ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Писмо на сръбския архиепископ Арсений ІV Йоанович Шакабента до руската императрица Анна Йоановна от 01.09.1738г. да помогне на преселниците в Австрия

 

            През 1737г. в Северозападна България избухнало голямо въстание, ръководено от православни духовници. След потушаването на въстанието сръбският архиепископ Арсений бил принуден да се спаси с бягство, докато самоковския митрополит св. Симеон и много софийски свещеници станали жертва на турските репресии. В резултат от гоненията, християнското население продължително време трябвало да се крие, като се наложило през 1738г. султанът да издаде заповед, да се спре насилието. Освен в София и Самоков, репресиите се разпрострели в Знеполска, Берковска, Брезнишка, Криво-паланска, Кюстендилска и Дупнишка околии.

            Писмото на архиепископ Арсений Йоанович (1725-1737, в изгнание Карловачки митрополит 1737—1748) до руската императрица Анна Йоановна (1730-1740) описва репресиите извършени от турците след поражението на въстанието и готовността на християните от диоцеза на Ипечката архиепископия за борба срещу османските поробители. След отделянето на Ипечката архиепископия от Охридската през 1557г., към нея били придадени и някои епархии, които никога дотогава не са били към Сръбската църква, като Самоковската и Кюстендилската. По тази причина Арсений се титулува освен като сръбски, също и като български архиепископ.

            Ръкопис: АВПР, ф. Сношения России с Сербией, 1738 г., д. 1, л. 1-4 об.

Издания:  „Политические и культурные связи России с югославянскими землями в ХVІІІв.”, М. Наука, 1984, стр. 98-99;  „Москва – Сербия. Белград – Россия. Сборник документов и материалов”, т. 1, Общественно-политические связи XVI-XVIII вв., М.-Б., 2009, стр. 407-408

 

                                                                                       ALD

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

 

Превод на листа от славянско-сръбски до Н. И. В. от Арсений, патриарх на славянско-сръбския народ, в Буда, 9 януари 1738 година

 

            Бележка над текста: Получено от генерал-фелдмаршал граф фон Миних на 1-я ден на април 1738.

 

            Най-всепресветла, най-прибавяща, най-самодържавна и най-непобедима всеруска императрице и прочее, и прочее, и прочее, велика най-природномилостива господарке!

 

            Макар заради моята длъжност, потребност и поради настоящата причина намирайки се под тиранската турска власт многократно да имах желание, да се представя на В. И. В. най-покорно чрез по-долното мое писание с моя и намиращия се там наш славяно-руски народ, който се намира под мое духовно управление, но страха и турското потисничество, което беше над нас, не позволиха да сторя това.

            Сега с Божия помощ, когато по време на сегашната война, която беше между цезарското величество и турците1, аз едва си спасих живота от турския меч и в държавата на Н. цезарско В. намерих прибежище2, намирайки благоугодно за това време, добих смелост най-покорно да изложа пред В. И. В. моето намерение и задължение, а именно следното:

            Макар аз и Нашия, сръбски и български, мой народ (думата е написана над реда), да се намира под турска тирания и с плач да въздиша, като пребивава с желание и намерение и непрестанно моли Бога, та със светата Негова помощ и със средствата на най-непобедимото оръжия на Руската империя, да се отърве от турското иго и да премине под защитата на В. И. В. и да се обвърже с вярна служба, тъй като е в държава на истинно християнско благочестие, но по време на сегашната война споменатият народ, който пребиваваше с тази надежда, особено когато имаше слух, че руската армия приближава към Видин3, но това не се случи в действителност и ние се лишихме от единствената надежда.

            Наред с това по силата на изпратените преди до нас призивни грамоти4 на Н. цезарско В., та ние да въстанем и да им окажем подкрепа против турците, ние с Нашия пограничен народ, който се намира от турската страна въстана, както с оръжие, така и с храна, потребна на армията. И ако не бяхме подведени от изменническата фелдмаршалска измама5 и подобните на нея, то Нашите народи в Сърбия, Албания и свободолюбците не само от Сърбия, Босна и Албания, но и от цяла Македония щяхме да прогоним турците със собственото си оръжие. Защото и през сегашната война паднаха повече турци от сръбското оръжие, отколкото от немското. По същия начин и до сега четири народа на Наше благочестие, а именно: кучи, пипери, братоножичи, васоевичи се намират въоръжени с това намерение сред албанските планини. Но тъй като ние бяхме измамени от гореспоменатата фелдмаршалска измяна, то не само от онази надежда се лишихме, но и вместо това от зла и неочаквана смърт от турците пострадаха както архиереи, така и преди това някои други наши духовници, също  и от Нашия народ, по същата граница, от мъжки и женски пол до 12 000 (по-натам е зачертано: хиляди) – някои бяха заклани, а други отведени в плен. И аз щях да пострадам на два пъти, ако не се бях измъкнал от ръцете им.

            И така сега аз съм тук, в държавата на цесарското величество, макар и да пребивавам с неясна надежда, но с гореспоменатото намерение оставам в готовност да въстана за прогонването на турците с Нашия народ, който се намира в турската страна, и по време на приближаването на армията на В. И. В. Тъкмо към В. И. В. най-покорно се покланям, моля се, милостиво да благоволите с всещедрата си памет да не забравяте гореспоменатия наш народ и мен и да ни сторите добро. И ако поради някаква необходимост и заради сегашния случай аз остана и свърша тук, най-покорно моля В. И. В., да не позволите да оставите оня народ, понеже аз макар и да оставам тук, но няма да престана чрез моите писма да ги укрепвам и утвърждавам в това им намерение, та да са готови да служат на В. И. В..

            Също така ще е най-благополезно, ако В. И. В. по примера на вечно достойния за помнене господар Петър Велики, всерусийския император, да благоволите писмено да укрепите оня народ с добра надежда и милостиво да му вдъхнете смелост. В останалото предавам себе си на високата монархическа милост на В. И. В., като оставам най-смирен слуга и задължен богомолец на най-прибавящата и най-свята В. И. В., смирения архиепископ Печки и на цяла Сърбия и България, а също и на Далмация, и Илирия, и на Западното Поморие, и на намиращия се от двете страни на Дунав славянско-сръбски народ патриарх Арсений Йоанович.

 

            В Буда, 9 януари 1738 година.

 

___________________

 

         БЕЛЕЖКИ:

 

            1. Става дума за войната водена от Австрия и Русия против Османската империя (1735-1739).

            2. В резултат от нанесените им поражения през 1738г., австрийските войски били принудени да се изтеглят от завзетите през 1718г. зами е да са изтеглят зад Дунав. С тях се изселили и голям брой от местните жители.

            3. Съобщението на австрийското командване за приближаването на руски войски към Видин било невярно и имало за цел да подтикне местното население към въстание. В действителност руската армия през 1736-1737г. е водела бойни действия в Крим и Северното Черноморие. Едва през лятото на 1738г., руските войски настъпили към Днестър за да помогнат на австрийската армия, но този поход не бил успешен.

            4. Става дума за манифеста на австрийския император Карл VI Хабсбург от 15 юни 1737г., с който той призовал християнското население към въстание и обещал да му предостави свобода на вероизповедание и да му даде различни привилегии. Сръбския патриарх Арсений IV Йоанович и други православни владици водили преговори с австрийците, като се планирало да започнат въстание, когато австрийските войски превземат крепостта Ниш.

            5. Става дума за отстъплението на австрийските войски под командването на генерал Секендорф от сръбските земи през лятото на 1737г., в резултат на което въстаниците били подложени на жестоки репресии от страна на турците.