Хамбарлийски надпис на хан Крум

 

 

Надпис от ляво на старогръцката епиграма (стр. 66-68):

 

„Крум, архонтът сюбиги
 излезе с войската си
 срещу Адрианопол и
 брат му не го забра-
 ви, но излезе и той.

 И бог му даде                                                    
 да опустоши следните
 места и крепости: Сер-
 дика ¹, Дебелт ², Констан-
 ция, [Верс]иникия, Адри-
 ан[о]пол ³. Тези мощни кре-

пости той превзе. А на
 останалите крепости
 бог даде 
 страх и те ⁴
 ги напуснаха и избяга-
 ха и долната земя ⁵

той не
 забрави тази земя, откъдето
 беше излязъл с цялата
 си войска и беше изгорил
 нашите земи сам стари-
 кът император ⁶, плешивият,
 и завзел беше всичко и
 беше забравил клетвите,
 и излезе срещу него ар-
 хонтът Крум, за да вою-
 ва . . . . . . . . . . .
 и отиде, за да . . .
 опустоших . . .”

 

Надпис от дясно на старогръцката епиграма (стр. 35-36):

 

 

„ . . . . . . направих моя брат ⁷, а страте-
гът Лъв ⁸ да бъде негов подчинен.
От Бероя до . . . Дултроини е пръв
ичиргу боилът Тук ⁹ за дясната стра-
на, а стратезите Вардан ¹⁰ и Яни (= Йоан) ¹¹
негови подчинени. За лявата страна

на моя саракт ¹²: за Анхиало, Де-
белт, Созопол, Ранули, е главатар
боилът кавхан Иратаис ¹³, а Кордил ¹⁴
и Григора нему подчинени стратези.”

 

_____________________________

 

БЕЛЕЖКИ:

 

1. Сердика (дн. София) е била превзета от хан Крум през 809г.
2. Дебелт е бил превзет от хан Крум през 812г. (Вж. ИБИ-6, ГИБИ-3, стр. 284)
3. Адрианопол, т.е. Одрин е бил превзет от хан Крум през 813г. (Вж. ИБИ-9, ГИБИ-5, стр. 287-288)
4. Става дума за жителите на Анхиало (дн. Поморие), Бероя (дн. Стара Загора), Малка Никея, Проват, Филипопол (дн. Пловдив) и Филипи (днес руини недалеч от Кавала), (Вж. ИБИ-6, ГИБИ-3, стр. 284)
5. Вероятно територията южно от Странджа-Сакар
6. Става дума за византийския император Никифор І Геник Фока (802-811).
7. Свети Теофан разказва, че Крум оставил брат си да обсажда Одрин, а той нападнал Цариград 6 дни след възкачването на престола на Лъв V Арменец (813-820). Нито свети Теофан, нито Неизвестния автор нито в Санаксира се споменава името на ханския брат. Според Бешевлиев става дума за споменатия в Санаксира (Вж. ИБИ-9, ГИБИ-5, стр. 287-288) като наследник на Крум Дукум, но по вероятно е под това име да е даден ичиргу-боилът Тук/Цук – по Станиславовия пролог/.
8. Свети Теофан (Вж. ИБИ-6, ГИБИ-3, стр. 288) говори за Лъв, който е бил патриций и стратег на източните (т.е. анадолските) войски, който е бил сред военачалниците, които в битката при Версиникия на 22 юни 913г. са искали да завържат сражение с българите. В Санаксира (Вж. ИБИ-9, ГИБИ-5, стр. 287-288) се казва, че Лъв и стратега Йоан били убити по нареждане на Омуртаг. Малко вероятно е да става дума за споменатия от Лъв Граматик (Вж. ИБИ-9, ГИБИ-5, стр. 156-157) съорганизатор на бягството на изселниците Лъв Гимост, който по-късно станал етериарх, тъй като от контекста изглежда, че той е просперирал след тези събития, а този от надписа е бил стратег още преди изселването. Най-вероятно бягството е онова нарушаване на мирния договор, за което говори хан Маламир в надписа си от 836г., тъй като бягството било съгласувано и подпомогнато от император Теофил (829-842).
9. Ичиргу-боилът Тук вероятно е идентичен с кавхан Цук, който по времето на хан Омуртаг през 820г. е преговарял за мирния договор с Византия. Тук/Цук вероятно е Дукум или Цок, който се споменава в Санаксира (Вж. ИБИ-9, ГИБИ-5, стр. 287-288), съотв. в Станиславовия пролог. Функциите, които са били възложени според надписа вероятно са станали причина в Санаксира кавхана и ичиргу-боила да бъдат представени като предводители на българите.
10. В хронографията на Лъв Граматик (Вж. ИБИ-9, ГИБИ-5, стр. 156-157) се говори за Варда, който бил син на Кордил и те двамата, заедно с Лъв и Цанц организирали завръщането на отведените от Крум на север от Дунава ромеи.
11. Свети Теофан (Вж. ИБИ-6, ГИБИ-3, стр. 288) говори за Йоан Аплакис, който е бил патриций и стратег на Македония (т.е. на административната област около Одрин, която тогава носела това име), който е бил сред военачалниците, които в битката при Версиникия на 22 юни 913г. са искали да завържат сражение с българите. Неизвестния автор (Вж. ИБИ-8, ГИБИ-4, стр. 18), също разказва за него, че влязъл в сражение, но не получил подкрепление от останалите части. Но според неговия разказ Аплакис бил убит в сражението и следователно няма да е споменатия в надписа стратег. В Санаксира се споменават Лъв и стратега Йоан, които били убити по нареждане на Омуртаг.
12. В гръцкия текст стои думата „σαρατου” – Бешевлиев го превежда като войска, извеждайки думата от тюркската jaraq и окончание от гръцко-латинската дума за войска fossa-ton. Съществуват и други виждания за значението на думата, като напр. „държава” и т.н., но големия брой предложения само показва, колко несигурни са аргументите за всяко едно от тях. Определянето на наличието на „лява” и „дясна” част от някои изследователи като типичен тюркски белег  трудно може да бъде споделено, тъй като и сред други територията на страната е била разпределяна на база набираните военните формирования и обособяването им като лявото и дясното крило на армията.
13. Навярно споменатия в анонимния разказ (Вж. ИБИ-8, ГИБИ-4, стр. 21)  велик логотет, който бил убит по време на опита за покушение срещу Крум е бил Иратаис и неговото място е било заето от Тук/Цок. Ако това е така, то надписа ще е бил изсечен наскоро след 22 юни 913г. докато Иратаис още е бил жив.
14. Кордила е споменат от Лъв Граматик (Вж. ИБИ-9, ГИБИ-5, стр. 156-157) сред организаторите на бягството на изселените от Крум на север от Дунава жители на региона на Одрин. Според Лъв Граматик той бил стратилат на Македония, но от разказа му се вижда, че по-скоро е бил сред началниците на изселените на север от Дунав одринци.