ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ДОКЛАД НА ЛАЛА ШАХИН ПАША ЗА НЕУСПЕШНА ОБСАДА НА ГРАД СОФИЯ ОТ 1384 ГОДИНА

Шахин паша е виден турски военачалник, възпитател (лала) на султан Мурад І, а по-късно румелийски берлербей (управител на европейските владения на Османската империя). Събитията в доклада се отнасят към 785 г. от егира, т.е. 1384 г. от р. хр.,

Текста се публикува по превода на Д.А. Ихчиев, „Материали за историята ни под турско робство” в „Известия на българското историческо дружество”, кн. 2, 1906г, София. стр. 92-94. За по-голяма достъпност на текста правописа е осъвремен, както и някои думи. В скоби от Ихчиев на някои места е поставил и съответните турски думи изписани с кирилица. В т. 2 от ХИБ, (Гюзелев, Петров, стр. 194-196) също е публикуван текста на доклад, но по превода на П. Ников, „Турското завоевание на България и съдбата на последните Шишмановци”, БИБ, І, т.1, стр. 130-132.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

„Аз, сердар на османските победоносни войски, които воюват с кюфарските владетели в центъра на Румелия, няколко пъти опитвам щастието си да превзема и присъединя към ислямската държава обширната, равна и богата равнина на Софийското поле, както и самата крепост София. Но, за жалост (теесюф), крепостта не можа по никой начин да се превземе с атака и щурм (хюджум) отвън. Тая крепост е силна, здрава и много яка, та всички наши налитания и атакувания остават безполезни и дори вредни. Големи жертви паднаха от дин-ислямските храбри войници (мерд-газаларъндан), които се самопожертваха като курбан (шехиден). Аз, като румелийски бейлербей, сам лично водих храбрите войски на атака, но нищо не се сполучи: връщах се обратно без успех. Убедих се, че тази яка и много силна крепост със сила и юначество (куветъ ве мердлък иле) не ще може да се превземе скоро, ако не се употребят в случая някои хитрости и изкусни военни планове. Да се дават напразно безполезни жертви от хора, да се хабят материални средства и да се губи време — е доста рискувано и гибелно за нашето завоевателно дело. Преди всичко, осмелявам се да ви опиша, според както имах възможност отблизо да узная и да се осведомя, положението и здравината на Софийската крепост. Последната още от старо време е била добре укрепена отвътре с всички приспособения на военното изкуство (Ел-харб хъдаетен). Тя е била столица на кюфарските хаким-текфури и постоянно е била главна резиденция на всички кюфарски военачалници, велможи, сановници и главнокомандващи (кюфари хакесар, ве риджал, ве бейлербейлери, ве сипахсаларин, ве юмера, ве мир-миранъ, дайми джай карари-дър). Вътре в крепостта има многобройна кюфарска отбрана армия, войниците на която едри, мустакати и на вид добре калени в боеве, само че са навикнали да употребяват вино и ракия — с една дума, хора веселяци. Откъм продоволствия, крепостта има в себе си изобилно храни: жито, брашно и жива стока — едър и дребен добитък. Софийската котловина (сахрай София) е много изобилна в земеделско и скотовъдно отношение; тя може да храни за дълго време огромна армия. Военни провизии, припаси и военно-железарски работилници има в крепостта предостатъчно, и оттам може да се набавя всичко, що е потребно за войската им. Индустриални заведения, занаятчийници и работилници в София има доста; там се обработват тънки и дебели, вълнени и памучни материи, с които се обличат както кюфарските войници, тъй и многобройното население, което живее там. София, като заобиколена от близки гори и планини, има преизобилно студени балкански води за пиене на населението и за поене на многобройните стада, с които тъй много се слави тая страна. Климатът е добър, умерен и много здравословен. Овощия от всякакъв род и лозя там има в изобилие. Търговията в града е доста развита, защото на всяка страна се съглеждат като пиявици (солуклар гиби) наредени пътища, по които сноват насам-нататък пътници-търговци, търговски кервани с разни стоки и изделия, които се работят в София и се разпространяват по всяка посока за Румелия и за по-нататък. Пътищата и друмовете са много големи. Полето и горите са пълни с изобилни треви и овощни дървета; има и големи балкански дървета за градежи {бинакерестелери). По Софийската котловина се забелязват много диви животни, като: чакали (зиб), вълци (куртлар), сърни (атмаджа) и др. Така щото София и Софийското поле представляват истинска райска ябълкова градина (София ве София хавалисънда дилкишай иле немуней дженнет алмави дър). При това, вътре в София има и минерални горещи води, що служат за нуждите на населението, което е доста красиво, едро и стройно на глед, с весело настроение. Управлението и владението на София се намира изключително в ръцете на великия мръсник (разбира се владетел — кебири мурдарън), като тимар; а приходите, които се получават от данъци, той, владетелят, раздава на фаворизирани близки нему личности, които се готвят да заемат високи държавни постове, подобни на тези, що носят названието „бейлербейлък”. (Кебири мурдарън ве бейлербейлък мансуби тайн олуна-джак риджаларън тимари ола гелмиш иди). Да се стои по-нататък по тези страни — става излишно, и аз съм на мнение, да оставя за свой заместник на поверения ми бейлербейлък и за комендант на османските победоносни войски подведомствения ми военачалник (сердар) Индже Балабан бей. Заповедта и повелението зависят от вас".