ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Патриарх Николай Мистик

3-то писмо

(1-во писмо до цар Симеон І)

 

 

 

            Писмото на патриарх Николай Мистик до цар Симеон І е свързано с искането да му бъде предадено лице, което се е укрило в храма „Света София” в Цариград. Данните от текста на писмото не позволяват да се определи за кое лице става дума, нито причината за настойчивото искане на цар Симеон І да му бъде предадено. Арета Кесарийски в писмото си до Григорий Ефески (вж. ГИБИ, т. V, стр. 70-73) пише за архиерея Стефан, който бил избягал и с това навлякъл гнева на българите и осуетил сключването на мир. Но доколкото в това си писмо Николай Мистик не се опитва да убеди цар Симеон да сключи мир, то е малко вероятно да става дума за този Стефан. Във връзка със същия този случай Николай Мистик е изпратил писмо (№ 4) и до българския архиепископ със същото искане. В него е малко по-обстоен за лицето, като е посочил, че то нито е било българин, нито е било служител на някой в България. Тъй като не е посочено и че е византиец, то е възможно да става дума за някой от сръбските привърженици на Византия. Тъй като императорите Лъв, Александър и Роман І са имали по-твърд подход към цар Симеон и е било твърде вероятно да отхвърлят искането му, то изглежда писмото е написано по времето на регентството на патриарх Николай (913-914) или на Зоя Карбонопсина (914-918). Тъй като следващото писмо на патриарха до българския владетел се отнася до събитията през 913г., то е възможно писмото да е от тогава. Но от друга страна, ако патриархът има предвид членовете на регентството на императрицата, когато говори за хората, които са отвели беглеца от храма, то тогава писмото е от периода 914-918г.

Азалното право е познато още от античността, когато се е считало, че укрилите се в някой езически храм се намират под закрилата на бога, който е негов патрон и убийството им се считало за светотатство. Тази практика се запазила и след приемането на християнството. През 397г. по времето на император Аркадий бил направен опит да се ограничи азалното право и да бъдат лишени от право на убежище тези, които били обвинени в оскърбление на владетеля или в съзаклятие за преврат. Това предизвикало сериозно възмущение, като тогавашния цариградски архиепископ св. Йоан Златоуст категорично се противопоставил. Азалното право е било регламентирано в § 16 от Закона за съдене на людете: „Никой не бива насилствено [да изкарва] из черква тогова, който е в нея прибягнал. Но прибягналият открива работата на попа и вината, извършена от него, когото попът приема като беглец, догде се издири по закона и се изпита неговото обвинение. Ако ли някой се опита да изкара из черква насилствено побягналия, който и да бъде, да получи 140 рани. И тогава, както трябва, да се издири обвинението на избягалия.”. Когато при сходни обстоятелства е бил поставен този въпрос при управлението на Йоан V Палеолог и майка му Ана, във връзка с искането на Иван Александър да му бъде предаден избягалия в Цариград Шишман, втори син на цар Михаил Шишман и Ана Неда, като била отправена и заплаха с война при отказ, то на свикания съвет  патриархът предложил беглецът да се укрие в храма „Света София” и да се позове на азалното право, но Йоан Кантакузин се противопоставил на това, с аргумент, че царят щял да каже, че „Тия закони не са за мен, а важат за ромеите…” (ГИБИ, т. 10, стр. 278-281). Николай Мистик още щом станал регент на империята веднага нарушил азалното право, когато съучастниците му в опита за преврат на Константин Дука - Григора и Лъв Хиросфакт се укрили в храма „Света София” – те били извлечени оттам насила и наказани.

Издания: Сб.НУК, кн.ХІ, 1894, стр. 3-11; Извори за българската история т. VІІІ (ГИБИ-том ІV) стр. 186-188, CFHB, vol. VI, Nicholas I Mysticus,Ruby Johnson Jenkins, L. G., Weserink, DO, W., 1973, стр. 17-21.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

 

 

До най-благородния и славния духовен син Симеон, архонт на България.

 

Може би, сине мой, ти ще намериш за излишно нашето желание да ти причиним онова душевно вълнение, което и без нашите думи тъй силно е подействувало на твоята благочестива душа. Обаче всеки човек е длъжен да се отнася снизходително към длъжника си, а особено неотстъпно това трябва да се съблюдава от ония, които с достигнали висшата власт, тъй като и властта не е представена от Вседържителя Бога на управителите за нещо друго, а само за туй, щото те в живота си да подражават на Онзи, Който ги е почел и ги е издигнал до върховната власт. Като разумен и мъдър, ти знаеш човеколюбието, добрината и снизходителността на Бога, Който толкова отстранява от нас нашите грехове, на колкото изток отстои от запад1. Ти твърде добре знаеш и това че ония, които действително заслужват дадената им от Бога власт, при съществуването на разни случаи, в които им се предоставя възможност да угаждат на Бога, изказват своята угода преимуществено с човеколюбие, търпение, кротост и милост към подчинените си. Затова те са поставени по-високо от другите не за да се злоупотребяват с властта си когато се разгневят и да вредят на хората, а за да поправят грешките с бащинско състрадание, дори някой често да е грешил. Но достатъчно е това предисловие, понеже аз ще ти изложа самата причина, заради която е молбата ми.

Някой си човек, който може да заслужава наказание или просто като човек изпаднал в нещастие, от страх пред вашата мощ потърси убежище в Божия храм2, който всеки християнин счита като око на вселената и в който Ние, макар и недостойни, извършваме денем и нощем службата си. Той ни трогна, когато безжалостно беше измъкнат от храма, докато многократно призоваваше за помощ Светия жертвеник и почитанието, което са длъжни да проявяват всички християните към божествените свети места и неприкосновеността на ония, които прибягват в тях. Какво друго трябваше да сторим Ние, служителите на светия олтар, макар и недостойни, ако не да се опитаме някак да не позволим с властта си на тези, които искаха да го извлекат; но последните пренебрегнаха да изпълнят това, като се сърдеха на Нас и грубо се отнасяха към Нас заради твоята угода, обаче, тъй като заявиха и по всеки начин уверяваха, че ти, сине мой, няма да постъпиш с него жестоко, и че той ще се удостои да получи от тебе прошка и помилване за постъпката си, ние го изведохме от храма и го изпратихме назад, като призовавахме за свидетели Бога и Неговия всесвят олтар, щото Той да не го остави без отмъщение както в настоящия, тъй и бъдещия живот, ако с него се случи някое премеждие и зло, което, сине мой, да те не постигне! И тъй, не мисли, че ти го получаваш от ръцете на ония, които са се явили при тебе, но считай, че съм присъствал самия аз, който съм го извлякъл от Божия храм и със собствените си ръце го предавам в твоите ръце. Помисли, до колко ти с това ще почетеш храма Божи и ще прославиш самия Бог и на себе си ще призовеш Неговата висока благодат, а не обвинение за поруганието на Божия храм, ако (което да не се случва) някое наказание и възмездие постигне този човек; а пък за снизхождението си към този човек ти ще имаш нашите смирени молитви за твоето благо и спасение.

Освен това, спомни си, сине мой, че и ти сам се нуждаеш за греховете си от Божията доброта и милост, които не е възможно да ги получи този, който не прощава дълговете на своите длъжници3. И тъй, прилично е да се въздаде на Бога отплата, състрадание към този човек, та и ти сам да получиш от Бога милосърдие. Длъжен си още да съобразиш и това, че, ако постъпиш човеколюбиво, то и наградата за човеколюбието ти ще бъде много по-голяма, отколкото самото наказание. А и както виждаш, заради тебе беше извършен не прост грях: храмът Божи е поруган, и заедно с него и неговия архиерей, а тъй също и догмите, които закрепяват неприкосновеност за ония, които прибягват в това велико убежище2. Но това ти е казано от нас като наставление. Остава още с печата на Св. Дух да закрепим по-яко казаното, а тебе, сине мой, да предпазим, за да не претърпиш нещо недостойно за твоята високопочитана добродетел и да не съгрешиш. Прочее „В името на Отца и Сина и Светия Дух," от Който Наше смирение, сме получили власт да свързваме ония4, които се нуждаят от спасението на душата си, забранявам ти да налагаш каквото и да било наказание и възмездие на изведения от храма Божи и да го подлагаш на някое мъчение, но да го удостоиш със съжаление и прошка, та и ти чрез молитвите си да спечелиш милостта на Вседържителя и Господа, а не гнева Му и укорите към тебе с ония думи, които освободеният от дългове раб бе изслушал със заплаха от появилия се господар, за дето, той се е показал несъстрадателен към ближния си5.

 

БЕЛЕЖКИ:

 

1.     Пс. 102.12

2.     Храмът „Света София”, подобно на много катедрали в Средновековна Европа имал статут на убежище – всяко лице, прибягнало в него, не можело да бъде извадено принудително. Така беглецът спасявал живота си, но се превръщал доброволно в затворник, тъй като ако излезел навън е можело да бъде задържан и убит. Въпреки наличието на това т. нар. „азално право”, т.е. „право на убежище”, то често било нарушавано от властите за разправа с някой политически противник.

3.     Тук патриархът е използвал думите на част от Господнята молитва: „и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си” (Мат., 6.12).

4.     Мат. 16.19: „и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата”.

5.     Мат. 18.23-35. В тази притча думите, които изрекъл господаря към своя длъжник, който се проявил като безмилостен кредитор били: „рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли; не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?”