ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Коментар на 27-то писмо (22-ро писмо до цар Симеон І) на патриарх Николай Мистик от Васил Златарски

 Литература: СНУ, т. 12, стр. 177-179. Правописът и езикът са осъвременени.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Галерия] [Филми] [Ново]

 

 

 

Симеон, след като се убедил, че Цариград и сега, както ц по-напред, останал недостъпен за него, отворил дума за мир, понеже знаел, че и императорът, и патриархът са всякога готови да сключат мир. Както се види от горното писмо, Симеон се изказвал в полза на мира, а в исканията станал по-отстъпчив: той, както се вижда, оставил на страна претендиранията си за византийския престол; сега той искал тържествено влизане в Цариград и, тъй като патриархът вече му предлагал освен злато, сребро и драгоценни одежди, още и част земя, поискал така също да му се отстъпят всичките владения на империята на Балканския полуостров, и при това той настойчиво искал да се изпратят от Цариград при него хора, с които да почне преговорите. Няма съмнение, че подобни условия не са могли да бъдат и мислими за Византия, особено сега, защото, първо, да се позволи на Симеон триумфално влизане в столицата, значило би да го признаят за победител, и тогава византийците биха били длъжни да приемат всички предписани от него условия за мир, и второ, да му се отстъпят византийските владения на полуострова, би означавало да се откажат от Цариград. Обаче тази привидна отстъпчивост на българския цар давала възможност да се съди за неговото положение след несполуката му в замисления план: в нея както патриархът, тъй и Роман видели промяна в политиката на Симеон и предугаждали, че сега той сам няма да се реши да тръгне за столицата. Затуй, като продължавали, както и по-преди своята сдържана политика, те бързали да се възползват сега от желанието на Симеон да сключи мир. Патриархът отново изпраща до Симеон писмо, в което той го моли да го послуша, като „служител на свещения жертвеник," и убеждава Симеон, като „син на мира," да прекъсне гибелта на двата народа. Той му указва, че мирът е възможен само тогава, когато „тежките условия, които Симеон предлага, се променят на по-снизходителни," тъй като този, „който иска невъзможното, желае не мир, а по-скоро непрекъсната вражда;" при това патриархът доказва на Симеон, че само взаимните съглашения, а не желанията само на една от страните е в състояние „да утвърди мир и дружба." Освен това, Ник. Мистик, като вижда известна отстъпчивост у Симеон и като предполага, че тя е предизвикана от сегашното му несгодно положение, захванал още по-силно да настоява на предишните условия, предложени на Симеон, т. е. да му се дадат злато, сребро и други неща, а тъй също и част от земя. Тук той споменува даже за някакъв-си данък, какъвто „нито предшествениците на Симеон не са получавали от Ромейската империя, нито пък сам Симеон досега не е знаел," но в същото време патриархът направо заявява, че „нито влизането в града не ще му бъде позволено, нито другото, т. е. отстъпката на византийските владения на полуострова, тъй като „целият Запад се намира във властта на ромеите."1 От горното писмо ние се научваме, че още по-напред бил изпроводен при Симеон за водене на преговорите ризникът от храма на Влахернската Св. Богородица и че само след завръщането му, ако само Симеон се съгласи на мир, „ще бъдат изпратени важни духовни и светски лица, които да утвърдят и скрепят мира."

Този ли отрицателен отговор, изпратен от Цариград на Симеоновите искания, или съзнанието, че завоеванието на столицата е вече невъзможно, или пък едното и другото заедно са предизвикали по-нататъшните действия на българския цар, на нас не ни е известно; във всеки случай неговата политика сега била насочена към това: да извади византийското правителство от неговата пасивна политика и да го накара да почне открита война. За тази цел той избира средства крайно низки. Така, изпращаните при него хора от Цариград той задържа при себе си и като за отмъщение за своите пратеници, конто Роман затворил в тъмницата, отнася се с тях твърде сурово и дотолкова жестоко, че Ник. Мистик бил принуден да му забележи в следното си писмо, че „това го нямало нито у един народ и даже у неверните."

Към император Роман Симеон се отнасял крайно немарливо и високомерно и не считал за нужно да отговаря на писмата му, а направо писал до сената, за което патриархът така също го укорява в следното си писмо. Но и с това Симеон не се ограничил. Той, според свидетелствата на летописците, почнал да опустошава и разорява Тракия ц Македония, като „палел живелищата и изсичал дървета”.

Между това в Цариград произлизало твърде важно както за църквата, тъй и за империята събитие, което немалко влияние е имало за по-нататъшните отношения между България и Византия: възстановявали се сношенията между Рим и Цариград.

 

БЕЛЕЖКИ:

 

1. С тези думи, вероятно, Ник. Мистик е указвал на Далматинското крайбрежие, което по това време сс намирало още под властта на византийския император.