ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
ПРИЛОЖЕНИЕ № 9
БЕЛЕЖКА ЗА ЗАВОЮВАНЕТО НА КИПЪР ОТ ТУРЦИТЕ 1570-1571 ГОДИНА
Българският превод е
направен от електронната публикация на руски език на сайта „Восточная
литература” по изданието на П. Шрайнер
– „Кратки византийски хроники” (Peter Schreiner. Die byzantinischen Kleinchroniken. Teil І-III. Wien.
1977-79) –
т.3 стр. 142-143 (немски превод).
Бележката се отнася
до Кипърска война между турци и венецианци. На 27 март 1570г. султанския
пратеник представил пред венецианския сенат ултимативно искане за предаване на
остров Кипър. На 17 април 1570г. турския флот командван от Пиеле
паша се насочил към Кипър. На 1 юли дебаркирали край Лимасол. Превзели и
разрушили до основи Никозия, а коменданта й Николо Дандоло
бил обезглавен. След упорита съпротива под командването на коменданта
Марк-Антонио Бригадино в продължение на почти година
през м. август 1571г. гарнизонът на Фамагуста също капитулирал.
Ръкопис: Копие от 18 в. от Cod.
[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]
Аз намерих в стари записи написано, че по време на управлението на султан Селим, а именно в третата година от неговото управление, той отново започнал война с венецианците и събрал голям флот, до 300 големи и малки галери, и че, те първо хванали две големи галери на венецианците, стоящи в града и ги извели на 3 април 1570 година. И били трима паши, Пияле-паша, Мустафа-паша и Али-паша и Пияле-паша се отправил към Тинос, но не можал да го вземе, и се върнал в Хиос, там тримата се съединили, преминали покрай Родос, после покрай Родос (sic !), после покрай Финикия, и през юни стигнали до Кипър и прехвърлили се в Лимасол, мятали огън и го изгорили до основи, пристигнали после в Аликас, прехвърлили войската, ограбили местността и принесли на галери, каквото намерили. Пияле-паша се отделил в Караман, в областта Триполи, с галерите, събрал войска и другите двама оставили корабите и обкръжили Левкозия, при това от шест страни, но тя не могла да организира съпротивата, тъй като населението получило указание от Сената, да не се сражава (преди), да е пристигнал венецианския флот. Независимо от тома, времето и техните собствени грешки задържали излизането на флота, и на 9 септември след 40-дневна обсада се намерил някой Караманбей, който бил длъжен да охранява част от кастрона (крепостта) и успял, когато часовите заспали и турците нахлули на този участък вътре и избили толкова народ, че улиците се напълнили с трупове и много те взели в плен, мъже и жени, църкви и манастири те сринали, насилвали благородни млади девойки и продавали знатни левкозийци, вързани като животни; и след кратко време им била предадена и Кирения. После Мустафа-паша тръгнал срещу Амохост и с него двамата останали и те го обсадили. Градът храбро им оказвал съпротива, но, лишени от всичко необходимо, което е нужно за война и продоволствие на населението, те изяли почти всички свои домашни животни, (а също и това), което е забранено за препитание, и много умрели от глад, затова, макар и против своето желание, те се и предали през 1571 година, на 2 август. И на капитана на крепостта Мустафа-паша снел кожата, от главата до нозете и много уважавани хора той изклал немилосърдно, направил от големите църкви на франките имарети, качил своите хора на корабите и назначил един паша за целия остров и заминал в Адрианопол, където тогава пребивавал императора, който тържествено го приел като победител.
Казват, че пленения народ от Кипър, отведен на изток и запад, млади и стари, били 300 000. Кипър бил 97 години в ръцете на венецианците. Те получили този остров на върха на своето могъщество (?), когато някога починал неговия крал, неговата пък жена била венецианка, на име Катарина Корнаро; тя се оттеглила във Венеция, там била добре приета и поднесла Кипър в като подарък на Сеньорията, и по такъв начин го получили венецианците в свое владение през 1452 година, на 29 юни, във вторник.