ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

РАЗОРЕНИЕТО НА КОНСТАНТИНОПОЛ

DEVASTATIO CONSTANTINOPOLITANA

Devastatio Constantinopolitana (Разорението на Константинопол) е кратък, състоящ се само от пет страници разказ за четвъртия кръстоносен поход, обхващащ период от проповедта на Петър Капуански във Франция през 1198 година (невярно датирана в Devastatio Constantinopolitana като 1202 година, до подялбата на плячка след превземането на Цариград през 1204 година. Името на автора не е известно. Тъй като повествованието често се води в първо лице единствено число е възможно автора да е участник в похода. Пак от изложението може да се направи предположението, че автора е от обикновените участници в похода.

Времето на написването също не е ясно. Тъй като автора казва, че пристигането на кардинал Петър във Франция станало ” когато Римската Църква се оглавяваше от владиката Инокентий” може да се предположи, че текста е написан след 16 юли 1216 година, т.е. смъртта на папа Инокентий III.

Превода е направен въз основа на руския превод на Железнов публикуван на сайта „Восточная литература” и английския превод Devastatio Constantinopolitana // Andrea, Alfred J. Contemporary sources for the fourth crusade. Brill. Leiden-Boston-Koeln. 2000.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

РАЗОРЕНИЕТО НА КОНСТАНТИНОПОЛ

През 1202 година от въплъщението Господне, когато Римската Църква се оглавяваше от господин Инокентий, а Филип ¹ и Отон ² се бориха за Римската империя, кардинала, господин Петър ³, пресякъл Алпите, за да попадне в Бургундия, Шампан, земите на Франция и Фландрия, и проповядвал да се приеме кръста. Освен това, от негово име, господин Фулк, човек известен със святост, обиколил близките области, проповядвайки. Много вярващи приеха Кръста, сред тях най-видните бяха: епископа на Соасон, епископ Трой, абат Во, абат Лоос ⁴, и пет други абати от ордена на Цистерцианците ⁵, графа дьо Шампан ⁶, граф дьо Сент Пол, граф дьо Блуа ⁷, графа на Фландрия заедно с двамата си братя ⁸, немските епископи на Базел ⁹ и Халберщад, абат Парис ¹⁰, граф Бертолд ¹¹, и безчислено множество клирици, миряни и монаси.

Щом графа на Шампан завърши всички необходими приготовления за отпътуването, той умря ¹². Маркиза ¹³ получи всички пари на графа и неговото снаряжение за пътуването и се закле, че той ще изпълни обета на графа. По тази причина маркиза бе избран веднага за предводител на войската. Граф дьо Перш умря преди още да се е отправил на път ¹⁴. Неговия брат, господин Стефан, прие кръста вместо него. Така и господин Фулк умря, готов за битка ¹⁵. Господин Одо дьо Шамплит и кастелана на Куси получиха, по решение на краля на Франция ¹⁶ и неговите мъдри съветници, безчисленото богатство на Фулк, за да заплатят за службата на свещената войска.

Щом тази войска, събрана от разни райони на света, се събра в Ломбардия, ломбардците, като се посъветвали, провъзгласиха с едикт, че никой не е длъжен да предоставя на поклонниците подслон за повече от една нощ, и да им продава провизии. И така ломбардците гониха поклонниците от град в град. Освен това, господин папата указа, че преминаването трябва да се осъществи от Венеция. Когато те пристигнаха там, бяха изгонени извън градските предели и настанени на острова Св. Николай. Тук, те разпънаха своите шатри и чакаха да преминат от юнските календи до октомврийските календи ¹⁷. Систарий ¹⁸ зърно се продаваше по петдесет солида. Щом само им се приискаше, венецианците обявяваха, че нито един поклонник няма право да напуска острова. По този начин те разпореждаха на поклонниците за всичко, все едно те са им пленници. Освен това, огромен страх се разпространи сред обикновените хора. Затова много се върнаха по домовете; други отидоха в Апулия, в други пристанища и заминаха по море. Във Венеция останаха малцина, сред които постоянно нарастваше смъртността. Накрая, живите с трудно погребваха мъртвите.

На празника на Св. Мария Магдалена ¹⁹ господин кардинал Петър пристигна във Венеция и по чудесен начин приповдигна моралния дух на поклонниците със своите горещи проповеди. Той изпрати болните, бедните, жените и всички слаби по домовете с писма от него. Като направи това, замина и се завърна в Рим. На празника на Успението на благословената Мария ²⁰ маркиза пристигна при войската и бе утвърден за предводител на армията. Всички барони му се заклеха във вярност. Маркиза и всички барони се заклеха на венецианците, че ще им служат в продължение на една година. Докато ставало това, се приготвяли и товарили корабите. Там били 40 нефа, 62 галери и 100 юиса. Флота отплава през октомврийските календи ²¹. Щом само напусна пристанището, кораба на господина Стефан дьо Перш „Виола” се изгуби. Венецианците заедно с поклонниците пресякоха морето и пристигнаха в Истрия. Те принудиха Триест и Мухия да се подчинят, те принудиха Истрия, Далмация и Славония да платят данък. Те отплаваха към Зара, където техните клетви се превърнаха в нищо. На празника на св. Мартин ²² те влязоха в пристанището на Зара. Те обсадиха Зара от всички страни, по суша и море. Те издигнаха повече от 150 обсадни машини и мангонели, а така също стълби, дървени кули и многобройни военни приспособления. Също така направиха подкопаване под стената. Виждайки това, гражданите на Зара предадоха града на петнадесетия ден, при което съхраниха само живота си, а цялото си имущество предадоха на дожа Венеция. Дожа запази половината град лично за себе си и за своите хора; другата половина той даде на поклонниците. Те безпощадно разграбиха града.

На третия ден след като войската влезе в Зара между венецианците и пилигримите избухна разпра, в която бяха убити почти сто човека. Бароните отнеха градското имущество за себе си, като не оставиха нищо за бедните. Бедните получаваха само тежка работа при нищета и глад. Затова, когато те опечалени са оплакаха за това на бароните, те се разпоредили да ги натоварят на корабите, за да ги препратят в Анкона, и хиляда бедняци се отправиха с тяхно позволение, а с тях и повече от хиляда без позволение (защото имаше заповед, че никой не трябва да се пуска от войската). Два от превозващите ги кораби изчезнаха. Войската зимува в Зара. Венецианците дотолкова напълно разрушиха стените и домовете в града, че не оставиха камък върху камък. Докато флота стоял в пристана, три големи кораба бяха изгубени.

На празника Сретение Господне ²³ от крал Филип ²⁴ пристигна вестоносец, носейки писмо с искане, та маркиза и бароните да помогнат на неговия зет, император Алексей ²⁵, в неговите дела. Маркиза, заедно с всички барони, му дал клетва за вярност. Когато обикновените воини узнаха за това, а именно че им предстои да се отправят за Гърция, те се събраха и се сговориха и заклеха, че никога няма да заминат за там. Като последица, абат Во, господин Симон дьо Монфор, Ангеран дьо Бов с огромно множество рицари и други напуснаха войската, и пристигайки в Унгария били приети с почести от краля. На Цветница ²⁶, Рено дьо Монтмирай бе изпратен в Сирия в качеството на легат. На втората неделя след Великден ²⁷, корабите започнаха да отплават от Зара. В това време император Алексей пристигна от Швабия. Всички градове и замъци от Рагуза до Корфу го приеха с мир. Войската се събрала в Корфу. На Петдесетница ²⁸ те напуснаха Корфу (където умря Балдуин, брата на графа на Фландрия) и пристигнаха без произшествия в Константинопол, и всички острови по техния път им се подчиниха.

През юлските календи ²⁹ корабите пристигнаха в Константинопол и бяха разтоварени въпреки съпротивата, защото императора излезе против тях с войска. Императора избяга в града с всички свои сили; ние обсадихме града. През октавата на празника на апостолите Петър и Павел ³⁰ ние със сила превзехме укреплението, намиращо се в пристанището срещу града ³¹, и едва ли някой от намиращите се в укреплението успя да избяга. Поклонниците обсадиха града по суша. Много пъти гърците се сблъскваха с тях и много паднаха от двете страни. Междувременно венецианците обезпокояваха града по море със своите машини, мангонели, арбалети и лъкове. При това противоборство паднаха мнозина венецианци и гърци. После венецианците издигнаха на своите кораби невиждани стълби, по една на кораб, и като доближиха корабите до стените, по тези стълби влязоха в града. Те обърнаха гърците в бягство и запалиха пожар, изгориха и разрушиха значителна част от града, и така премина този ден ³². С настъпването на нощта императора събра тези, които могъл и тайно избягали. На следващия ден гърците се предадоха сами и предадоха града в ръцете на поклонниците.

Когато вратите били отворени, поклонниците влязоха в града и като отишли в царския дворец, който се наричал Влахерна, те открили господин Исак окован в тъмница. Той бил ослепен и вкаран там от брат си. Те освободиха господин Исак и той постави корона на сина си, момчето Алексий. В замяна на тази голямата услуга Алексий се закле, че ще издържа войската – венецианците, така също и поклонниците цяла година. Той също се закле, че ако те останат да зимуват с него в Константинопол, то следващия март, след като приеме кръста, той ще замине заедно с тях, взимайки всички припаси, които успее да събере. Той даде гаранции за всички тези обещания. По такъв начин бе постигнато съглашение между гърците и латинците.

През октавата на Успението на Благословената Мария ³³ между гърците и латинците настъпи разпра. Двете страни се хванаха за оръжието. Тълпата гърци нарасна, латинците отстъпиха, и тъй като латинците не можаха да се защитят по друг начин, те запалиха пожар. Виждайки пламъците, много от войската дойдоха на помощ на латинците, и те разпалиха пожара още повече, разрушиха и разграбиха почти половината град. Намесиха се бароните и отново установиха мир. Ни един човек, който можеше да е от Римската империя ³⁴, не остана вътре н града, дори ако до този момент всеки ден от своя живот е прекарал там. И всички бяха събрани в една войска. По това време, новия император Алексей реши да се отправи да преследва своя чичо, който принуди да избяга от града и той събра множество гърци. Така също той предложи солидни възнаграждения и пари на рицарите и пехотата от нашата войска, та те да заминат с него. И дори самия маркиз и господин Анри, брата на графа Фландрия, се присъединиха към него. По такъв начин те пристигнаха в Адрианопол. Но тъй като императора не плати това, което обеща на господин Анри, Анри тутакси го напусна, върна се при войската, отвеждайки със себе си голямо множество рицари и пехотинци. Маркиза с неголям брой християни остана при императора. По такъв начин императора, съпровождан от своите гърци и тези латинци, които останаха с императора, пътуваше из Гърция и навсякъде бе приеман и утвърждаван от гърците, и всички управители на Гърция му поднесли омаж. ³⁵ В края на краищата, императора се върна в Константинопол с цялата си армия и бе приет с пищна церемония, и той започна да плаща на поклонниците и венецианците това, което обеща – и храна, и злато, и сребро.

Но се случи така, че в понеделник след ” Ad te levavi” ³⁶ в Константинопол гърците отново бяха въвлечени в разпра с латинците. Гърците се събирали на тълпи. Те нападаха латинците, понякога принуждавайки ги да бягат, понякога сами обръщайки се в бягство. Бароните и войската на латинците се опечалиха от това бедствие. Те забраниха на който и да е да помага на този, който е побързал да вдигне оръжие против гърците. В резултат от това, тълпата гърци нарасна необичайно. Те поваляха латинците. Тези, които те залавяха в плен тутакси екзекутираха без жалост, а телата им ги изгаряха. Те не щадяха ни възраст, ни пол. Обезумелите гърци отново разсърдиха латинците и нападнаха латинските кораби със своите лодки и малки съдове. Поклонниците и венецианците, изморени от това, въоръжиха своите галеи и барки и нападнаха гърците. Гърците избягаха. Латинците преследваха гърците до самите градски стени. Те посякоха мнозина, заловиха в пристанището множество гръцки кораби, които бяха натоварени с всякакъв вид товари и храни. На празника на свети Йоан Евангелист ³⁷, поклонниците и венецианците отново въоръжиха свои галеи и барки, и на разсъмване вече бяха в пристанището на Константинопол, и отново заловиха множество съдове. Отново много бяха убити. Вечерта на празника на Сретение Господне ³⁸, гърците събраха петнайсет свои кораби, натовариха ги с вързопи дърва, смола и нефт, и ги запалиха. Те ги насочиха, горящи, направо срещу венецианските кораби, за да ги запалят. Само един кораб се запали. На следващия ден след празника Богоявление, гърците излязоха от града на коне. Маркиза ги посрещна с малка войска. Множество гърци бяха убити и неколцина знатни мъже бяха пленени. От страна на маркиза паднаха двама рицари и един оръженосец. По време на тази битка венецианците заедно с поклонниците достигнаха двата бряга на Браши на галеи и барки, и докараха богата плячка. Те с огън разрушиха множество сгради от двете страни. Пилигримите обходиха околността на разстояние двудневен път. Те събраха голяма плячка, плениха хора и се завърнаха като водеха със себе тълпи и стада, и всичко, което могли да намерят, като причиниха значителни щети на гърците.

Когато гърците видяха това, а именно, че тяхната земя е разорена, хванаха своя император и го хвърлиха обратно в затвора и въздигнаха Морзофл ³⁹, вдъхновителя на това велико предателство, и го обявиха за император във Влахернския дворец ⁴⁰. По същото време обикновения народ и тълпата си избраха в „Света София” друг император – Никола ⁴¹, наречен Мацелари. Морзофл събрал всички свои привърженици, обсадил го в църквата на Светата Мъдрост ⁴², в края на краищата, го пленил и обезглавил, и започнал да управлява самостоятелно.

По това време, господин Хенри, брата на графа Фландрия, съпровождан от голям брой рицари и пехотинци, се отправи към някакъв замък, наречен Филия, завзе го, и се завърна с големи количества плячка от хора и вещи. Когато той се завръщаше, споменатия Морзофл му устрои засада с 15 000 воина. Срещайки се, те се сразиха с Морзофл и той бе победен, а много гърци бяха убити. Самия Морзофл бе ранен и едва се спаси. Той се скри в една къпина и загуби своя кон и всичките си императорски отличия, а именно короната и копието, и знаменитата икона на победоносната Дева, направена изцяло от злато и скъпоценни камъни. По традиция, нея винаги са я носили пред императора по време на битки. С тази заслужена победа, господин Хенри се завърна при войската. Морзофл през нощта се върна в града, извади император Алексей от затвора и го удуши с примка ⁴³.

В това време войската се приготви за щурм на града, и всички заедно със своите вещи се натовариха на корабите, за да нападнат града с флота. В петъка преди Страстната неделя, която била четвъртия ден преди априлските иди ⁴⁴, те приближиха корабите към стените и започнаха щурма. Много паднаха, както от нашите редици, така и от тези на гърците.

Тъй като духаше насрещен вятър, който ни отблъскваше от стените, ние се изтеглихме, влязохме в пристанището където бяхме по-рано в очакване на северния вятър. Северния вятър започна да духа в деня преди априлските иди ⁴⁵, ние отново приближихме корабите към стените, сразихме се с гърците, и ги прогонихме от стените. Ние влязохме в града и последва голямо клане на гърците. Тези които ни нападаха и тормозеха ние ги подпалихме и заставихме са бягат от нас, като от огън. С настъпването на нощта Морзофл избяга с неколцина привърженици.

На следващия ден ⁴⁶ всички гърци паднаха в нозете на маркиза и предадоха себе си и своите владения в негови ръце. После ние завзехме домовете им и гърците избягаха от града. Ние събрахме цялата си плячка и богатства на едно място, и напълнихме три големи кули със сребро. После започнахме обсъждането за избора на император. На шестима назначени от нас и шестима от венецианците беше дадена власт да изберат императора. Те заседаваха през Великденската октава ⁴⁷, и в присъствието на цялата ни група и на групата на венецианците, те избраха и провъзгласиха Балдуин, граф на Фландрия, за император. Той беше одобрен от армията. И на следната неделя, тогава когато се пее "Iubilate” ⁴⁸, той бе коронован. В това време, венецианците завзеха църквата на Светата Мъдрост, казвайки: ”Империята е ваша; а ние ще владеем патриаршията.” И настъпи раздор между нашите духовници и венецианците. Нашето духовенство се обърна към господин папата предоставяйки му правото да назначава в църквата на Светата Мъдрост. В това време, започнаха да делят обикновената плячка и да я раздават, нещо като плащане в брой, двайсет марки на всеки рицар, десет марки на всеки духовник и въоръжен конник, и пет марки на всеки пехотинец.

__________________________

Коментари

1 – Филип Швабски (1176-1208, имп. 1207-08)

2 – Ото IV Велф (имп. 1208-1214, ум. 1218)

3 – Петър Капуански

4 – Симон Лооски, цистерциански абат

5 – шест цистерциански абати взели участие в кръстоносния поход: споменатия по-горе Симон от Лоос, споменатия по-долу Мартин от Париж, Ги, Адам от Персен, Петър от Лучедио и каркасонския абат.

6 – Тибо III (граф 1179-1201), син на Хенрих I и Мария Френска, сестрата на Филип II Август, граф на Шампан и Бри от 1198 г. Вж. Ellen E. Kittell, "Was Thibault of Champagne the Leader of the Fourth Crusade?" Byzantion 51 (1981): 557-565; Longnon, "Compagnons", 11-13

7 - Людовик, граф Блуа и Шартр (1171-1205), син Тибо Добрия, брат на Хенрих I Шампански, и Алиса Френска, втората сестра на Филип II Август.

8 – само един брат на графа на Фландрия Балдуин приел кръста – Хенри. вж. Villehardouin, "Conquete", 1:10-12, отд. 8. Възможно е автора да бърка с брат племенника на Балдуин – Тиери, сина на Филип Елзаски. За родствениците на Балдуин, които участвали в похода вж. Longnon, "Compagnons", 140-145. Доналд Квелер счита, че заедно с Балдуин и Анри е приел кръста и брата на Балдуин "Юстас" (Eustace), но предположението му не намира поддръжници. См. Donald E. Queller and Thomas F. Madden, "The Fourth Crusade: The Conquest of Constantinople", 2 ed. (Philadelphia, 1997).

9 – Лутолд Ротхейнски ( абат 1190-1213).

10 – Мартин

11 – Бертолд, граф на Каценеленбоген

12 – 24 май 1201г

13 – Бонифаций Монфератски

14 – Жофроа III Першски е умрял вероятно на 5 април 1202г

15 – май 1202г

16 – Филип II Август

17 – от 1 юни до 1 октомври

18 – около пинта

19 – 22 юли 1202г

20 – 15 август 1202г

21 – 1 октомври 1202г.

22 – 11 ноември 1202г

23 – 1 януари 1203г

24 – от Филип Швабски

25 – в действителност, принц Алексей; Филип бил женен да Ирина, сестрата на Алексей, дъщеря на сваления император Исак II

26 – 30 март 1203г

27 – 20 април 1203г

28 – 25 май 1203г.; от другите извори не е известно Балдуин Фландърски да е имал друг брат на име Балдуин; известни са следните негови братя – Филип Намюрски, Анри, Евстахий и Жофроа (вж. и бел. 8).

29 – 1 юли 1203г

30 – 29 юни – 6 юли, октава – осмият, неделният ден след празник

31 – крепостта Галата

32 – 17 юли 1203г

33 – 15-22 август, октава – осмият, неделният ден след празник

34 – т.е. западноевропеец; названието е необичайно, тъй като повечето от кръстоносците били италианци или французи, което навежда на предположението, че може би автора е от Германия.

35 – омаж, (фр. hommage, от фр. homme (лат. homo) — човек, в смисъл на «васал») — една от церемониите, оформяща сключването на васален договор в Западна Европа през средните векове. При церемонията бъдещия васал невъоръжен и коленичил на едно коляно подавал събраните си ръце на сюзерена, който ги поемал, изправял го и двамата се разцелували. В текста е употребено в смисъл, че аристократите са приели Алексий за свой господар.

36– антифона, който се е пял на месата на 1 декември 1203г

37 – 27 декември 1203г

38 – 1 януари 1204г

39 – Алексей Дука

40 – коронован за император на 5 февруари 1204г

41 – Никола Канавос

42 – Света София

43 – Алексей IV бил убит през нощта на 8 срещу 9 февруари 1204г вж. Donald E. Queller and Thomas F. Madden, "The Fourth Crusade: The Conquest of Constantinople", 169.

44 – 9 април 1204г

45 – 12 април 1204г

46 – 13 април 1204г

47 – 25 април – 2 май 1204г

48 – 16 май 1204г.