ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

 

Писмо на Цариградската патриаршия до чешките утраквисти от 18 януари 1452г.

 

Утраквистите са били умереното крило на  чешките хусити. Те имали желание избора на Ян Рокицан за епископ на Прага да бъде утвърден от Цариградската патриаршия. За тази цел в Цариград пристигнал свещеникът Петър Платрис. Тъй като униатският патриарх Григорий ІІІ Мамас (1443-1450) бил принуден да избяга в Рим, то преговорите били водени със Светия Синод. Петър Платрис преминал в лоното на православието и приел името Константин. В Цариград му било връчено писмо до управляващите, духовниците и населението на Чехия. Писмото било подписано от патриаршеският наместник Макарий Никомедийски, търновският митрополит-екзарх Игнатий, по-сетнешния патриарх Генадий ІІ (1454-1456, 1462, 1464) и други видни духовници.  

Издания: Salač A., „Constantinople et Prague en 1452”, В: „Rozpravy České akademie věd”, 1958, 68; Сметанин В. А., „Византийское общество XIII-XV вв. (по данным эпистолографии)”, Свердловск, 1987, стр. 246-248.

 

                                                      ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]]

 

Светата Църква на Константиновия град, майка на всички православни и учителка на всички и всеки до славните братя и любими синове в Христа, до чешкото височайше общество на град Прага и благородните мъже, и смели управници, капитани, и херцози, и барони, и сияйните рицари, и духовни мъже, и учители, и всички църковни настоятели, а също така граждани и длъжностни лица. А също така до всеки православен и всички, които пребивават където и да е в чужди страни, и както чуваме са изповедници и на истинната вяра в Иисуса Христа, които ще видят в това писмо майчинска грижа, спасение в Сина на славната Дева и стократно преумножаване на духовния плод от нашето наставление.

Светата и благочестива невеста на небесния Жених, която е глава всички църкви, не може да има по-голяма радост, от тази да слуша своите синове, които пребивават в истината. Действително, когато не без най-голяма радост и подобно на залог за бъдещо плододаване вестта за увеличаването на броя на честно страдащите заради изповядването на истинната вяра достигна до слуха на тази милосърдна майка, и преди всичко чрез вашия брат, сина на нашата Църква, Константин Англик, приносител на тези послания, учител и достопочтен свещеник, ние убедихме по-ясно, че вие не сте погълнати от нововъведения, родени благодарение на някои в Христовата църква, но се опирате на основите на вярата, предадена ни от нашия Повелител и неговите ученици, тази света Църква стигна до заключението да ви пише и да ви подбуди към уния с нея, не заради онази уния, сключена във Флоренция, която са я нарекли, както и следва, простете, отстъпление от истината, — затова ние не я приехме, но, което е вярното, съвсем сме я обявили за недействителна,— но съгласно непоклатимия закон на истината, в която единствено можем да се съединим истинно и непоколебимо.

Защото Христовата църква не се съмнява, за вас тя е узнала от този онова, което й беше съобщено, както е казано, че ако вие сте решили да се противопоставите на опасните нововъведения на Рим, то бъдете единодушни с нея във всичко, при посредничеството Светото писание, най-истинския съдия. Работата е там, че ако ние по-рано получавахме недобри известия за вас, че вие се противопоставяте не на латинските измислици, но повече противодействате на повечето от изконните доктрини на вселенската християнска Църква, но въпреки това неотдавна ние бяхме осведомени за вас, че вие, така да се каже, възкръсвате и за общото християнско богослужение и се завръщате към истинското благочестие, че вие не напускате майката, но страдате, възпламенени от любовта на истинската майка, към която вие се стремите. Това ясно ни беше показано именно от пристигналия гореспоменат благочестив свещеник, който описа, както е указано, по ред вашите дела и връчи самото негово собствено изповедание, което беше разгледано от светата майка като здраво и благожелателно, а и от своя страна прие предаденото му наставление за истинската вяра, което е необходимо да се съгласува с всички желаещи да се спасят, което той ще ви донесе възлюбени.

И така, най-желани братя и синове, ако е така това и е, както ние чуваме и се надяваме, побързайте да се обедините с нас. Защото с чия помощ, ако не в лоното на майката, вие можете по-решително да се борите против злословещите и в решителния момент за истинското спасение къде вие ще можете по-добре да освежите сами себе си, ако не там, където се намира извора на течащите води? Затова елате всички жадуващи към водата и вкусете без никакъв примес от виното на непорочното веселие и от млякото от гърдите на утешението. Защото ние се надяваме на Бога, че вие във всичко ще бъдете единодушни с нас и след това ние с голямо усърдие и любов ще се погрижим за духовните пастири и епископите на вашите души, които ще ви направляват с думите на истината и няма да утежняват живота ви.

Що се отнася до обичаите на вашата църква, ние сме благосклонни да проявим снизхождение в съответствие с апостолите относно онова, което произтича от добра основа и най-честна цел и отстъпки които се окажат съобразени с вашето наставление, доколкото не противоречат на достойнството на тази света майка и на нашето истинско общение и послушание заради нея. А що се отнася до разликата в тези обичаи, за нас няма да е трудно, с добра воля и решение, да ви ръководим, без да причиняваме вреда. О, дано всемогъщия Господ е благоволил, та вие да сте такива, каквито неотдавна научихме и че много други като вас са възкресили диханието на истинския живот за преумножаването и увеличението на истинските синове на истинската майка, и о, ако той направи така, та вие с нас в храмовете на Църквата да се радваме на едни и същи догми и обичаи, да го възхваляваме с едни уста и сърце, във вечни векове, амин.

Никомидийски Макарий. Смиреният митрополит на Търново Игнатий. Филипополски Йосиф. Смиреният митрополит Акакий. Великият еклесиарх дякон Силвестър Сиропул. Дикеофилакс и йеромонах дякон Теодор Агалиан. Всеобщият учител на православната Църква, смирения монах Генадий.