ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
Коментар на 26-то писмо (21-то писмо до цар Симеон І) на патриарх Николай Мистик от Васил Златарски
Литература:
СНУ, т. 12, стр. 172-174. Правописът и езикът са
осъвременени.
[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Галерия] [Филми] [Ново]
Това писмо, а също н следващите три (XXII, XXIII,
XXIV), според както показва тяхната тясна връзка помежду им, били написани
наскоро едно след друго и се отнасят именно към времето, когато, след новата и
тежка несполука на Симеон, византийското правителство побързало да се възползува
от нея за спасението на империята. Те ще да са написани в средата на 923год.
Докато Симеон стоял под Одрин и чакал своите съюзници,
за да тръгне към столицата и, след като влезе тържествено в Цариград, да обяви
себе си за византийски император, докато той мислел, че се намира в навечерието
на своята победа и тържество, на морето произлязло събитие, което окончателно
разстроило плановете му. Българските пратеници, които били изпроводени, както
видехме, при Африканския халиф, пристигнали благополучно в Африка; халифът,
според свидетелството на Скилица-Кедрин, на драго сърце се съгласил на всички
предложения от Симеон и пратил заедно с неговите пратеници някои от велможите
си. Но по пътя калабрийците, всякогашни врагове на африканските араби, изловили
едните и другите и ги откарали в Цариград. Император Роман, известен за
преговорите на Симеон с халифа, бил смаян: той веднага хвърлил българите в
затвора, а с арабите решил да се отнесе добре. Като обсипал с подаръци тях и
техния повелител, той ги изпроводил назад при халифа и, като знаел, че
последният бил разярен против империята, заповядал да му кажат, че, ако той не
е още заплатил данък 22 хиляди нумизмата, то това той е направил само поради
обстоятелствата, а не поради нежелание. „Фатлум, - забелязва Рамбо, - който предпочитал
да събира от империята всяка година правилен данък, отколкото да се обогати в
един само ден с безбройна плячка, който знаел по-добре от Симеон непристъпността
на Византия, престорил се трогнат от учтивостта на Роман и даже, според уверението
на Скилица-Кедрин, намалил наполовина данъка, който плащала империята.”1
Не е трудно да си представим, каква е била радостта в
Цариград, когато узнали там за разстройството на този намислен от Симеон и
тъй опасен за Византия съюз. Сега, както
патриархът, тъй и императорът разбрали причината и смисъла на Симеоновата
бавност; на тях сега станало ясно, защо Симеон при всички сгодни условия, които
му те предлагали, и благоприятни за него обстоятелства, не се решавал да тръгне
към Цариград. Но ако и да узнали целия план на Симеон, ако и да видели, че
бурята, която се намъкнала над столицата и била готова да се разрази, е отминала, те не знаели по-нататъшните намерения, бъдещия план
на българския цар; затуй те мислели, че сега и именно сега ще бъде по-лесно,
отколкото друг път, да го склонят на мир и по този начин да спрат нападението
на столицата. Като искал да се възползува от това толкова сгодно за Византия
обстоятелство, Ник. Мистик скоро
подир това изпратил горното писмо
до Симеон, в което той право указва, как са
гледали в Цариград на тази негова несполука. „Дошла ми е мисъл, пише
Ник. Мистик, че ако не преди, то поне сега (т. е. подир тази несполука) твоята
прекрасна и кротка душа, - доколкото аз узнах характера ти през времето на
нашето непродължително свиждане, - ще приеме наставленията на баща и пр.” Тук,
като споменава за предишното си (през 913год.) виждане със Симеон, той,
вероятно, му натяква за готовността си и сега да се яви при него за
възстановяването на мира. Освен това патриархът прибавя още и туй, че и
„ромейските императори, които винаги са готови да послушат наставленията му, да
приемат съветите му, не злопаметстват, не искат повече война, ако и да са жестоко
изпатили от българите, и се надяват, че за всичко, което са изтеглили
несправедливо от тях, те ще бъдат способни особено с помощта на Висшето Правосъдие
да прославят незаконната, според мнението на Симеон, власт." Че
действително в Цариград са гледали на Симеоновата несполука като на дело на
божественото Провидение и са били уверени в спасението на империята, то се види
от самите думи на патриарха: „относително ромеите аз питаех някои надежди"
и т. н.
По този начин ние виждаме, че в Цариград са придавали
твърде голямо значение на тази Симеонова несполука и много добре са разбирали,
доколко тя е била чувствителна за българския цар. И наистина, събитието, което
се разиграло на морето, било котва спасителна за империята и се явява, както ще
ни покаже по-нататъшната политика на Симеон, като кризис в тази многолетна борба
между Византия и България. Но как се отнесъл Симеон към това събитие? Той може
би и да е съзнавал, че сега с унищожаването на съюза, на който той тъй много
разчитал, всичките му планове се разрушават, че му е отнета всяка възможност да
завоюва Цариград, но гордостта и честолюбието му не могли да се примирят с
мисълта, че трябва да се откаже завинаги от византийския престол. И
действително, той не се отказал; сега той си съставил нов план за бъдещите си
действия срещу Византия, а именно решил да извади византийското правителство от
неговата пасивна политика, да го накара да начене открита война, с цел да може,
след като нанесе на византийците няколко решителни удара, да съкруши
окончателно империята и по този начин със сила да заеме престола. Затуй той почнал
с Византия една политика, в която той се явява по-скоро отмъстител за несполуката
си, отколкото завоевател.
БЕЛЕЖКИ:
1. Cedrenus. ed.