ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Патриарх Николай Мистик

7-мо писмо

(4-то писмо до цар Симеон І)

Писмото на патриарх Николай Мистик до цар Симеон І е свързано с похода на цар Симеон І срещу Цариград през 913г. След като обсадил Цариград по суша, цар Симеон І предложил преговори за мир. В тази връзка патриарх Николай Мистик му изпратил това писмо.

Издания: Сб.НУК, кн.ХІ, 1894, стр. 3-11; Извори за българската история т. VІІІ (ГИБИ-том ІV) стр. 201-202, CFHB, vol. VI, Nicholas I Mysticus, Ruby Johnson Jenkins, L. G., Weserink, DO, W., 1973, стр. 17-21.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

До същия

Ние получихме ужасен удар в сърцето, многообични мой сине, от ужасното известие¹. Това, което ние ти написахме по-рано, подбудени от бащинска любов, както заради тебе и славата ти, така и заради себе си, като прибавихме към наставления и укори, както обикновено постъпва със сина си грижливото и неспокойното бащино сърце. Но, ако ти си прочел предишните ни писма, сине мой, то ти още повече си могъл да узнаеш нашата гореща любов към тебе, как ние се грижим за тебе, за твоята чест и слава на земята и за спасението и блаженството ти на небесата. Но това се отнася към това, което ние писахме по-преди; сега пък, когато узнахме от писмото, изпратено до нашия син, христолюбивия цар, за твоите разпоредби, сърцето ми се облекчи от скръбта, която го угнетяваше, и сега пиша с това, щото ти, сине мой, ако преди си се оскърбил от нашето отеческо порицание, да забравиш това оскърбление, още повече като знаеш, че това порицание беше извикано не от омраза, а от голяма любов към тебе, и не само голяма, но и истински отеческа. Ако да бих могъл да бъда при тебе, инак бих се опитал да удържа похода ти. Как и по какъв начин? - като стисна ръцете, прегърна главата (соб. очите) и цялото тяло (соб. всичките членове) на моя син; ако пък и тогава ти би захванал да упорстваш, то аз бих се хвърлил в краката ти. Но тъй като аз не можах да те възпрепятствам лично, а за мене беше необходимо, поне отдалече да се опитам да удържа похода ти, то длъжен бях да се обърна към порицания, както подобава на всеки баща и на този, който смее, сине мой, да те порицава и не само за това, че ти си ми син, но и затова, защото те много обичам, тъй като тези, които много обичат, по природата си вече са способни благосклонно да пренасят порицанията на приятелите си, а още повече порицанията на родителите към сина, особено когато порицанията имат близки отношения към честта и спасението на порицавания. Освен това, природата на разумните хора е такава, щото тя благосклонно пренася укорите на приятели. И защо? Защото никой от враговете не би порицавал този, който лошо постъпва, а напротив, ако би могъл и ако би получил доверието му, само по-скоро би го насочил към по-лошото; следователно, на приятелите му остава да го укоряват; затова ние направо казваме, че те трябва да се радват, а не да скърбят, когато тези, които се стремят към лошото, са порицавани от приятелите. И тъй, когато чуваш порицания от приятел или от баща, ти си длъжен да се радваш, защото ние в името на Господа Бога, Вседържителя и Спаса, сме убедени, че това, за което ние сме писали, ще принесе полза, а не вреда, като дарува земно щастие, - ако ти искаш да приложиш старание, - и небесна слава, без която всичко, което на земята се показва добро и славно, - всяка власт и мощ за този, който ги е придобил, биват тежки и жалки, а до колко пък с това се намалява и небесното блаженство, от което ти да се не лишиш, и с което да те награди Христос Бог наш по молитвите на Всесветата и Пречиста Владичица, надеждата и спасението на християните, и на всички светци!

БЕЛЕЖКИ:

1. Известието за похода от 913г., по време на който Цариград бил обсаден от Златната порта до Влахерните, т.е. по протежение на целия участък на града, който е достъпен по суша.