ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Коментар на 25-то писмо (20-то писмо до цар Симеон І) на патриарх Николай Мистик от Васил Златарски

 Литература: СНУ, т. 12, стр. 168-170. Правописът и езикът са осъвременени.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Галерия] [Филми] [Ново]

От гореприведеното писмо ние се научаваме, че то е било написано от Николай Мистик в отговор на някое си Симеоново писмо до императора, което пък от своя страна било предизвикано от писмото на Роман Лакапен до Симеон. Колкото до датата му, тя трябва да се отнесе към първата половина на 923год.

В туй време, когато патриарх Николай се стараел да се възползува от бавността на Симеон и да подействува на него, за да го склони на мир, Р. Лакапен, като искал да покаже пред Симеон нравственото величие и сила на империята и с това да го накара да спре очакваното движение срещу столицата, изпраща, като за усилване на заплашването, изказано в по-предното писмо на патриарха, до българския цар писмо, съдържанието на което, според думите на Ник. Мистика, се отличавало със своята суровост. Разсърден от това ново заплашване на Роман Лакапен, Симеон, който още бил далеч от да се откаже да тръгне да Цариград, в порива на гнева си изпраща до патриарха писмо, в което, както се види от горното послание, той се изразил по адрес на Роман крайно рязко и оскърбително. Тук Симеон явно показал, че заплашванията никак не постигнали целта си. Напротив, като считал Романа за похитител на императорския престол, той уподобявал себе си на „великия Мойсей," който по внушение и послание Божие идел да избави империята от похитителя; при това той представял работата като захваната вече от прадедите му, а той „след подвизите на праотците и отците се ползвал от трудовете им."

Патриарх Николай, като видял, че самонадеяният Симеон и не мисли за промяна на действията си, не се забавил да укаже на неоснователността на думите му. След като показва, че делото на Симеон няма нищо общо с делото на Мойсей, понеже той, „без да получи предсказание от Бога" и „да види славата Божия," не може да се счита за избавител на Божия народ от някакво-си робство или зло, та затуй всичко, което той върши и към което се стреми, не може да излива от неговата воля, Ник. Мистик доказва на Симеон, че неправилно се ползва и от трудовете на прадедите си. След като нарисува картината, в какво душевно състояние трябва да се намира неговият свети баща Борис при такова положение на работите и как би се отнесъл към него, към неговите действия и стремежи, ако да беше той жив в това време, патриархът му представя доколко той правилно разбира трудовете на баща си в полза на мира и доколко се отклонява от онова дело, което Борис бил почнал. Тук Ник. Мистик привежда забележително сравнение между Борис и Симеон и показва, че, ако да беше той действително желал да се възползува от Борисовите трудове, то би трябвало съвсем да се откаже от войни с едноверците [византийците], по примера на баща си. Като показва по този начин неверността на мислите му и лъжливото насочване на действията и стремежите му, патриархът, ако и убеден, че заплашванията никак не действат на Симеон, все пак не губи надежда и отново го призовава да прекъсне войната, да остави претендиранията си и да възобнови мира с ромеите. Заедно с това той отново му предлага предишните условия: „злато ли искаш - пише той - или сребро, или каквато се пада част от земя, или пък поднасяне на други неща, които са за българите приятни, а пък за ромеите – неотегчителни?" При това той явно загатва на Симеон, че византийците са готови да му плащат всяка година данък (ср.: „имали са войни срещу ромеите" и пр.).

Колкото за обидите и оскърбленията, изказани от Симеон по адреса на Роман, патриархът, като излиза от принципа, че „нищо не е тъй свойствено на една власт и мощ, колкото невъзмутимостта и спокойствието на душата и непорочност в думите и делата," убеждава Симеон, че не трябва да пише така надменно към „избраните от висшия жребий на царството, което едничкото Бог е учредил на земята като неразрушимо," още повече че ще дойде време, „когато всички, щат не щат, ще преклонят врат и ще признаят неговото [на ромейското царство] господство и ще се поклонят." Последните думи, с които патриархът несъмнено е искал да покаже твърдостта и непокътнатостта на Източната империя, понеже сам Бог я покровителства, са пълни със заплашвания не по-малко, отколкото предишното. Обаче, без да гледа на всичко казано от Симеон за Роман, патриарх Николай, като изважда пред него величието и снизходителността на императора, свършва с туй, че „любовта и разположението на последния към него си остават както и по-напред същите," и затуй Симеон трябва да остави обидите настрана и само „да пише по военните работи каквото иска.

С такива средства и по такива начини, като не разбирали причините на Симеоновата бавност, в Цариград се стараели да се възползват от нея, та ако не го склонят на мир, то поне да го отвлекат на време от по-нататъшни движения. Обаче Симеон, при всички тия сгодни условия и благоприятни обстоятелства, останал непоколебим; от друга страна, обаче, именно тази бавност повредила много на Симеон; тя трябва да се счита и за причина на туй, гдето той не само не можа да осъществи заветната си идея, но даже се видя принуден да се върне без успех в България.