ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Коментар на 27-то писмо (22-ро писмо до цар Симеон І) на патриарх Николай Мистик от Васил Златарски

 Литература: СНУ, т. 12, стр. 177-179. Правописът и езикът са осъвременени.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Галерия] [Филми] [Ново]

Симеон, след като се убедил, че Цариград и сега, както ц по-напред, останал недостъпен за него, отворил дума за мир, понеже знаел, че и императорът, и патриархът са всякога готови да сключат мир. Както се види от горното писмо, Симеон се изказвал в полза на мира, а в исканията станал по-отстъпчив: той, както се вижда, оставил на страна претендиранията си за византийския престол; сега той искал тържествено влизане в Цариград и, тъй като патриархът вече му предлагал освен злато, сребро и драгоценни одежди, още и част земя, поискал така също да му се отстъпят всичките владения на империята на Балканския полуостров, и при това той настойчиво искал да се изпратят от Цариград при него хора, с които да почне преговорите. Няма съмнение, че подобни условия не са могли да бъдат и мислими за Византия, особено сега, защото, първо, да се позволи на Симеон триумфално влизане в столицата, значило би да го признаят за победител, и тогава византийците биха били длъжни да приемат всички предписани от него условия за мир, и второ, да му се отстъпят византийските владения на полуострова, би означавало да се откажат от Цариград. Обаче тази привидна отстъпчивост на българския цар давала възможност да се съди за неговото положение след несполуката му в замисления план: в нея както патриархът, тъй и Роман видели промяна в политиката на Симеон и предугаждали, че сега той сам няма да се реши да тръгне за столицата. Затуй, като продължавали, както и по-преди своята сдържана политика, те бързали да се възползват сега от желанието на Симеон да сключи мир. Патриархът отново изпраща до Симеон писмо, в което той го моли да го послуша, като „служител на свещения жертвеник," и убеждава Симеон, като „син на мира," да прекъсне гибелта на двата народа. Той му указва, че мирът е възможен само тогава, когато „тежките условия, които Симеон предлага, се променят на по-снизходителни," тъй като този, „който иска невъзможното, желае не мир, а по-скоро непрекъсната вражда;" при това патриархът доказва на Симеон, че само взаимните съглашения, а не желанията само на една от страните е в състояние „да утвърди мир и дружба." Освен това, Ник. Мистик, като вижда известна отстъпчивост у Симеон и като предполага, че тя е предизвикана от сегашното му несгодно положение, захванал още по-силно да настоява на предишните условия, предложени на Симеон, т. е. да му се дадат злато, сребро и други неща, а тъй също и част от земя. Тук той споменува даже за някакъв-си данък, какъвто „нито предшествениците на Симеон не са получавали от Ромейската империя, нито пък сам Симеон досега не е знаел," но в същото време патриархът направо заявява, че „нито влизането в града не ще му бъде позволено, нито другото, т. е. отстъпката на византийските владения на полуострова, тъй като „целият Запад се намира във властта на ромеите."¹ От горното писмо ние се научваме, че още по-напред бил изпроводен при Симеон за водене на преговорите ризникът от храма на Влахернската Св. Богородица и че само след завръщането му, ако само Симеон се съгласи на мир, „ще бъдат изпратени важни духовни и светски лица, които да утвърдят и скрепят мира."

Този ли отрицателен отговор, изпратен от Цариград на Симеоновите искания, или съзнанието, че завоеванието на столицата е вече невъзможно, или пък едното и другото заедно са предизвикали по-нататъшните действия на българския цар, на нас не ни е известно; във всеки случай неговата политика сега била насочена към това: да извади византийското правителство от неговата пасивна политика и да го накара да почне открита война. За тази цел той избира средства крайно низки. Така, изпращаните при него хора от Цариград той задържа при себе си и като за отмъщение за своите пратеници, конто Роман затворил в тъмницата, отнася се с тях твърде сурово и дотолкова жестоко, че Ник. Мистик бил принуден да му забележи в следното си писмо, че „това го нямало нито у един народ и даже у неверните."

Към император Роман Симеон се отнасял крайно немарливо и високомерно и не считал за нужно да отговаря на писмата му, а направо писал до сената, за което патриархът така също го укорява в следното си писмо. Но и с това Симеон не се ограничил. Той, според свидетелствата на летописците, почнал да опустошава и разорява Тракия ц Македония, като „палел живелищата и изсичал дървета”.

Между това в Цариград произлизало твърде важно както за църквата, тъй и за империята събитие, което немалко влияние е имало за по-нататъшните отношения между България и Византия: възстановявали се сношенията между Рим и Цариград.

БЕЛЕЖКИ:

1. С тези думи, вероятно, Ник. Мистик е указвал на Далматинското крайбрежие, което по това време сс намирало още под властта на византийския император.