ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Коментар на 24-то писмо (19-то писмо до цар Симеон І) на патриарх Николай Мистик от Васил Златарски

 Литература: СНУ, т. 12, стр. 162-163. Правописът и езикът са осъвременени.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Галерия] [Филми] [Ново]

Според началото на нашето писмо, то е било написано доста време след предното; затуй, като отнесем предишното към края на 922год., горното трябва да бъде отнесено към началото на следващата 923год.

Симеон, както казахме, и след падането на Одрин не бързал да тръгне за столицата. Как се отнесли в Цариград към бавността на Симеон? Дали са мислили там, че тя била предизвикана от заплашванията, нам не ни е известно. Но според съдържанието на горното писмо, патриарх Николай, както се види, е очаквал нещо от тази бавност. Той, като да забравял съдържанието на последното си писмо, се старае с горното да придобри Симеон и отново да се опита да почне преговори за мир. Затова, като започва със своята „постоянна грижа за спасението и славата на Симеон," „за взаимното отдъхване на ромеите и българите” и „за прекратяването на бедствията, от които не само сегашният живот на двата народа се затъмнява, но и бъдещият се отчуждава от собствения си жребий," патриархът се обръща пак към него с просба и молба, даже като „припада пред коленете му, да изслуша просбата му, ако и късно, и да не я пренебрегне." Ясно е, че Ник. Мистик с това свойствено нему смирение се опитва да дойде пак до същото положение в сношенията между Византия и Симеон, както и по-преди, т. е, положение на посредник, тъй като той иска, докато е още жив, да види мир между ромеите и българите; ясно е, че с тези общи разсъждения за неустойчивостта на човешкия живот и за туй, че смъртта не е разборчива, че не само „остарелите, но и пълните със сили в най-цветуща възраст падат под косата на смъртта," - ясно е, че патриарх Николай, полагайки, че бавността на Симеон е предизвикана от нерешителност и колебание да тръгне към столицата, искал да се възползува от това и се старае нравствено да подейства на българския цар и да покаже, че още е възможно, ако той поиска, да избегне готвената срещу него опасност. Той даже се старае да го оправдае и да отмие от него вината за бедствията от войната, като се съгласява с мнението му, че всичката вина лежи върху предишните държавници, безумието на които собствено и предизвикало войната, но на които Симеон „стотно вече отплатил за туй, което е той претърпял от тях." Затуй в името на духовното родство, което са създали не плътта и кръвта, а Всесветия Дух, патриархът го умолява да прекрати войната и го приканва да възобнови мира. Но и това опитване на Ник. Мистика се оказало напразно, защото той не разбрал смисъла, или по-добре не е знаел причините на Симеоновата бавност, който, както ще видим по-долу, съвсем и не е мислил в даденото време за мир.