Летописна бележка от 1385г. на монаха Саватий за укриване на ценностите на Рилския манастир заради турските нападения

 

                Поради настъплението на турците към района на Рилския манастир, тогавашния игумен Дометиан наредил да се укрият манастирските ценности, а с тях и ръкописът на Завета на свети Иван Рилски. За ползване в манастира бил направен препис, към който била поставена тази бележка.

                Публикува се по книгата на Иван Дуйчев „Рилският светец”, С, 1947г. стр. 256-257. Тъй като езикът се е изменил и от тогава, на места съм направил незначително осъвременяване на текста.

 

Бележки:
В кръгли скоби - пояснения към текста.

            Този завет, който светия наш отец Иван Рилски пустиножител и чудотворец предаде на своите ученици преди смъртта си, преписа от кожената хартия (т.е. пергамент) с голяма точност всечестният и преподобният между свещеноиноците господин Дометиан, мъж начетен и изпълнен с всякаква духовна мъдрост и разум, който беше ученик на преподобния пустинник Варлаам, който живя девет години на Черната планина, която сега се назовава Църней и на старата постница – двадесет и осем години. А след като почина неговият старец, той (стана) игумен и наставник на великата общежителна Рилска лавра. Преписа го за по-лесно прочитане  и възпоменание от всички иноци в тази обител, понеже кожената хартия, на която беше написан първообразно този завет, беше скрита грижливо заедно с другите манастирски вещи и книги поради големия страх, който владееше тогава от нечестивите агарянски чеда. В годината от сътворението на света 6893, а от Рождество Христово 1385, 12-и ден от месец февруари на паметта на свети Мелетий Антиохийски. И аз направих от него препис, смиреният свещеноинок и еклесиарх Саватий, всякогашен (ученик) на всечестния игумен и наставник Дометиан.