ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ПРИЛОЖЕНИЕ № 6

ХРОНОЛОГИЧЕСКА БЕЛЕЖКА НА ТЕОДОР АГАЛИАН ОТ 1452 ГОДИНА

 

Българският превод е направен от електронната публикация на руски език на сайта „Восточная литература” по изданието на П. Шрайнер – „Кратки византийски хроники” (Peter Schreiner. Die byzantinischen Kleinchroniken. Teil І-III. Wien. 1977-79) – т.3 стр. 139-140 (немски превод).

Ръкопис: Хронологическата бележка се  е намирала в недостигналия до наше време кодекс на Теодор Агалиан, който Николай Каратцас частично преписал през 18 в. (ср. Ch. G. Patrineles, O FeodwroV AgallianoV tautizomenoV proV ton Feojanhn MhdeiaV kai oi anekdotoi logoi tou. Aтина 1966 50-51). Ръкописа на Каратцас също не се е запазил до днес, но му е било направено критично издание от Софроний Евстратиладес - Ek tou cronikou Nikolaou Karatza. EkklhsiastikoV FaroV 6 (1910) 204-206. Бележката се отнася към събитията непосредствено преди завземането на Цариград от турците. Била е написала та 13 септември 1452г., а през 1453г. била преработена.

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

По-рано също при различни императори, различни църкви от време на време се възвисявали до архиепископски и митрополитски  резиденции; някои, описвани и по-рано, останали в това почетно положение, някои пък се върнали в тяхното изходно състояние заради изобилие от неудачи и нещастия, които се изляха върху християните заради нападенията измаилтяните. Мъка е за мен, навсякъде ! Заради моите грехове и всеобщото запустение, заради което ние виждаме названията на някои църкви (едва ли не само) на хартия, ние не можем да знаем, къде ли в по света се намират те. Тук е  поникнала главата на църквите, самия Константинопол, някога възнесен до най-велико щастие, (да е) царица на градовете и майка на църквите и как само още може да се нарече нещо подобно във величие, благородство, и почит, напълно до противоположното (на споменатите епитети), та да изрази това повече или по-малко евфемистически и станала почти робиня, защото морето от мои прегрешения и неизменното в тях упорство възбудиха против нас целия гняв на добрия Бог. Затова ми се налага да понасям, че сина на безбожния Мурад1, безбожния Мехмед Челеби2 ни напада и се хвали, че с цялата си военна сила и упорита обсада ще превземе пролетта Константинопол.

Беше написано това през 6961 [1452] година, първи индикт, на 13 септември; през този месец названия безбожник завърши построената за ущърб за Града в Анапъл крепост3, и при завръщането си в Адрианопол той нападнал лежащата извън Града местност, останал там три дни, сякъл лозовите насаждения, опустошил имения и превзел с военни машини кулите Студион и Епибат, умъртвил много хора и пролял много кръв след това и не дълго преди това. Бог е търпял това заради моите грехове. После той си заминал, та, както мече беше казано, да се въоръжи, та пролетта или дори по-рано да настъпи с всевъзможни въоръжения за обсада и завоюване, както говорят или по-добре да се каже, както говори той самия. Градът пък не е получил каквато и да е помощ нито от вътрешността , нито от вън, нито в пари, нито в хора, но все повече се изтощаваше заради продължилата дълго време нищета, голяма нужда и стеснение на хората, нападенията на враговете, страхът и мъчителни размисли за бъдещето. Той (Цариград) се надявал само на милосърдния Бог, ще дойде ли той, и да ни пощади и спаси и на всеизцеляващата и вечно непорочната Богородица, на която от самото начало се приписвало, че по нейните жалби и молби нейния непорочно роден син ще прояви към нас състрадание, ще обърне към нас вниманието си, ще прости моите безчислени грехове и ще ни спаси от тежкото робство на безбожниците, както спаси той израилтяните, потопявайки в морето войската на фараона или унищожи Датан и Абирам или войската на мидяните.  

Това беше написано в назованото време, когато управляваше Константин4, последния от Палеолозите, през третата година от неговото управление, още некоронован, защото нямаше църквата предводител, и тя също осиротя заради смут и нещастия, възникнали заради лъжливото  съединение, което направи неговия брат, император Йоан Палеолог5, отивайки при патриарх Йосиф6 във Флоренция и свиквайки събор. Това  съединение се удаде лошо, и не намери удовлетворение у Бога и (доведе до) разкол на Църквата и разпръсна децата й и остави, в края на краищата, нашата църква в самота.7 И ако ти искаш да узнаеш истината: затова се случи и всичко останало !

 

БЕЛЕЖКИ:

1.      Турския султан Мурад ІІ (1421-1451)

2.      Турския султан Мехмед ІІ Фатих (1451-1481)

3.      Крепостта Боаз Кесен (името означава „Секач на Пролива”, наричана в днешно време Румели Хисар била завършена окончателно на 31 август 1452г. Чрез нея и намиращата се на отсрещния бряг крепост Анадору Хисар султанът установявил контрол над Босфора.

4.      Последният византийски император Константин ХІ (ХІІ) Драгаш Палеолог (1449-1453г.). Константин бил коронован на 6 януари 1449г. в митрополитския храм на Мистра, като в церемонията не участвал патриарха.

5.      Йоан VІІІ Палеолог (1425-1448г)

6.      Патриарх Йосиф ІІ Шишман (1416-1439)

7.       Напразно надявайки се, че със западна помощ, ще спасят Цариград от турско завоюване Йоан VІІІ и патриарх Йосиф се включили във открилия се през 1438г. Фераро-Флорентинския събор. По време на събора патриархът починал, но все пак унията била сключена. Останалите православни църкви не приели унията и някои митрополити като киевския Исидор и трапезундския Висарион били принудени да напуснат епархиите си и да заминат за Италия. Унията била враждебно приета и в самия Цариград, като униатския патриарх Григорий Мамас (1443-1470) бойкотиран от духовенството и миряните също заминал за Рим.