ALD * HISTORICAL
MATERIALS * ALD
ЛЕТОПИС
НА ПОП ПЕТЪР ОТ СЕЛО МИРКОВО
ЗА РЪКОПИСА: Този летопис е бил написан
в полетата на листите на една книга., като на всяка страница е имало само по
един ред. Няколко от страниците били откъснати и загубени. Запазили са се 34
листа (67 реда). Ръкописът принадлежал на Панагюрската община. Преди Априлското
въстание от 1876г. Марин Дринов получил срещу
разписка ръкописа. Благодарение на това обстоятелство, когато Панагюрище било
опожарено, книгата оцеляла и се съхранила до днес.
ЗА СЪБИТИЯТА ОТРАЗЕНИ В РЪКОПИСА: На 12 септември 1683г.
полският крал Ян Собески разбил великия везир Кара
Мустафа при Виена и го принудил да се оттегли.
Заедно с Карл Лотарингски полският крал нанесъл още едно поражение на
турците при Паркани. След тази битка султан Мехмед ІV
побързал да се върне в Одрин, откъдето издал заповед да убият Кара Мустафа.
През септември Карл Лотарингски превзел Видин. На следващата година турците
претърпели при Мохач тежко поражение. Турската войска
се разбунтувала срещу сераскера си – великия везир
Сюлейман, който се принудил да избяга в Белград, а от там по Дунава се завърнал
в Цариград. Бунтовниците, сред които се отличавал Еген Осман паша избрали нов сераскер
– албанеца Сиавуш паша, настъпили към Цариград, където
свалили Мехмед ІV и го затворили, а брат му Сюлейман провъзгласили за султан
(ноември 1687г.). В този период в българските земи избухнали няколко въстания:
Второто Търновско въстание (1686г.), Чипровското
въстание (1688г.), на Карпош (1689г.).
Публикацията е направена по изданието на Летописа от М. Дринов, като е съобразена и с текста в ХИБ, т.3 (С.,1982г.,
Ц.Георгиева, Д.Цанев)
ALD
[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]
Пиша аз, йерей Петър, да се знае какво беше във времето когато бях поп в село Мирково, с поп Стоян заедно държахме село Мирково при злочестивия цар султан Мехмед1, бог да го убие и порази, че той разсипа християнската вяра, и велики църкви, и велики градове ...2
... [раз]бяга се честитата земя Загорска. Та пак се яви знаме от запад, та дойде до сред земята от Беч3, от Будим4, от Янек5, дори от Златна ябълка6. Та се провървиха турци и презморци, татари и каталани, и хинди и минди, и опашатата вяра. Та ги дигна цар Мехмед на война и сам тръгна и Кара Кехая7 му бе везир8, та тръ[гнаха]...9
Тази година изгина турската войска, изби ги алеманската10 войска; едва избягаха цар Мехмед и Кара Кехая назад. И да се знае, който чете да види, че беше от бога, че даде бог жито скъпо, сирене скъпо...11
.... а в Загора ръжта вървеше гроша; та бе зло и неволя, и зли зими. Да не дава бог такива лоши години. В годината 719812. Та пак излезе Еен паша13 през морето, та отиде в Цариград при цар Мехмед, та му даде цар Мехмед да държи пашалъка София. Еен паша отиде с войската при Будим, та се би с аламанците това лято. Но той нищо не направи на алеманците, ами дойде и събра цялата турска войска, та се върна при цар Мехмед в Цариград, та удари цар Мехмед и Цариград, та стана чудо в Цариград: изгинаха турците – погинаха аяни14, тефтердари15, капуджии16 и бостанджии17. А цар Мехмед затвори и направи цар брат му Сюлейман18. Та се роди жито през тази година берекет. А Еен паша се върна към София, докато дойде до София, той разсипа аяните, където мина. Та като дойде в София, от страх от Еен се изтровиха аяните и кадиите19, и моллата20. Та седя в София месец, тогава изпрати цар Сюлейман куриер до него - да иде в Белград за да се бие, а той не искаше да иде. А царят стори нифрам21 срещу него, за да се бие; та затвориха клисурите и пътищата да не го пуснат. Та седяха по месец по дервените22 турци и рая, и кадии, та да не мине Еен паша. А той тръгна тогава, да отиде към Белград, но тогава дойдоха аламаните, та превзеха Белград и спряха до Ниш, а Еен се затвори в Ниш. А те отидоха в Босна, да превземат Босна, а Еен пусна войската, та опустоши Кипровец, и погуби, и пороби...
_________________________
БЕЛЕЖКИ: