ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Патриарх Николай Мистик

1-во писмо до критския емир

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

         Николай Мистик бил роден в Цариград през 852г. Бил е цариградски патриарх от 901 до 907г., а след това повторно от 912 до 925г., когато починал. Известно време (913г.) е бил начело на регентството на малолетния император Константин VІІ Багренородни (913 - 959г.). Някои считат патриарх Николай за един от преподавателите на цар Симеон І в Магнаурската школа, но е малко вероятно, тъй като разликата във възрастта на двамата не е била чак толкова голяма. От патриарх Николай Мистик са запазени 163 писма, от които 26 до цар Симеон І, 2 до българския архиепископ и 1 до стратега на Стримон. Има и едно писмо свързано с извършване на български езически обреди. В сборника първо има две писма до критския емир, а след това следва преписката на патриарха с българския владетел и главата на българската църква.

           

            По нареждане на войнолюбивия, но бездарен император Лъв VІ Мъдри византийската армия под командването на родственика на императрица Зоя Карбонопсида - логотета на дрома и друнгарий на флота Имерий нападнала арабите и първоначално имала успехи. През месец октомври 911г. византийският флот воден от Имерий претърпял съкрушително поражение от арабите, командвани от вероотстъпниците Дамян и Лъв.  Скоро след завръщането му в столицата император Лъв починал и новият император Александър затворил Имерий в дворцовия манастир Кампа, където той починал след шестмесечен престой. За отмъщение заради нападението на византийците Дамян се разправил жестоко с християните живущи на остров Кипър. В края на 913 – началото на 914г. по време на военната кампания за превземането на остров Стровил Дамян заболял и починал. Писмото на патриарха е било изпратено след това събитие, за което той споменава в писмото. По време на изпращането на писмото патриарх Николай Мистик вече е бил сред регентите на малолетния император Константин VІІ.  По тази причина и Николай Мистик се изразява в писмото не само като глава на църквата, но и като държавен ръководител. С писмото той призовава арабския владетел да се преустановят репресиите спрямо християните. Предполага се, че надслова на писмото е грешка на преписвача, а адресат е бил не критския емир, а самия халиф Ал-Муктадир.

 

                                                      ALD

 

До преславния, най-знаменития и възлюбен емир на Крит.

 

Всяка земна власт и начало, приятелю, зависят от началото и властта свише: и няма власт измежду хората, - няма и владетел, държащ на земята власт със собствената си мъдрост, ако Владиката на небесата, Царя и единствения Владетел, не се е съгласил за (тази) власт. И така, дори и нищо друго да не ни подбужда към общение един с друг и към беседа с думи, най-малкото, тъй като Ние сме получили дара на властта от Единия, то затова на тях самите ако е възможно, би трябвало всички имащи власт сред хората да не пропускат нито един ден без общение един с друг и писмено и чрез знаещи нещата посланици. Още повече (би следвало да го правят лицата) заемащи високо положение и стоящи на власт, колкото с по-голяма почест са обкръжени; те, като някакви избрани братя, открояващи се от останалите братя и държащи управлението на властта. Какво пък значат нашите думи? А то е, че двете власти, capацинската и ромейската превъзхождат цялата власт на земята и блестят като две големи светила над небесната твърд. И вече само заради това ние трябва  да се отнасяме един към друг общително и по братски и заради това, че ние сме разделени от начина си на живот, нравите и религията, не следва напълно да се избягваме един други и да се лишаваме и от това непълно общение, което се осъществява чрез писмените отношения. Затова ние трябваше да мислим и постъпим така, даже ако никаква друга необходимост на нещата не ни беше подбуждала към това.

Сега пък и случилото се е такова, че ние се убеждаваме, с какво разумно основание говорихме; и това не се нрави на твое величество. Това и ни подбуди да пишем и да изпратим вече заминаващите към вашата от Бога дадена власт посланици. Но от по-рано изложените събития ние ще кажем за това, че има много (случаи), когато стоящия на власт можел по право да се  старае де се отличи, но само ако той вече по-рано не е бил решил да докаже, че е недостоен за властта; и вместо да служи на подчинените си за пример за добродетелен живот, заставяйки ги приятно да се удивяват на неговата власт и да се вселят чрез нея с любов (към него), той предизвиква и възбужда по-скоро към ненавист и оскърбление. Най-високата степен на добродетелите на управника и главната за неговото добросъвестно изпълнение на задълженията е справедливостта, чрез която той и сам придобива сила и безопасно управлява поданиците си, и враговете трудно започват да му се противопоставят. Защото всичко останало от живота на управника, който се стреми към добродетели, го украсява и подобно на цвят разцъфтява, на поданиците пък не помага много, ако те самите нямат доброто желание да се съревновават и подражават по добродетели на управника. Справедливостта  пък, се явява като да е общо благо, прави управника по-силен и обезпечава безопасност на неговите поданици.

След като казах това, нека поговорим вече и за причините, заради  които ние започнахме този разговор. Островът на кипърците (Кипър), о многославни вожде на сарацините, откакто кипърците, сключиха със сарацините мир, станаха данъкоплатци на Ваше могъщество, до настоящето време живееше под охраната на договорите, и никой от вашите предци, което управляваха сарацинския народ, не е нарушавал договорите и не им е причинявал никакво зло; но, съдейки по обстоятелствата, представителите на властта в онези времена са били добре и справедливо настроени, почитали са и са съблюдавали първоначалните разпоредби на техните бащи, обезпечени с писмено потвърждение да не се правят никакви нововъведения, да не замислят нищо друго, вече не говоря за това, че те не са правели нищо противно на волята на предците. Какво пък да кажем ние сега? Макар доколкото времето е минавало и древността на договорите им е дала по-голяма сила, толкова повече би било необходимо да се пазим да не ги унищожим,- но всичко е унищожено и стъпкано, и решенията, които са постановили вашите бащи, и грамотите написани от тях със собствените им ръце, и договорите, и клетвите, които тогава сарацините дали на кипърците, давайки им гаранция. И вместо мир, договори, клетви - мечове, войни и убийства постигнаха нещастните кипърци: ако някой друг беше сторил това с тях, то те би трябвало да получат помощ от сарацините. Защото такъв е общия закон при всички, че всеки, който има като данъкоплатци градове или народи да излиза против нападащите ги и възбуждащите война и да ги избавя от нападения, все едно че данъкоплатците са им станали близки хора.

Но това правило, съществуващо при всички народи, даже [при тези които] не знаят закона, е нарушено от сарацините, управлявани от закони, и остров, който е бил ваш данъкоплатец без малко в течение триста години, без изобщо да са забелязва промяна в състоянието на подчинение, не правещ никакви нововъведения нито относно данъците, нито относно друга повинност, която те били длъжни да носят пред сарацините, не даващ даже никакъв повода за обвинение,- заради едното само безумие на човека отрекъл се от християнската вяра и станал лъжлив мюсюлманин, бил опустошен и погубен. И жителите му - едни станали плячка на меча, други били подложени на изгнание, обвинявайки се само в това, че те в продължение на толкова дълго временни благоразумно са ви се подчинявали и не е бил забелязан (никакъв) недостатък в угаждането им към вас, независимо от това, че вие често сте се обръщали с нас сурово въпреки положението и общите права на съглашението. Но, ако те; което е свойствено за хората, и да се съгрешили случайно и да са замислили нещо против вашата воля, то и в такъв случай не е било нужно да се отива с оръжие и веднага да се пристъпва към кръв и убийства: та това е недостойно не само за сарацин, но и всеки друг народ, знаещ и съблюдаващ порядките на човешкия живот; но (би трябвало) по- рано да ги упрекнете за грешката, да докажете, че те постъпват несправедливо, да ги убеди да дойдат на себе си и да не излизат от пределите на дължимото, и това (да сторят) не веднъж, а два и повече (пъти). И ако те не бяха разбрали и вместо това, за да усвоят доброто, се насочвали към по-лошото мнение, тогава вече без да се боите ни от съда Божи, нито от човешкия (би трябвало) да се пристъпи към наказание и пресичане на безумието (на лицата), въвлечени в това. А нищо от това не е сторено; но, за което вече казах, вие сте се отнесли подобно на врагове с невинни хора, които в нищо не са се провинили, без да се измени нито едно от предишните решения.

Кой от живущите сега или от тези; които ще бъдат после, чувайки за това, няма да обвини във голяма несправедливост извършилите това? А как вашите предци, сключили с киприотите съглашения и дали им клетви, ако само съществува у умрелите някакво съзнание за това, което се върши в този живот, не възнегодуват силно срещу вас, не счетат подлежащо на всякакво осъждане не само за това, че вие сте прегрешили относно остров Кипър, но и относно самите себе си, и няма да (ви) подложат на всякакви проклятия, като отцеубийци? Защото ако някой се надигне против собствения си баща докато е жив, той не ще избегне обвинение за това, че той е отцеубиец, а ако някой унищожи решенията (на своя) баща вече след това, когато той е бил (вече) напуснал настоящия живот, той не ще ли да бъде отцеубиец и не ще ли подлежи на същото това обвинение? От гледна точка на послушанието в какво се отличава едното от другото? А по-добре е да се каже, ако някой реши по-дълбоко да вникне в нещата, то последното послушание се явява толкова по-тежко престъпление в сравнение с послушанието (на волята на) живия баща, колкото повече подобава на преминалите в бъдещия живот почитанието от децата, благоговейната памет и съхранението на заветите. О, как да го кажа! Този човек, който не обича християните и пренебрегващ сарацините, - говоря за Дамян, - не обръщайки внимание на настоящото, не помислил и за бъдещето, подбуждан само от едното безумие и безразсъден гняв, е извършил безбожно дело, което за вечни времена ще бъде паметник на неговата злоба, сривайки до земята, доколкото му е било по силите, многолюдния остров, предавайки на гибел неговите жители.

Да, ти ще кажеш, (а) някой ще възрази: имало е причина, подбуждаща към това: и подбуден към това, той е извършил това, което изглежда безбожно: защото Имерий, залавяйки на острова сарацини, ги изтребил, макар на основание на договорите би следвало, те бързо да бъдат спасени от киприотите и върнати в местожителството им. По-натам, ти, о човеко, със своите обвинения и не мислиш за закона на справедливостта? Ти даже не разбираш, на кого по право трябва да падне обвинението, което ти привеждаш? И на кого (трябва) справедливо да се гневиш? Нека бъде справедливо това обвинение, което ти представяш, и киприотите да понесат наказание за тежко пострадалите сарацини,- и аз още не говоря, че даже тогава не би следвало заради простъпката на Имерий и неговите приятели да наказваш всички, да (ги) подлагаш на целия ваш гняв и раздразнение. Но нека бъде това, което казах, и нека киприотите бъдат наказани за това, че Имерий, живеейки на острова с киприотите, се оказал в отношението си със сарацините суров. Ако пък Имерий по никой начин не е свързан с киприотите, то защо заради него се подлагат на опасности (хора), които според справедливостта нямат отношение към обвиненията срещу него и (не са длъжни да) носят наказание за стореното от него. Защото той, ставайки началник на ромейската войска и подчинявайки враговете, където му се удавало, постъпвал надлежно. А киприотите не ви считат за врагове: те не са извършили нищо лошо, а и не са били в състояние да се противопоставят на Имерий и да изтръгнат сарацините от ръцете му. Защото даже не може да кажеш това, че те не са направили (това), макар да е било възможно да го сторят или че те са се присъединили към него и заедно са се сражавали във вреда на  сарацините.

И така, защо заради този ти воюваш с киприотите и изливаш на тях своя гняв? А защо вместо това, че да се стараеш да се отплатиш на оскърбилия те за това, което той е сторил, ти отмъщаваш за своята обида на (хора), които нищи неприятно не са извършили (спрямо теб)? Или за това, че Имерий е навлязъл в твоята земя и след война е покорил някои градове в Сирия, - за това киприотите са подложени на наказания, и ти ще считаш за справедливо да се гневиш на тях, - ти вдигаш оръжие и вместо да се сражаваш с Имерий, започваш война против тях? Но така не са решавали нито твоите предци, нито техните наследници до теб. Защо? Защото киприотите, съседи на ромейската и сарацинската държава, не вдигат ръце нито срещу вас, нито срещу ромеите, но еднакво остават да служат както на вас, така и на нас, а повече служейки на вас. Затова, както е несправедливо и безчовечно да воювате с киприотите заради това, че Имерий е излязъл (да воюва) против вашата страна, така пак е беззаконно и достойно за всякакво порицание да воювате с киприотите заради това, че случайно някои сарацини на острова са попаднали в ръцете на Имерий. А ти, както ми се струва, при по-нататъшния ход на нещата ще започнеш война и срещу сирийските християни заради това, че християни (въобще) воюват против вас. Ако пък подобен начин на действие превъзхожда всяко кръвопролитие, то пак такова кръвопролитие може да се нарече това, което става с киприотите. Но да оставим това, което ни се говори за доказателства за беззаконност на войната.

Погледни също на Божието наказание; ти, (като човек) изключително разумен и способен да разбира божиите решения, поразмисли също за небесния гняв за извършеното от беззаконника Дамян. Защото  изчезването му измежду хората учи на това; но и болестта, която го застигна от момента, в който той с несправедливи убийства опетни кипърската земя, и малко по малко го изтощаваше, служи за доказателство за справедливото Божие наказание за беззаконието; ако пък искаш, също и това, което се случи по море с вашия флот, и гибелта на вашите кораби край самия остров, който този злодей и замислял да погуби. Аз зная, че и без нашите думи ти разбираш и съзнаваш това; но, тъй като нищо не пречи, та и ние да отбележим това, това (ние и) казваме. Впрочем, от дадената Ви от Бога власт зависи не само да разберете, но и да поправите станалата грешка и да върнете на нещастните киприоти предишните, дарувани им от вашите предци права, безопасност и спокойствие, да им оставите предишните условия на мира осигуряващи това, което е определено да се плати, носещите и сега спрямо сарацините предишната служба, свободни от всяко притеснение и насилие, причинено им вчера и по-рано от грубостта и безчовечността на Дамян. Не ставайте нарушители на прекрасните решения и договори на вашите предци и вместо подобаващата ви се чест и слава за справедливостта не изпадайте в противното.