ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Патриарх Николай Мистик

6-то писмо

(3-то писмо до цар Симеон І)

 

 

Писмото на патриарх Николай Мистик до цар Симеон І е свързано с подготвянето на нов военен поход срещу Византия. Причината за новата война е бил отказът на възкачилия се на трона император Александър да поднови мирния договор с България. През Средновековието договорът бил скрепяван от сключващите го с клетва, която ги обвързвала пред Бога да спазват постигнатото споразумение. Доколкото обаче клетвата обвързвала персонално само лицата, които я полагала пряко или чрез пълномощник, то с идването на всеки нов владетел договорите трябвало да се подновяват. По тази причина при възшествието на нов владетел при него пристигали пратеници от другите страни, които го приветствали, поднасяли му дарове и подновявали договорите, като така с тях се обвързвал персонално и следващия управник. Отказът на Александър да поднови мирния договор по същество водел до състояние на необявена война. В този смисъл походът на цар Симеон се явява обичаен отговор при подобен отказ. В случая обаче, след като Александър забъркал всичко това починал, на престола се оказал малолетни му племенник Константин VІІ Багренородни и регентство, оглавявано от патриарх Николай Мистик. Николай Мистик, който твърде разклатил позициите на Константин VІІ първо обявявайки брака на майка му Зоя с император Лъв за незаконен, а после и забърквайки се в заговор, след като неочаквано се оказал начело на империята побързал да поправи пакостите, които той и император Александър причинили. Първо се разправил със съучастниците си в заговора, а после се обърнал с това писмо към цар Симеон за да избегне предизвиканата от император Александър война. Ето как е описано събитието в съставеното под ръководството на император Константин VІІ продължение на Хрониката на св. Теофан Изповедник: „Архонтът на България Симеон изпратил при Александър мирно пратеничество, съобщавайки, че би се радвал да са в мир, а също, че обича и почита императора, както било и при император Лъв. А този поради своето безразсъдство и глупост позорно отпратил пратениците, при това прибягнал до заплахи, мислейки да изплаши Симеон. Мирът бил нарушен и Симеон решил да вдигне меч против християните.” (6.6).

Писмото е датирано от Златарски към края на месец юли, като е било изпратено във връзка с отговора на българския владетел на ІІ-то писмо на патриарха до него. По данните от писмото, то е било изпратено между 7 юни и август 913г., т.е. между смъртта на Александър (6 юни), разправата с Константин Дука, който пристигнал в Цариград преди церемонията на третия ден от кончината на императора и месец август 913г., когато започнал похода на цар Симеон.

Издания: Сб.НУК, кн. Х, 1894, стр. 404-406; Извори за българската история, т. VІІІ (ГИБИ-том ІV), стр. 198-201; Nicholas I Mysticus,CFHB, vol. VI, Ruby Johnson Jenkins, L. G., Weserink, DO, W., 1973, стр. 39-43.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

 До същия

Това, което ти бях писал преди, чедо мое, писах го за обща полза на ромеи и българи, а сегашното писмо съдържа същото намерение и стремеж. Като знаем, че разногласието и размирието са вредни и за онези, които държат властта, и за поданиците им, Ние силно се измъчваме душевно заради това не само като служител на светия олтар, макар и недостоен за такава служба, но и защото през дълговременния и нещастен Наш живот не малко знания придобихме от древната история, а тъй също и от съвременните събития, какви злополучия поражда несъгласието. Но като знаем също и ония скърби и страдания, които постигат човешкия род поради съперничество и омраза, Ние ти пишем и сега. Защото дори враждата на един човек с друг е нещо тежко и в такъв случай, ако мирът не превари да прекрати враждата, то опасността застрашава с преголяма загуба и единия, и другия. Още по-тежко е, когато дом с дом и град с град враждуват така. А дори не мога да опиша, колко по-пагубно е, когато един народ враждува с друг и не иска да се помири. Но всеки разбира това, а не по-малко твоят най-благоразумен и съвършен разум. Няма какво повече да кажа, защото вече и по-рано ти говорих и защото и ти без моите думи, чедо мое, си в състояние да научиш другите на онова, което е полезно, прекрасно и за мира, а съвсем не се нуждаеш да бъдеш увещаван.

Що се отнася до това, което е било решено от сената и за което са изпратени при вас пратениците, които носят нашето писмо, те със собствените си уста ще ти предадат, както и Нашето писмо ще те извести за това, че ако ти поддържаш непроменено своето намерение и ако не искаш да се върнеш към предишното положение - да се даде клетвено уверение, че българите няма да вредят на ромеите, нито римляните ще правят нещо вредно за българите, а ще се прилага, както и по-рано тъй наречената конвенция1: да ти се изпраща това, което ти се праща по обичая2 от Ромейската империя до Дебелт и оттам чрез вашите хора да се донася до Твое господство и ти да се задоволяваш от тия неща и да не искаш нищо повече, нито да идват при тебе императорски хора и да ти се поклонят. Това е решението и аз също ти пиша, за да те подканя и да те моля да отклониш бедствието, което би постигнало и двата народа - ромеите и българите, ако, не дай Боже, мирът не бъде сключен; съхрани собствената си чест и слава и не оставяй след себе си повод за злословие и порицание на твоето славно име; та да не би заради бедствията, които ще постигнат и двата народа, да бъдеш предаден на проклятие от ония, които ще претърпят нещастията. Затова аз те увещавам и подканям като баща чедото си и като божи служител, макар и недостоен за божествената слава, тебе, прославения от Бога, който те е поставил и комуто ти ще бъдеш длъжен да дадеш отчет, ако се установи, че си извършил нещо недостойно и противно на неговата свята воля.

А когато тези, които по-преди бяха изпратени до тебе с Нашето писмо, ни съобщиха след връщането си следното: понеже ние бяхме казали в писмото си, че походът ти не може да бъде извършен без кръвопролитие3, ти си отговорил, че ние сме казали, че с кръвопролитие ще можеш да получиш това, което искаш4. Ние бяхме много удивени и много огорчени от тези думи, даже се чудех дали те говорят истината и не е ли всичко това лъжа и измислица на разказвачите. Как можа да помислиш това? Как можа да произнесеш тези думи? Като имахме пред вид бедствията, които постигат ония, които се сражават и враждуват, ние казахме, че не може да се мине без кръвопролитие, когато предприемеш похода си и започнеш враждата. А те използваха тези думи - не зная техни ли са или са ги чули от твоите уста - които не само ние, старец и архиерей, макар и недостоен, но дори и едно дете не би искало да произнесе. А и кой не знае, че когато настане вражда между някои, то неизбежно ще последват рани и убийства? Но във всеки случай не трябва нарочно да търсим повод, поради който някой да излезе виновник на кръвопролитието. Нима ти не виждаш всекидневните войни? Едните захващат война с цел да завладеят имуществата на неприятелите, другите пък тръгват срещу тях със същото желание да заграбят имотите на неприятелите. И така настъпват нещастия за едните и другите, както обикновено, защото нещата не се развиват според надеждите на едните и на другите, но едните биват излъгани и губят надеждите си, а пък другите може би ги сполита пълно разорение и гибел.

И тъй нито ти, чедо мое, не извращавай думите ни, нито пък позволявай някой друг да стори това, като ги изопачава по желанието си та да не се помисли, че ние говорим туй, което нито знаем, нито сме помислили, нито сме говорили, а още повече такова, което не би казал никой друг, освен ако не е изпаднал в крайно умопомрачение. Прочее, както казахме по-горе, ние силно бяхме смаяни при голямото безумие на ония, които ни казаха това. О, да беше казаното само едно безумие и то да не беше подложено на вечно осъждане Ако всяка празна дума не е безотговорна пред олтара на Христа5, то колко по-виновна е такава клевета? Но ако тези, които ни казаха, са избълвали това от сърцето си, то ние не скърбим толкова, макар казаното и да е тежко, защото, когато някоя мисъл е несъвършена и погрешна, то естествено е, че тя се замисля и изказва несъвършено и погрешно. Ако пък това е рожба на Твое Високопочитаемо велемощие, което обича благоразумието, то нека нашият Бог ни пощади и избави от клеветата, а към тебе бъде благосклонен както сега, тъй и в бъдеше, като ти дава възможност да обмисляш, да обсъждаш и правиш това, което ще бъде свободно от всяко човешко порицание и което ще те представи безупречен пред вечния съдия.

БЕЛЕЖКИ:

1. Думата конвенция и сега се използва, за обозначаване на международни договори, но в днешно време обикновено се употребява когато става дума за многостранен договор. Употребата на κομβέντον в писмото е станала причина да и бъде отделено внимание и в някои изследвания: Златарски, Писмата. С6НУК, Х, стр. 409 и бел. 2.; Д. Моравчик, Komenton -Печенежское или русское слово? (Acta Antiqua Academiae Scientiarium Hungaricae, t.1, fasc. 1-2, рр. 225-233); М. Андреев, Д. Ангелов, История на българската държава и право, София, 1958, стр. 80.

2. Тезата на Златарски, че не ставало дума за данък, а за подаръци или откуп за мира не е особено убедителна. Още св. Теофан Изповедник пише, че съгласно договора между Константин ІV и хан Аспарух трябвало да се плаща данък за срам на ромеите. Лъв Дякон също описва недоволството на Никифор ІІ, че е поставен в положението на роб, когато при него се явили пратениците на цар Петър І да искат да се плати данъка.

3. В 5-то писмо, което се явява второто до Симеон І и първото, в което се говори за военни действия между двете страни няма такъв израз. Това показва, че или е имало поне още едно писмо между достигналите до нас 2-ро и 3-то писмо до Симеон, или че поредността в сборника не навсякъде е хронологична и това писмо е свързано с някое от следващите, вкл. някое, което също не е запазено. Възможно е в сборника да не е включено писмо на Николай Мистик, което той е написал от името на сената, а не от свое. Не е изключено обаче това да са били реплики на патриарха, които пратениците са предали устно, тъй като явно отговорът на владетеля е бил такъв, защото Николай Мистик заявява, че не е сигурен дали Симеон наистина е заявил подобно нещо.

4. Симеон е използвал т. нар. аргумент на противното производен на логическото правило на изключеното трето – след като не може да постигне желаното по мирен начин, значи може да го постигне с война. По всичко личи, че благодарение на подготовката си в Цариград Симеон е доминирал не само на бойното поле, но и в словесния двубой.

5. Мат., 12.36: „И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден”.