ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
Коментар на 28-мо писмо (23-то писмо до цар Симеон І) на патриарх Николай Мистик от Васил Златарски
Литература:
СНУ, т. 12, стр. 182-184.
Правописът и езикът са осъвременени.
[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Галерия] [Филми] [Ново]
Продължителните и усилени старания на Ник. Мистик за
примиряването на църквите цариградска и римска най-после се увенчали с успех.
Изпратеното в 922 год. посолство в Рим1 с ново предложение за възстановяването
на сношенията между Рим и Цариград, повидимому, достигнало целта си. През
лятото 923 год.6 пристигнали, както се научаваме от
горното писмо, папските легати, Теофилакт и Кар, които заедно с патриарха
предали на анатема четвъртия брак и „всичко, което се нуждаело от лекуване,
получило надлежното излекуване. По този начин били възстановени отколе желаното
единодушие и единомислие между римската и цариградската църкви. От това толкова
важно събитие, на което в Цариград тъй много разпитвали, Ник. Мистик не можел
да не се възползва за да подейства на Симеон. Той веднага след това събитие
незабавно известява Симеон за него, като за събитие важно за всичката църква
Христова. Но изпращането на горното писмо, както той сам съзнава в началото на
писмото, било предизвикано не само от едно негово желание, а било написано тъй
също и по подбуждането на „светейшия папа; неговия брат и съслужител."
Работата е там, че папата, „тъй като, казва Ник. Мистик, се разнесло по цялата
земя и на всякъде говорят за достойните за съжаление събития [които са станали]
между ромеите и българите, ако и да не е видял със собствените си очи тези
толкова големи бедствия, но като се дълбоко съкрушавал в душата от слуховете
само и не бил в състояние да претърпи горчивата печал, изпратил своите свети и
угодни Богу мъже" и настоящето писмо. И тъй, според думите на Ник. Мистик,
това писмо било проводено по собствената инициатива на папата и даже повече: излиза,
че уж легатите били изпратени главно по делото за прекратяване войната между
България н Византия. Но едва ли работата е била така. Ние вече видехме по-горе,
че патриарх Николай, като представял във всичките си писма до папата работата
тъй, че уж настаналото след 920 год. единство в цариградската църква не можело
да се счита за свършено без потвърждаване и скрепяване от папата, признавал,
повидимому, авторитета на папата и в частните дела на цариградската църква. Но
в края на 922 год., когато отново призовавал папата да възстанови мирните
отношения между Рим и Цариград, той не се ограничил с това; за да достигне целта
си, той прострял този авторитет не само на църковните дела на Византия, но и на
политическите: заедно с обикновената си молба за изпращане легати за
окончателно утвърждаване на настаналото в цариградската църква единение, той
молил папата и за нравствено въздействие върху неумолимия и неукротимия Симеон.
В отговор на тази молба (вероятно, не без отстъпки от страна па Византия) били
изпратени епископите Теофилакт и Кар с писмо от папата до Симеон, „целта, и
намерението на което били да се отстранят раздорите между ромеите и
българите... да се утвърди мирът." На тези легати, съгласно решението на
„папата и всичките негови подвластни епископи," било поръчано да отидат
сами с писмото на папата в България и да го връчат на самия Симеон. Освен това,
според думите на Ник. Мистик, на тях било заповядано, ако Симеон остави без
внимание увещанията и посредничеството на папата и неговите епископи, да го
свържат „с неразривните връзки на Св. Дух." Патриарх Николай обаче
задържал легатите в Цариград, като мотивирал постъпката си с туй, че се побоял,
да не би Симеон да задържи и подложи тези мъже на притеснения и оскърбения, на
каквито се подлагали изпращаните от Цариград апокрисиарии. Но и тук едва ли
това само обстоятелство е накарало патриарха да задържи легатите. Няма съмнение,
че той повече се е боял, да не би Симеон, изпълнен от гняв и омраза към Роман и
особено поради несполуките си за последно време, някак да употреби всичките си
старания, за да разстрои настаналото сближение на двете църкви, понеже Симеон
прекрасно е знаел, че това сближаване е направено за ущърб на успехите му.
Предвиждайки всичко това, Ник. Мистик не се ограничил с едно само предаване на
папското писмо. За да произведе това последното по-голямо впечатление на Симеон
и да не бъде оставено без внимание, патриархът от своя страна се старае да
увеличи значението му, като указва на българския цар, как трябва да се отнесе
към това писмо, и какви могат да бъдат сетнините, в случай че той не послуша
наставленията на папата. Той направо го предупреждава да не навлече върху си
със своето непочитание гнева на върховните апостоли, подобно на Ананий и влъхвата
Елим, защото, ако той отхвърля авторитета на папата, отхвърля в същото време и
авторитета на самите апостоли, „на които папата денем и нощем ревностно
служи;" но заедно с това той изказва надежда, че, както Симеон е вече
много пъти оказвал почитание към светите и върховни апостоли, тъй и сега той ще
се отнесе с надлежното почитание и към „седящия на техния престол."
От тези две нови събития - сближаването на Рим с Цариград
от една страна, а от друга изпращането на папското писмо - Ник. Мистик, както
се види, е очаквал много. Той мислил, че сега Симеон, след като получил такова
внушително писмо от папата и узнал за примиряването на църквите, по-скоро,
отколкото друг път, ще се съгласи на мир. Затуй патриархът при всичките
подигравки и измами от страна на Симеон и неговото крайно жестоко отнасяне с
византийските пратеници, отново му предлага да се почне въпросът за
преговорите. Доколко Ник. Мистик е бил убеден в успаха си, види се от това, че
в това писмо той пак захваща да говори за лично свиждане, за осъществяването на
което той още през предната година се беше отказал, понеже беше решил, че то няма
да доведе до никакви резултати.
До колко е подействало всичко това на Симеон, ще ни
покаже следното писмо.
________________________
БЕЛЕЖКИ:
1. Вж. по-горе писмо XVIII. стр. 149.
2. Hergenröther, цит, съч., стр. 690