стр. 72-81.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

До същия

Ако беше възможно аз самият да се явя при тебе, чедо Наше, аз не бих се отказал да направя това: щях да пренебрегна дългия път и суровата зима и не щях да се поколебая да предприема пътуване към твоята преславна власт. Сега пък, когато и старостта Ни е налегнала и нейното бреме едва ми позволява да ставам за малко от леглото си, Ние против волята си се въздържаме от такова пътуване, за което зная, че ако можех да го предприема, то щях да постигна целта си. Защото нямаше да престана ту с думи да те умолявам, ту да ти целувам главата, очите, милото лице и ръцете, ту да обгръщам коленете ти и даже краката ти дотогава, докато не постигна желаното Но мене ме удържа от такова пътуване тежката старост и неумолимата тирания на болнавостта, та затова трябва да ти пиша. Но най-напред помисли, чедо Наше, за какво се отнася пратеничеството и ако аз случайно поради моите грехове съм недостоен да бъда изслушан, то поне важността на работата, за която се застъпваме, нека да смекчи твоята христолюбива душа, което, аз мисля, и ти сам желаеш и търсиш и само препятствия от страна на хората задържат това прекрасно желание. Но защо ли аз да не изкажа по-скоро душевното си желание и работата? Аз предварително се приготвям и като че предварително подготвям достъпа за молбата си: умоляваме и просим, чедо Наше, като ти представяме онази молба, заради която Бог и Отец на всичко изпрати в света Единородния Си Син¹ като апостол и пратеник, понеже той изпрати от Своето пречисто и божествено лоно² Своя равнопочитан и равнославен Син, за да разруши преградите на враждата и да закрепи мир между враждуващите едни срещу други³. Умоляваме те ние, смирените и удостоени да стоим пред свещения олтар, и не само заради един наш успех, но заради неизказаната добрина на Онзи, който ни е удостоил с тази благодат, умоляваме твоята христолюбива душа за установяване мира, за което, застанали пред олтара, молим Бога.

Докога изначалният враг на творението на Божествената ръка ще се радва на нашите злополучия? Докога християнската земя ще се обагря от кърви, пролени от християнски ръце? Каин уби брата си Авел и макар да беше убит само един човек, все пак кръвта му надигна глас към Бога⁴. Какао мислиш, чедо наше? Какво смяташ, когато толкова кърви досега са пролени? С какво стенание трябва да се вика към Бога? Аз вече няма да говоря за живите: за деца-сирачета, за жени-вдовици, за тези, които са се лишили от братя, за тези, които са загубили чеда, за свещените олтари, за разпръсването на монасите, за изнасилването на девиците, чиито непрекъснати стонове и сълзи постоянно достигат до Бога. Зная, че ти, който и без нашите слова си разумен и дори извънредно разумен, размисляш за това. Но, уви, поради злобата на дявола и злите съвети на хората⁵ попадналата в кротката ти душа горчивина те раздразва, бидейки човек, и те подбужда, щото ти да не допуснеш да се прояви твоята кротост. Но, възлюбено чедо, ако това е работа на дявола, то нека не му позволим повече да се подиграва с нас. Ако пък тези достойни за съжаление и омразни неща са произлезли от злите съвети на хората, то нека се задоволим с тези взаимни нападения. Предишните управници⁶ започнаха недобро дело: те предварително опечалиха душата ти с това, което повдигнаха срещу тебе. Ти им доста отмъсти; помисли за ставалите бедствия и угаси душевния си гняв, защото ония, които се бяха заловили да ти вредят, са вече наказани.

Съществува закон, който има сила не само между хората, но и между зверовете. Често се случва да виждаме как дивите зверове в гнева си се нахвърлят един върху друг, но когато единият бива победен, другият се укротява. Нека не се стремим да надминем природата на зверовете, нито да имаме неугасим гняв, нито безкрайно озлобление. Но ако преминеш към човешки разсъждения, и особено такива, които подобават на твоето благоразумие, и като оставиш войните, убийствата и кръвопролитията, обърни поглед към великото дело на мира, на безценното наследство, оставено ни от Тогова, който счете за достойно да стане наш брат, за да ни направи, след като въдвори мир⁷, синове на Бога и Отца. Представи си, чедо, че той стои между ромеите и българите и като показва своите рани, прободената си страна, пробитите си ръце и крака, казва следното:
”Що е това, чеда Мои, народе Мой, възлюбено наследство, което ми даде Отец заради моето послушание и за това, дето съм стигнал до кръста и смъртта? Що е това, как забравихте Моята заповед? Как не си спомняте Моите наставления? Къде изчезна любовта, която аз ви оставих? Що стана мир, на който аз ви научих? Как вие, които ме признавате за своя глава и които обичате да се наричате Мои членове, се въоръжавате един срещу друг? Това не е свойствено на членове, които имат една глава: на тях им е необходимо да се разделят и да си търсят друга глава.” Представи си, че това говори сам Христос и Бог ваш, опечален повече, отколкото тогава, когато Той беше прикован на кръста. Нека се побоим от думите му, сякаш наистина го слушаме, нека се засрамим от раните му, нека се побоим да му причиним печал и навреме да оправим взаимните грешки! Нека го освободим от скръб и мъка заради нас, нека направим благосклонно божественото правосъдие, като се възвърнем отново към мира и възобновим предишната любов! Нека не чакаме, щото това, за което ние започнахме да воюваме, или по-добре да кажем, започнахме да беснеем един срещу друг, да бъде осъдено [от него], когато и защитата бъде неприемлива, и всяко оправдание недействително, а присъдата неотменна!

Не ни осъждай като хора, които бръщолевят, ако проточваме надълго словото, защото общите бедствия и разкъсвания на сърцето ми Ни принуждават към това и ако за мене беше възможно съгласно древния израз да разполагам „с много езици”⁸, то аз бих пожелал това, та по този начин може би щях да се наплача достатъчно и щях да отправя към Бога и към Твое великодушно господство молби, които не биха отстъпвали много на самите нещастия. Но понеже аз не разполагам с много езици, то ще се възползувам от този, който засега ми е даден от природата, и затова, както вече казах, принуден от душевна горест, ще разтегна словото си. Помисли си, чедо мое, преди бъдещия съд и преди тамошното страшно представяне, че не се прави разлика между управници и бедни според тяхната светска знатност, а само според техните духовни заслуги. Вземи пред вид и това, че преди онова всеобщо явяване пред неподкупния Съдия делата в настоящия живот ще бъдат споменавани след нашата смърт от ония, които ще живеят тогава. Кой прочее от по-сетнешните поколения, като чуе за толкова голямо изтребление на християните, няма да порицава, няма да проклина, няма да нарече с най-лошото име онези, които са извършили това.

Твърде често мнозина са ставали врагове помежду си, но ония, които са били по-снизходителни и по-човеколюбиви по нрав, са слагали предел на враждата, не са упорствали изцяло в злото, но като са съзнавали, че ненавистта е чужда на човешката природа, са превръщали омразата в мир. Аз не говоря за чеда, които са извършили това спрямо бащите си, братя - спрямо братята си, ученици - спрямо учителите си, но и за ония, които са далеч от подобно родство и отношение. А какво е вашето поведение? Вие, деца, питаете непримирима вражда към бащите си, братя - към братята си, ученици - към учителите си, и то на какво учение! - на учение, което отвори очите на вашата душа, приведе ви към светлина, освободи ви от робството на дявола и освен това - което несравнено [стои] най-високо от всичко направило ви е синове Божии. И тъй кой от потомците, като узнае за това, няма да зачерни с всякакви порицания и хули ония, които са предизвикали по този начин безсмъртна вражда? После каква е ползата от земната знатност, слава, власт и мощ, когато като си отидем от този живот, ние оставяме подире си позорно име, когато ще бъдем охулвани, когато ще бъдем порицавани от онези, които мразят злото, когато онези, които обичат благото на мира и се отвращават от убийствата и кръвопролитията, ще ни проклинат? Доброто име, чедо мое, стои по-високо не само от голямо богатство, но и от всяка слава и земна знатност.

Иде ми на ум, че ти още от детинство желаеше добро име, почетен и славен спомен⁹. Нека да не го загубиш заради честолюбие и суровост на душата! Добре е човек да замине за онзи свят, като отнесе със себе си възхвала за своята добродетел, а добре е да оставиш своите да се наричат чеда на отличен, справедлив, кротък и човеколюбив баща, а не противното на това. Да не се случи, чедо мое, щото твоите синове, моите пресладки чеда, да бъдат тъй нещастни, че вместо тия хубави имена, които споменах, да наследят противните. Такова наследство е по-ценно от оная власт и мощ, която ти ще им оставиш. За тези неща постоянно се грижиш, тъй като наистина си поставен от Бога да управляваш своя народ. Освен това, като не се отказваш от твоята изначална справедливост и кротост на душата си, обърни слуха си към нас, а преди слуха - и сърцето си и обърни внимание на онези слова, които ти се казват като от приятел и любящ баща. Ако, разбира се, не смяташ за недостойно да ни наречеш баща, ако и грешник, все пак аз съм старец и епископ по сан. Тях Христос Наш и Бог ви е дал за духовни бащи и са много по-истински, отколкото плътските, защото плътската връзка се разкъсва, а духовната е неразривна. Но нека речта ми се свърши с молитва¹⁰. Пък и какво друго ние ще кажем освен следното? Дано Христос, истинният наш Бог, който е дошъл в света да изчисти съблазните, смекчи твоята благородна душа и ако някоя съблазън е попаднала в нея, да я очисти и отново да запали у вас и да напрани да блесне изначалната светлина на пребожествената любов, която бащата на тъмнината се стараеше да угаси. Онзи, който е унищожил враждата в плътта си и е съчетал разделеното, който е умиротворил всичко¹¹ чрез своята света и пречиста кръв, той и сега да прогони всяко разделение, всеки раздор между ромеите и българите и отново да ги съчетае в едно, като им даде да се наслаждават от благостта на мира, след като бъде смазан бързо сеячът на съблазните и родоначалникът на злото!

_______________________

БЕЛЕЖКИ:

1. І Йоан, 4.9: „Божията любов към нас в това се яви, дето Бог проводи в света Своя Единороден Син, за да бъдем живи чрез Него.”

2. Йоан, 1.18.

3. Еф., 2.14: „Защото Той е нашият мир, Който направи от двата народа един и разруши преградата, що беше посред”; Колос. 3.15: „15. и мир Божи да цари в сърцата ви; към него сте и призвани в едно тяло, затова благодарни бъдете.”.

4. Бит. 4.10: „И рече (Господ); какво стори? Гласът на братовата ти кръв вика от земята към Мене;”.

5. Явно патриарх Николай Мистик е считал, че цар Симеон е подтикван от съветниците си към война, защото наред с писмото до владетеля е изпратил сходни писма до българския архиепископ и до „първия човек на Симеон”.

6. Под „предишните управници Николай Мистик разбира византийското правителство начело с императрица Зоя.

7. Йоан, 14.27: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава.”

8. Омир, Илиада: „Дори да имах десет езика и десет гърла”.

9. Прит., 22.1.: „По-добре е добро име, нежели голямо богатство, и по-добре е добра слава, нежели сребро и злато.”.

10. Еф., 2.15-16: „Ето защо и аз, като чух за вашата вяра в Христа Иисуса и за любовта към всички светии, не преставам да благодаря на Бога за вас, като ви споменувам в молитвите си”.

11. Кол. 1.20: „и чрез Него да примири със Себе Си всичко, било земно, било небесно, като го умиротвори чрез Него, с кръвта на кръста Му”.