ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Патриарх Николай Мистик

10-то писмо

(7-то писмо до цар Симеон І)

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

         Николай Мистик бил роден в Цариград през 852г. Бил е цариградски патриарх от 901 до 907г., а след това повторно от 912 до 925г., когато починал. Известно време (913г.) е бил начело на регентството на малолетния император Константин VІІ Багренородни (913 - 959г.). Някои считат патриарх Николай за един от преподавателите на цар Симеон І в Магнаурската школа, но е малко вероятно, тъй като разликата във възрастта на двамата не е била чак толкова голяма. В това писмо действително патриархът нарича себе си стар баща, а Симеон юноша-син, но това е в преносен смисъл, т.е. като патриарх се явява духовен баща на владетеля на неотдавна покръстения народ. От патриарх Николай Мистик са запазени 163 писма, от които 26 до цар Симеон І, 2 до българския архиепископ и 1 до стратега на Стримон. Има и едно писмо свързано с извършване на български езически обреди.

            Писмото по-долу е било изпратено на цар Симеон след поражението на византийската войска станало при р. Ахелой на 20.08.917г.

            Това писмо се публикува по превода направен от Васил Златарски. Преводът е издаван изцяло няколкократно Сб. НУК, кн.ХІ, стр. 17-20 и в Извори за българската история т. VІІІ (ГИБИ-том ІV) стр. 216-218, където е под № 8. Макар и посочените преводи да се свързват с името на В. Златарски, между тях има някои текстови различия. В основата на текста по-долу е превода на Златарски, който макар и по-стар е по-качествен, но са направени някои промени, тъй като езикът и правописът вече са твърде остарели.

 

                                                      ALD

 

До същия

            Същият израз, който стои в началото на твоето прекрасно и разумно послание, и аз поставям в началото на писмото си до тебе, сине мой, ако само подобава да нарека син тебе, който си оскърбил баща си; но аз съм твой баща и, щеш-нещеш, епископ, който, дори да е и най-малкият, не се отказва да почита Бога. Прочее епископите, ако и да са грешници, не ви считат за свои съдии; по-скоро те са ваши съдии, щом вие принадлежите към стадото Христово и не сте се отклонили от своя пастир. Но аз съм оглупял, както казваш ти, благоразумният. Ние възнасяме благодарност към нашия Бога, който за нашите грехове ни е изложил на най-низко оскърбление! А я ми кажи ти, мъдрият, ти най-умният: ако съм аз глупав, аз, старият баща, който умолява сина-юноша за мир, за договор, за прекратяване кръвопролитието между християните, то какъв трябва да бъде юношата-син, който нарича баща си глупав [и - този баща], който го уговаря само за мирни отношения? Обърни внимание на туй, което мислиш, което говориш и което пишеш. „Видях, казва пророкът, превъзнесен и разпрострян (туй, което е изпуснато, изпуснахме от уважение към тебе; ти твърде добре го знаеш). И преминах покрай него и го нямаше, и търсих го, и не се намери мястото му.1 - Нека това бъде достатъчно за тази част на това писмо. Слушай по-нататък. Не мисли, че станалото поражение2 е произтекло за изпълнение на твоите суетни помисли, не мисли, а ако пък мислиш, отхвърли това предположение, като празнословие. Народът, който беше излязъл срещу тебе, е победен, 1-о, по неизречената присъда на Оногова, Който изважда от съкровени хранилища Своите присъди, когато Му е угодно, а 2-о - доколкото е възможно на хората да знаят - разбит е поради собствените си грешки. Несправедливо и неоснователно постъпваш, като приписваш победата на собственото си желание и като мислиш, че уж настоящето поражение, което постигна ромейския народ, е станало заради господството на твоята власт над ромеите. Ти си млад; и ако не си чул, то узнай, а ако си чул, но си забравил, то спомни си.

Някога отдавна персийска войска3 е стояла на лагер по тукашните полета и произвеждала пожари по предградията и опустошения, с които ти сега заплашваш; но тя погина, и само името й остана за спомен, а Ромейската империя стои на основите си. Но и по-рано от персите племето авари, клон от които сте вие и у които вие (казвам го не за да те обидя) бяхте роби и бежанци4, е правило нападения на този велик, охраняван от Господарката и Владичицата на всички град, и е достигнало до самите му стени; но и те погинаха, и не съществуват даже остатъци от тяхното племе, а пък този град се украсява с отдавна падналата му се слава и царско достойнство. Искаш ли да ти напиша и за друго тиранско нашествие, което не може да се сравни с вашето? Сарацините преплуваха с множество кораби, конница и пехота, седем години обсаждаха този велик и наистина Божи град, и всичките ги сполетя гибел и твърде малко се завърнаха в отечеството си, а той, градът, си остава и се опазва, охраняван под крилата на древното благоволение Божие.5 Обикнах те и те обичам, сине мой, аз, оглупелият баща, както казваш ти, който ти дава глупав съвет, както ти мислиш, а в действителност - съвсем не глупав: остави [на страна] внушенията на ония, които те въвеждат в заблуждения, отхвърли суетните надежди, задоволи се с властта, която си получил в наследство от прадедите си, не пожелавай да господаруваш над ония, от които ти си се научил да познаваш Господаря на всичко! Никой разумен роб, като се намира под властта на някого и после [бъде] пуснат на свобода, няма да поиска да бъде господар на този, който го е освободил от робство.6 Помисли тъй също и ти, че вие сте били роби на дявола и че сте били избавени от неговото робство от ония, които по милост Божия управляваха Ромейското царство. Не помисляйте да бъдете властители на ония, чрез които вие се удостоихте с освобождение. Не бъди толкова неблагоразумен и не оставяй след себе си спомен, че е имало някога архонт на българите, който е поискал да покори освободителите на българския род от робството на дявола, и да стане господар на освободителите. Ето какво написах аз, глупавият, според мнението ти, до тебе, благоразумния. Ти пък, като мъдър, твърде добре знаеш, ако само ти си мъдър, изречението: „Дай на мъдрия причина и той ще стане още по-мъдър"

 

БЕЛЕЖКИ:

1.      Псалм 36 (Слав.) 7:35-36. Пълният текст, който патриархът е цитирал частично гласи: „Видях нечестивият превъзнесен, и разпрострял се като зелено дърво, но преминах покрай него и нямаше го, и търсих го и не го намерих.”, т.е. пропуснатата дума е „нечестивия”.

2.      Поражението на византийците при р. Ахелой на 20 август 917г.

3.      Тук Николай Мистик като че ли различава две обсади: на персите и аварите, но всъщност това е била само една обсада, а именно обсадата през 626год. по време на войната между император Ираклий (610-641) и Хозрой II (591—628). Когато Ираклий победоносно настъпвал срещу Персийската държава, персийския цар Хозрой II, изпратил част от армията си срещу Цариград, която достигнала до Босфора. Аварският хаган с огромна войска, в състава на която влизали освен аварите също славяни, гепиди и българи, обсадили Цариград.  Обсадата обаче не била успешна. Хаганът се опитал да прехвърли персийската войска на европейският бряг, но плавателните съдове на славяните били разбити от връхлетялата ги буря. Разгневеният хаган наредил да избият спасилите се славяни, което довело до брожение в армията му и той бил принуден да снеме обсадата. Цариградчани приписали бурята, която разбила славянските плавателни съдове на покровителството на св. Богородица, в чест на която бил установен празника Покров на Пресвета Богородица, който у нас се отбелязва на 1 октомври.

4.      В резултат от интригите на император Юстиниан І се стигнало до военен конфликт между прабългарските племена, който довел до отслабването им, в резултат от което те били покорени от Аварския и Западно-тюркския хаганат. След неуспешен опит да наложат свой кандидат за аварски хаган през 632г. българите нечело с хан Кубрат, Алцек, Кубер и Мавър се отцепили. По времето на хан Крум земите на хаганата били поделени между българите и франките, а аварите били асимилирани. Някои погрешно считат, че в това известие се има предвид, че Крум е бил от българите, които останали подвластни на хаганата и след разгрома на аварите от франките дошъл в Дунавска България. Действителност и Йосиф Генезий (ГИБИ, т.4, стр. 334) казва за Крум, че „предводителят на българите по род произхождащ от аварите и хазарите и водещ името си от господаря си Бургар, когато ромеите оставили да се засели в Доростол и Мизия”, но по-скоро става дума за определяне на българите по техните тогавашни съседи от запад – аварите и от изток – хазарите, а пък под Болгар явно се има предвид хан Аспарух. Бележката на Николай Мистик е крайно неуместна, защото с нея напомнял на Симеон І, че макар някога българите да били подвластни на аварите, те се опитали да поставят свой кандидат за хаган, а след това ги подчинили и асимилирали, т.е. по този начин насърчавал противно на намерението си подтиквал царя да продължи завоевателната си политика спрямо Византия и да иска да бъде признат за император на ромеите. Цар Симеон е проявявал интерес към историята, която обаче явно не била силната страна на патриарха. Очевидно Николай Мистик не си е взел поука от забележката на цар Симеон, който го е нарекъл оглупял и в това писмо, опитвайки се да се представи за много начетен е продължил да дава неуместни примери, които вместо да потвърдят думите му, по-скоро ги опровергават.

5.      Става дума за поредицата от военни кампании, които продължили 7 години (669-676). Тогава Цариград бил обсаждан всяка пролет, а есента арабите се оттегляли и на следващата пролет отново обсаждали градът. Намесването на арабските военни кампании, макар и да е пропуснато по-подробно описание на едногодишната обсада през 716-717год., са поредния крайно неуместен аргумент на патриарх Николай Мистик, който сериозно вреди на по-нататъшното му изложение за заслугите на византийците към българите. За спасяването на византийската столица по време на обсадата през 716-717г. помогнал хан Тервел, като българската войска блокирала по суша арабите, което било причината за сериозния недостиг на провизии за обсадените. Затова избраният от патриарха исторически пример не е особено сполучлив, защото без българската намеса, Цариград е можело да падне в ръцете на мюсюлманите. Така погледнато по-скоро българите са освободители на византийците, защото ако арабите бяха завзели византийската столица, то и да имаше покръстване, заслугата вероятно щеше да е на папата.

6.      Става дума за покръстването на българите, което е представено като освобождение от дявола.